Фиш 1.7 - Международно облагане
Принципът за предимство на международните договори, ратифицирани от Република България е регламентиран с разпоредбата на чл.13 от ЗКПО.
Когато не е налице международен договор, законът предоставя право на данъчен кредит на данъчно задължените лица. По смисъла на §1, т.12 от ДР на ЗКПО „данъчен кредит” е правото при определените по този закон условия да се приспадне вече платен в чужбина данък върху печалби или доходи.
Правото на данъчен кредит е предоставено в следните случаи:
- При определяне на корпоративния данък или на алтернативните данъци – данъчният кредит се предоставя за платения в чужбина подобен на корпоративния данък или наложен вместо него данък
- Право на данъчен кредит за данъка, наложен в чужбина върху брутния размер на доходите от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми
Правото на данъчен кредит в описаните случаи се определя поотделно за:
- всяка държава; и
- за всеки вид доход.
Данъчният кредит се ограничава до българския данък, който би бил дължим върху съответните печалби и доходи.
(чл.13 от ЗКПО)
