Фиш 8.2.2 - Доставки на стоки, които се изпращат или превозват от територията на страната до трета страна или територия
За улеснение, в настоящия фиш се използват понятията:
Износител – лице, което осъществява доставки на стоки, които се изпращат или превозват от територията на страната до трета страна или територия.
Износ – доставки на стоки, които се изпращат или превозват от територията на страната до трета страна или територия.
Понятията нямат легална дефиниция в ЗДДС.
НАПОМНЯНЕ:
В Глава трета от действащия ЗДДС (в сила от 01.01.2007 г.) се въвежда ново понятие – “облагаеми доставки с нулева ставка на данъка”, което в известен смисъл замества терминологично понятието “износ”, използвано в действащия до 31.12.2006 г. ЗДДС (отм.). Следва да се има предвид, че облагаеми с нулева ставка са и редица други доставки извън посочените в глава трета от ЗДДС. (виж Фиш 6.2 Доставки с нулева ставка)
Определение |
Доставки на стоки/движими вещи, изпратени или транспортирани от територията на страната до трета страна или територия: 1. от или за сметка на доставчика; 2. от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната. Износ не е налице, когато стоките по т. 2 на чл. 28 от закона са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди. |
Ред на облагане |
Нулева ставка |
Удостоверяване на наличие на обстоятелства за износ |
За бъде приложена на нулева ставка за тези доставки, износителят трябва да докаже чрез документи действителността на извършения износ! За целите на удостоверяването на обстоятелствата, характеризиращи износа и обуславящи прилагането на нулева ставка, в ППЗДДС са посочени документите, чрез които се доказва износа за целите на ЗДДС.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи: 1. (доп. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., изм. - ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 08.01.2019 г.) митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство; 2. фактура за доставката; 3. документ за превоза на тези стоки. Съгласно чл. 21, ал. 2 от ППЗДДС, когато стоките се изпращат или превозват до трета територия, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи: 1. фактура за доставката; 2. документ за превоза на тези стоки; 3. писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на трета територия.
Когато доставчикът не се е снабдил с документите, доказващи извършването на доставката до изтичането на календарния месец, следващ изтичането на календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема с 20 на сто. (чл. 37, ал. 2 от ЗДДС, чл. 39 от ППЗДДС). Този ред не се прилага при получени авансови плащания. (чл. 37, ал. 3 от ЗДДС, чл. 39 от ППЗДДС) Виж становище изх. № 44-00-28/17.12.2007 г. на НАП относно удостоверяване на наличие на обстоятелства за доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Общността по чл. 28, т. 1 и 2 от ЗДДС. Виж становище изх. № 24-39-118/06.02.2019 г. на НАП относно прилагане на разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 1 от ППЗДДС. |
Данъчен кредит |
Износителите могат да получат възстановяване на данъка, начислен върху различните елементи на цената на изнесените стоки (право на ДК). |
ЗАБЕЛЕЖКА:
Според терминологията, използвана в Шеста директива на Съвета 77/388/ЕИО (действаща до 31.12.2006 г.) и Директива 2006/112/ЕО (в сила от 01.01.2007 г.), износът се освобождава от ДДС, като освобождаването е с право на данъчен кредит. В българското данъчно законодателство е възприето доставките, които са освободени, но са с право на ДК, да се облагат с нулева ставка на данъка, т.е. да се третират като облагаеми доставки. На практика, при облагане с нулева ставка, получателят по доставката, не плаща ДДС по фактурата на доставчика и ефектът на освобождаване на износа е постигнат.
(чл.28; чл.37 от ЗДДС / чл.21 от ППЗДДС)