Фиш 9.4 - Възстановяване на данък на чуждестранни лица
Възстановява се платеният данък на:
- Данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната, но са установени и регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка – за закупени от тях стоки и получени услуги на територията на страната. Условията и реда са регламентирани с Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на Европейския съюз.
- Лица, които не са установени на територията на Европейския съюз, но са регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка – на реципрочен принцип. Условията и реда са регламентирани с Наредба № Н-10 от 24.08.2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Общността.
- Данъчно незадължени физически лица, които не са установени на територията на Европейския съюз, извършили са покупки на стоки за лично потребление с начислен данък – след напускане на територията на страната, при условие, че стоките се изнасят в непроменен вид. Условията и реда са регламентирани с Наредба № Н-12 от 24.08.2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на данъчно незадължени физически лица, които не са установени на територията на Европейския съюз
І. Условия и ред за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени и регистрирани за целите на ДДС на територията на Европейския съюз.
Правна регламентация
- Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) – чл.81, ал.1 , т.1;
- Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на Европейския съюз.
Наредбата определя:
- условията и реда за възстановяване на начислен ДДС на данъчно задължени лица, установени и регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка на Европейския съюз, за закупени от тях стоки, получени услуги и осъществен внос на територията на страната, и
- условията и реда за подаване на искане за възстановяване на ДДС на данъчно задължени лица, установени в страната и регистрирани по ЗДДС, за закупени от тях стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на друга държава членка на Европейския съюз.
Настоящият раздел разглежда само условията и реда за възстановяване на начислен ДДС на данъчно задължени лица, установени и регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка на Европейския съюз, за закупени от тях стоки, получени услуги и осъществен внос на територията на страната.
Условия за възстановяване
ДДС се възстановява на данъчно задължено лице, неустановено в страната, което отговаря на следните условия:
- за периода на възстановяване не е имало седалище, адрес на управление или постоянен обект, или при липса на такива - постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, и
- за периода на възстановяване не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на страната с изключение на доставки
- облагаеми с нулева ставка, транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или
- за които получателят е лице - платец на данъка съгласно чл.82, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, и
- лицето е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка, в която е установено.
Права и ограничения
Данъчно задълженото лице, неустановено в страната - заявител, има право да му бъде възстановен начисленият от доставчик – регистрирано по ЗДДС лице, ДДС за получени от него на територията на страната стоки и услуги по облагаеми доставки, както и по осъществен от него внос. Това право е налице, когато стоките и услугите се използват за доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които биха дали право на приспадане съгласно Глава седма – “Данъчен кредит” от ЗДДС, ако мястото на изпълнение беше на територията на страната. Правото на възстановяване е налице, когато данъчно задълженото лице - заявител извършва в държавата членка по установяването си облагаеми доставки с право на данъчен кредит.
Ограниченията, които се прилагат към данъчно задължените лица, установени на територията на страната ни и регистрирани по ЗДДС относно правото им на приспадане на данъчен кредит, са приложими относно правото на данъчно задълженото лице, неустановено в страната - заявител за възстановяване на данък върху добавената стойност.
Правото на възстановяване на данък върху добавената стойност за направени покупки на стоки или услуги се отнася за фактурирани доставки, по които данъкът е станал изискуем, и за осъществен внос на стоки по време на периода на възстановяване.
По реда на Наредбата за начислен неправомерно данък за получени доставки на стоки и услуги за данъчно задълженото лице, неустановено в страната - заявител не е налице право на данъчен кредит.
Данъчно задълженото лице, неустановено в страната - заявител има право на частично възстановяване на данъка върху добавената стойност, когато в държавата членка по установяването си извършва както доставки с право на приспадане на данъчен кредит, така и доставки, за които не е налице такова право. Размерът на данъка за възстановяване се изчислява на базата на приложимия от лицето коефициент за право на частичен данъчен кредит, изчислен по правилата в държавата членка по установяването му.
Независимо, че лицето извършва в държавата членка по установяването си както доставки с право на приспадане на данъчен кредит, така и доставки, за които не е налице такова право, когато конкретната доставка е предназначена само за извършваните от него доставки с право на данъчен кредит, лицето има право да му бъде възстановен целият данък .
Ако след подаването на искането за възстановяване на данъка има промяна в посочения от лицето коефициент за право на частичен данъчен кредит, лицето има право да коригира посочената в предходно искане сума за възстановяване или вече възстановена сума. Корекцията се извършва през календарната година, следваща съответния период на възстановяване с представяне на декларация, подадена чрез електронния портал на държавата членка по установяване в срок до 30 септември на същата.
