Хи­по­те­за

Да­нъч­но тре­ти­ра­не

1. Взе­ма­не­ (с 5-годишен давностен срок, изискуемо през Х0г.) в размер на 100 ед. е обез­це­не­но през Х0 г. и СФР за тази година е уве­ли­чен с раз­хо­ди­те от обез­цен­ка в размер на 20 ед. Взе­ма­не­то е изпълнено през Х2 г. (т. е. все още не е нас­тъ­пи­ло об­с­то­я­тел­с­т­во по чл.37, ал.1, т.1)

За Х0 г.:

Счетоводен разход – 20 ед.

Увеличение на СФР – 20 ед. (чл.34, ал.1, изр.второ)

За Х2 г.:

Счетоводни приходи/намаление на разходите от възстановяване на загуба от обезценка – 20 ед. – признати за данъчни цели

Намаление на СФР – 20 ед. (чл.37, ал.2)

2. Взе­ма­не­ (с 5-годишен давностен срок, изискуемо през Х0 г.) в размер на 100 ед. е обез­це­не­но през Х0 г. и СФР за тази година е уве­ли­чен с раз­хо­ди­те от обез­цен­ка в размер на 20 ед. Взе­ма­не­то е събрано частично (90 ед.) през Х2 г.

За Х0 г.:

Счетоводен разход – 20 ед.

Увеличение на СФР – 20 ед. (чл.34, ал.1, изр.второ)

За Х2 г.:

Счетоводни приходи/намаление на разходите от възстановяване на загуба от обезценка – 10 ед.

Намаление на СФР – 10 ед. (чл.34, ал.1, изр.второ)

Това намаление се извършва, защото все още не е настъпило обстоятелство по чл.37 – нито по ал.1 (обхващаща основно хипотези на несъбираемост на вземания), нито по ал.2 (регламентираща случай на пълно погасяване на вземането чрез изпълнение).

Най-рано през Х5 г.:

Намаление на СФР – 20 ед. (чл.37, ал.1, т.1) – с непризнатите през Х0 г. разходи от обезценка

Увеличение на СФР –10 ед. (чл.37, ал.1, т.1) – с непризнатите през Х2 г. приходи/намаление на разходите от възстановяване на загуба от обезценка.

Така на практика при вземане за 100 ед., от което са събрани 90 ед., а останалите 10 не, чрез способите на данъчното преобразуване ще се признаят тези 10 ед., които не са изпълнени.

Този данъчен ефект би се получил и ако вземането не беше обезценявано, а именно:

Най-рано през г. Х5 би се признал за данъчни цели разход от отписване на вземане в размер на 10 ед. на основание чл.34, ал.1, изр.второ от ЗКПО.

3. Взе­ма­не­ (с 5-годишен давностен срок, изискуемо през Х0 г.) в размер на 100 ед. е обез­це­не­но през Х0 г. и СФР за тази година е уве­ли­чен с раз­хо­ди­те от обез­цен­ка в размер на 20 ед. Вземането не е изпълнено до настъпване на обстоятелство по чл.37, ал.1, т.1 – (най-рано Х5 г.) и е отписано през г. Х6.

За Х0 г.:

Счетоводен разход – 20 ед.

Увеличение на СФР – 20 ед. (чл.34, ал.1, изр.второ)

Най-рано през г. Х5 (в случая Х6 г.):

Намаление на СФР с 20 ед. на основание чл.37, ал.1, т.1;

Счетоводен разход от отписване на вземане в размер на 80 ед. – признат за данъчни цели на основание чл.34, ал.1, изр.второ .