СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

чака актуализация 28 май 2020 759 уникалност: 97.6%

Правен Въпрос

Извършена ли е злоупотреба с ДДС, когато стоките се препродавани във верига между няколко лица и данъчно задълженото лице ги е получило фактически не от прекия си доставчик, а от някой от предходните по веригата?

Фактическа Обстановка

Латвийско дружество – получател приспада данъчен кредит за стоки, придобити от друго местно дружество – доставчик.

При ревизия на получателя латвийските данъчни установяват, че стоките са обект на следната верига от сделки: литовско дружество ги продава на две латвийски дружества, които, от своя страна, ги препродават на трето латвийско дружество. Третото латвийско дружество продава стоките на дружеството – доставчик, а то ги препродава на ревизираното латвийско дружество – получател. Според данъчните получателят е извършвал единствено транспорт на стоките от Литва до Латвия.

Латвийските данъчни твърдят, че междинните дружества по веригата не са извършили в действителност никакви доставки, а дружеството – получател е знаело, че това е привидна верига. Според данъчните получателят е придобивал стоките директно от литовското дружество, което окачествява доставките като вътреобщностно придобиване. ДДС по декларациите на латвийския получател е преобразуван от данъчните и съответно е увеличен размерът на дължимия данък.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 147 думи;

СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

„Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане на платения по получени доставки ДДС — Член 168 — Верига от доставки на стоки — Отказ поради съществуването на тази верига да се признае право на приспадане — Задължение на компетентния данъчен орган да установи наличието на злоупотреба“

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstākā tiesa (Върховен съд, Латвия) с акт от 13 април 2018 г., постъпил в Съда на 20 април 2018 г., в рамките на производство по дело

SIA „Kuršu zeme“

срещу

Valsts ieņēmumu dienests,

СЪДЪТ (осми състав),

състоящ се от: F. Biltgen, председател на състава, C. G. Fernlund (докладчик) и L. S. Rossi, съдии,

генерален адвокат: Y. Bot,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

- за латвийското правителство, от I. Kucina и V. Soņeca, в качеството на представители,

- за чешкото правителство, от M. Smolek, O. Serdula и J. Vláčil, в качеството на представители,

- за естонското правителство, от N. Grünberg, в качеството на представител,

- за испанското правителство, от L. Aguilera Ruiz, в качеството на представител,

- за Европейската комисия, от N. Gossement и I. Rubene, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

РЕШЕНИЕ

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г. (ОВ L 189, 2010 г., стр. 1, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).

2

Запитването е отправено във връзка със спор между SIA „Kuršu zeme“ и Valsts ieņēmumu dienests (Държавна данъчна администрация, Латвия) (наричана по-нататък „VID“) по повод на отказа на последната да признае право на приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС) за стоките, които това дружество е придобило от дружеството SIA „KF Prema“, на основание че съответните придобивни сделки в действителност не са били извършени.

ПРАВНА УРЕДБА

Правото на Съюза

3

Член 2, параграф 1, буква а) и буква б), i) от Директивата за ДДС предвижда:

„Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:

а) възмездната доставка на стоки на територията на дадена държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;

б) възмездното вътреобщностно придобиване на стоки на територията на държава членка от:

i) данъчнозадължено лице в това си качество […]“.

4

Член 14, параграф 1 от тази директива гласи:

„Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик“.

5

Член 20, първа алинея от посочената директива гласи:

„Вътреобщностно придобиване на стоки“ означава придобиването на правото на разпореждане като собственик на движима материална вещ, изпратен[а] или превозен[а] до лицето, придобиващо стоките[,] от или от името на продавача[…] или […] лицето, придобиващо стоките[,] в държава членка, различн[а] от тази, в която е започнало изпращането или превоз[ът] на стоките“.

6

Съгласно член 23 от същата директива:

„Държавите членки вземат необходимите мерки да гарантират, че сделка, ко[я]то би била класифицирана като доставка на стоки, ако е била изпълнена на тяхна територия от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, се класифицира като вътреобщностно придобиване на стоки“.

7

Член 32, първа алинея от Директивата за ДДС предвижда:

„Когато стоките се изпращат или превозват от доставчика или от клиента, или от трето лице, мястото на доставка се счита, че е мястото, където стоките се намират към момента, когато започва изпращането или превоз[ът] на стоките към клиента“.

8

Член 40 от тази директива гласи:

„За място на вътреобщностното придобиване на стоки се счита мястото, където завършва изпращането или превозът на стоките за лицето, което ги придобива“.

9

Член 68 от посочената директива гласи:

„Данъчното събитие настъпва, когато е извършено вътреобщностно придобиване на стоки.

Вътреобщностното придобиване на стоки се счита за извършвано, когато доставката на подобни стоки се счита за извършвана на територията на съответната държава членка“.

10

Член 69 от същата директива предвижда:

„В случаите на вътреобщностно придобиване на стоки ДДС става изискуем при издаването на фактурата или когато към тази дата няма издадена фактура, след изтичането на срока, посочен в член 222, първа алинея“.

11

Съгласно член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС:

„Държавите членки освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на [Европейския съюз], от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките[,] за друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в държава членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоз[ът] на стоката“.

12

Член 167 от тази директива предвижда, че „[п]равото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем“.

13

Член 168 от посочената директива гласи:

„Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки[,] да приспадне следното от дължимия ДДС, който то е задължено да плати:

а) дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице;

в) дължимия ДДС по отношение на вътреобщностни придобивания на стоки в съответствие с член 2, параграф 1, буква б), подточка i)“.

14

Член 193 от същата директива предвижда:

„ДДС е платим от всяко данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги […]“.

15

Член 200 от Директивата за ДДС гласи следното:

„ДДС е дължим от всяко лице, което извършва облагаеми вътрешнообщностни придобивания на стоки“.

Латвийското право

16

Член 1, точки 2 и 34 от Закона за данъка върху добавената стойност (Likums par pievienotās vērtības nodokli) от 9 март 1995 г. (Latvijas Vēstnesis, 1995, бр. 49, наричан по-нататък „Законът за ДДС“) в редакцията, приложима към фактите по главното производство, гласи следното:

„2) Доставка на стоки е сделка, с която се прехвърля на друго лице правото за разпореждане с вещ (стока) като собственик.

34) Вътреобщностно придобиване на стоки е получаването на стоки, които са изпратени или превозени от или за сметка на доставчика или получателя до територията на страната от територията на друга държава членка“.

скрито платено съдържание: 2516 думи;