Упражняване на правото
Правото на възстановяване на данък върху добавената стойност се упражнява от данъчно задълженото лице, неустановено в страната - заявител чрез:
- подаване на искане за възстановяване до компетентния орган по приходите на Националната агенция за приходите посредством електронен портал създаден в държавата членка по установяване на лицето.
Начинът на подаване на искането за възстановяване чрез електронен портал, създаден в държавата членка по установяване на лицето се определя от тази държава членка.
Информацията в искането за възстановяване, както и евентуално поисканата допълнителна информация, се предоставя от лицето на български или английски език.
Правото за възстановяване на начислен данък върху добавената стойност, начислен за получени от лицето стоки и услуги, се упражнява лично или чрез упълномощено лице.
Срок за упражняване на правото
Данъчно задълженото лице, неустановено в страната - заявител може да упражни правото си на възстановяване на данъка върху добавената стойност най – късно до 30 септември на календарната годината, следваща годината, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка.
Корекции
Когато лицето установи неправилно отразени фактури или документи за внос в подадено от него искане за възстановяване, може да подаде корекционно искане за възстановяване. Корекционното искане може да бъде подадено до края на календарната година, следваща периода на възстановяване.
Ако след подаването на искането за възстановяване на данъка има промяна в посочения от лицето коефициент за право на частичен данъчен кредит, лицето има право да коригира посочената в предходно искане сума за възстановяване или вече възстановена сума. Корекцията се извършва през календарната година, следваща съответния период на възстановяване с представяне на декларация, подадена чрез електронния портал на държавата членка в срок до 30 септември на същата.
Период на възстановяване
Периодът, за който се извършва възстановяване на данъка, е календарно тримесечие и/или календарна година. (максимум едно лице може да подаде пет искания за възстановяване, четири за четирите календарни тримесечия и едно за календарната година)
Искането за възстановяване на ДДС, може да се отнася за период по-кратък от календарно тримесечие, само когато този период е остатък от календарната година.
Минимални прагове на възстановяване
Когато искането за възстановяване е за срок от календарно тримесечие, сумата на данъка за възстановяване не може да бъде по-малка от 800 лв. (400 евро).
Когато искането е за срок от една календарна година или за остатъка от същата, възстановяване на данък се допуска само ако сумата на данъка, за който е възникнало право на възстановяване, е равна или надвишава 100 лв. (50 евро).
Срокове за обработване на заявлението
Ако не е поискана допълнителна информация, максималният срок е 4 месеца.
Ако е поискана допълнителна информация, максималният срок е 8 месеца.
Ако е поискана нова допълнителна информация, максималният срок е 8 месеца.
Решения
Решението на органа по приходите относно правото на лицето за възстановяване и решението на горестоящия административен орган относно обжалваното от лицето решение на органа по приходите се връчват на данъчно задълженото лице-заявител. Връчването на решението на органа по приходите и решението на решаващия орган се извършва по електронен път чрез електронно съобщение, съдържащо електронна препратка към сканирано копие на решението. За удостоверяването на датата на връчване на съобщението на лицето- титуляр на искането за възстановяване или неговия пълномощник е приложим чл.30, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (изм. - ДВ, бр. 48 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.).
Възстановяване на данъка
Независимо от датата на връчване на решението (Актът за прихващане и/или възстановяване), данъкът, подлежащ на възстановяване, се възстановява на лицето не по-късно от десет работни дни от крайните срокове за възстановяване, определени с Наредбата по посочена банкова сметка от лицето-титуляр на искането за възстановяване.
В случай, че сумата за възстановяване бъде изплатена след изтичане на определените с Наредбата срокове, на данъчно задълженото лице - заявител следва да се изплати законната лихва.
Лихва не се дължи, ако лицето не предостави поисканата допълнителна или нова допълнителна информация в рамките на определените с Наредбата срокове.
Лихвата се дължи за периода от изтичане на крайния срок за възстановяване до датата, на която сумата е постъпила по банковата сметка на лицето.
Допълнителна информация
Когато органът по приходите прецени, че не разполага с необходимата информация, относима към искането за възстановяване, може да изиска по електронен път допълнителна информация от лицето, упълномощеното от него лице или държавата членка по установяване на лицето.
Ако е необходимо, органът по приходите може по електронен път да поиска нова допълнителна информация.
Органът по приходите може да поиска да бъде предоставено копие или оригинал на фактурата или документа за внос. След приключване на производството оригиналните документи се връщат на лицето.
Срокът за представяне на горепосочената информация е един месец от получаване на искането за предоставяне на същата от данъчно задълженото лице - заявител.
ІІ. Условия и ред за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Европейския съюз.
Правна регламентация
- Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) – чл.81, ал.1, т.2;
- Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Общността.
Наредбата определя редът и документите за възстановяване на правомерно начисления ДДС на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Европейския съюз и са установени в трети страни, които възстановяват ДДС или подобен данък на български лица, за закупените от тях стоки, получените услуги и осъществен внос на територията на България.
Лица, имащи право на възстановяване на ДДС (условия, определящи едно лице като „чуждестранно лице”):
Право да поиска да му бъде възстановен ДДС има всяко данъчно задължено лице (лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея), за което са изпълнени едновременно следните условия за периода, за който се отнася искането за възстановяване:
- лицето няма седалище и адрес на управление, постоянен обект, постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
- лицето не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на страната съгласно ЗДДС с изключение на доставка на:
- транспортни услуги и услуги, свързани с международен транспорт по смисъла на чл.30 и 31 от ЗДДС;
- стоки и услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по доставката, съгласно чл.82, ал.2 от ЗДДС.
- страната, в която лицето е установено, е посочена в списъка на страните, които възстановяват ДДС или друг подобен данък на български лица, утвърден от министъра на финансите и министъра на външните работи.
Условия, при които възниква правото на възстановяване
- Лицето има право на възстановяване на начислен данък върху добавената стойност за получени от него стоки и услуги и осъществен от него внос, които впоследствие ще се използват за извършвани от лицето облагаеми доставки в страната, където то е установено, при условие, че същите биха били с право на данъчен кредит, ако се извършват на територията на страната.
- Размерът на данъка, за който е възникнало правото на възстановяване през календарната година или за остатъка от същата да е не по-малък от 50 лева.
Упражняване на правото на възстановяване и необходими документи
Правото на възстановяване на ДДС възниква, когато подлежащият на възстановяване данък стане изискуем и се упражнява чрез упълномощен от чуждестранното лице агент, който действа от името и за сметка на лицето.
Чуждестранното юридическо лице упражнява правото си на възстановяване на данък върху добавената стойност, като предостави на агента, а той от своя страна на компетентния орган по приходите следните документи:
- искане за възстановяване на данък върху добавената стойност по образец, попълнено от агента на лицето на български език, с изключение на информацията за наименованието и адреса на лицето, която се попълва на официалния език на страната, в която то е установено;
- декларация, че са изпълнени условията за определяне на лицето като „чуждестранно лице”;
- оригинално удостоверение по образец, издадено от компетентните данъчни власти от страната, където лицето е установено и легализиран превод на това удостоверение на български език, доказващо, че лицето извършва икономическа дейност, през календарната година, за която е възникнало правото на възстановяване;
- оригинали на данъчни документи за получени доставки или документи за осъществен внос, за които се иска възстановяване на данък върху добавената стойност;
- писмено пълномощно за упълномощаване на агента. Упълномощаването се извършва писмено за всяко искане.
Срок на предявяване
Правото на възстановяване се упражнява най-късно до 30 юни на годината, следваща годината, в която е възникнало правото на възстановяване на данъка.
Искането за възстановяване може да се отнася за период, по-малък от 1 календарна година, но не по-малък от 3 месеца. В този случай възстановяване на данък се допуска при условие, че размерът на данъка е равен или надвишава 400 лева. Също така искането за възстановяване може да се отнася за период, по-малък от 3 месеца, ако този период е остатък от календарната година и размерът на данъка е не по-малък от 50 лева.
ДДС се възстановява от компетентния орган по приходите в български левове, по банкова сметка, посочена в искането за възстановяване, в срок до 6 месеца от постъпването на искането, като разходите по превода на възстановения данък са за сметка на чуждестранното лице.
ІІІ. Условия и ред за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на данъчно незадължени физически лица, които не са установени на територията на Европейския съюз.
Правна регламентация:
- Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) – чл.81, ал.1, т.3;
- Наредба № Н-12 от 24 август 2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на данъчно незадължени физически лица, които не са установени на територията на Европейския съюз.
Наредбата определя редът и документите за възстановяване на начисления и платен данък върху добавената стойност на чуждестранни физически лица за закупени и изнесени от тях стоки в личния им багаж за лично потребление в непроменен вид от територията на страната.
Лица, имащи право на възстановяване на ДДС (условия, определящи едно лице като “чуждестранно физическо лице”):
Право да поиска да му бъде възстановен ДДС има всяко данъчно незадължено физическо лице, което има постоянно местожителство извън територията на Европейския съюз.
За целите на възстановяване на данъка долуизброените лица не се считат за чуждестранни физически лица:
- членовете на дипломатическия и административно-техническия персонал, определени съгласно чл.1, букви „d” и „f” на Виенската конвенция за дипломатическите отношения, и членовете на техните семейства;
- консулските длъжности и консулските служители, определени съгласно чл.1, букви „d” и „е” на Виенската конвенция за консулските отношения, и членовете на техните семейства;
- членовете на персонала на персонала на представителства на междуправителствени организации, които функционират на територията на Република България по силата на международен договор, сключен от Република България със съответната организация.
Условия, при които възниква правото на възстановяване
- Чуждестранното физическо лице да изнесе стоките извън територията на Европейския съюз в непроменен вид не по-късно от последния ден на третия месец, следващ месеца, през който е издадена фактурата за получената доставка. Стоки в непроменен вид са: всяко моторно превозно средство, както и всяка стока, с изключение на моторните превозни средства, която до момента на изнасянето й не е била използвана по предназначение, с изключение на изпробването й.
- Доставчикът на стоките е лице, което към датата на издаване на фактурата има право да извършва продажби на стоки с право на възстановяване на данък върху добавената стойност.
- Размерът на данъка по една фактура е равен или надвишава 50 лева или равностойността му в евро.
- Правото за възстановяване на данъка е упражнено не по-късно от 6 месеца от издаване на фактурата за получената доставка.
- Стоките не са: алкохолни напитки, тютюн и тютюневи изделия, течни горива.
Упражняване на правото на възстановяване и необходими документи
Данъкът върху добавената стойност се възстановява на чуждестранното физическо лице чрез лице наречено „агент”, който действа от името и за сметка на чуждестранното лице или доставчик на стоката. За услугата по възстановяването чуждестранното физическо заплаща комисионна на агента в размер, договорен между страните. Чуждестранното физическо лице упражнява правото си на възстановяване на данъка върху добавената стойност, като предостави на агента или на доставчика на стоката следните документи:
- Заверени от митническите органи първи и втори екземпляр от искане за възстановяване на платен данък върху добавената стойност по образец, подписан лично от чуждестранното лице. Искането за възстановяване се попълва в три екземпляра на български език, като името, фамилията, номера на паспорта и адреса на чуждестранното лице се попълват и на латиница. За всяка фактура, по която се иска възстановяване на данък върху добавената стойност се попълва отделно искане, в което се описват само стоките от съответната фактура, които се изнасят.
- Заверен от митническите органи оригинал на фактура или друг подобен документ за получените стоки, които се изнасят извън територията на Европейския съюз и за които се иска възстановяване на платения данък върху добавената стойност.
Заверката на посочените документи се извършва от митническите органи по искане на чуждестранното физическо лице.
Ако данъкът върху добавената стойност, подлежащ на възстановяване, се изплаща на чуждестранното физическо лице от агента, същият се възстановява на агента от доставчика на стоките.
Изплащане на данъка на чуждестранното физическо лице
Агентът или доставчикът на стоката нарежда изплащането на подлежащия на възстановяване данък върху добавената стойност на чуждестранното физическо лице в български левове. Изплащането се извършва при спазване на специалните нормативни изисквания за плащанията, след като агентът или доставчикът на стоката задължително извърши проверка и се увери, че са изпълнени всички изисквания на тази наредба, даващи право на възстановяване на данъка върху добавената стойност. Изплащането се извършва в момента на представяне на документите по чл.4, ал.1 от Наредбата или в друг срок, който е договорен между лицата, но не по-късно от края на месеца, през който изтича шестмесечния срок от датата на издаване на фактурата за получената доставка.
Когато агентът или доставчикът на стоката откаже изплащането на данъка върху добавената стойност на чуждестранното физическо лице, незабавно връща получените документи по чл.4, ал.1 от Наредбата и уведомява чуждестранното физическо лице за причините, поради които е отказал изплащането на данъка.
След като е изплатил данъка върху добавената стойност, агентът или доставчикът на стоката задържа оригинала на фактурата и първия и втория екземпляр от искането, по които е изплатил данъка върху добавената стойност, и ги прави негодни за повторна употреба чрез щамповане върху тях на текста "ДДС изплатен", следван от наименованието на агента.
Агентът или доставчикът на стоката е длъжен да съхранява в счетоводството си втория екземпляр от завереното искане за възстановяване на платен данък върху добавената стойност от чуждестранно физическо лице.
(изм. - ДВ, бр. 6 от 2012 г., в сила от 20.01.2012 г.)
(чл.81 от ЗДДС)
Виж в контекста на целия сборник