СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

актуално 10 декември 2019 815 уникалност: 80.8%

Правен Въпрос

Страните по договора за доставка на услуга определят ли кой е доставчик и кой – получател на услугата?

Фактическа Обстановка

Г-н Нюи извършва посреднически услуги във Великобритания. Съществена част от разходите му са за рекламни услуги, за които обаче не може да ползва данъчен кредит, защото са за целите на необлагаема дейност, каквато са посредническите услуги. Затова той създава дружество Алабастър на територия, на която Директивата за ДДС не се прилага – за да може то да приспадне данъчен кредит за рекламните услуги. За да се осъществи това, Алабастър сключва договори с неговите клиенти на посреднически услуги и получава сумите, които те дължат, докато в същото време услугите реално се извършват от служителите на Нюи във Великобритания. Алабастър също така поема разходите за рекламните услуги, но в действителност съдържанието на рекламите се одобрява от Нюи във Великобритания, след срещи с рекламните агенции.

Английската данъчна администрация обаче издава ревизионен акт на Нюи, за да възстанови сумата от приспаднатия от Алабастър ДДС за рекламните услуги, които Нюи е получил през ревизирания период.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 160 думи;

СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

„Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 — Понятието „доставка на услуги“ — Доставка на рекламни услуги и услуги за кредитно посредничество — Случаи на освобождаване — Отразяване на икономическата и търговска действителност от сделките — Сделки, представляващи злоупотреба — Сделки, имащи за цел единствено получаването на данъчно предимство“

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) (Обединеното кралство) с акт от 13 декември 2011 г., постъпил в Съда на 19 декември 2011 г., в рамките на производство по дело

Her Majesty’s Commissioners of Revenue and Customs

срещу

Paul Newey, осъществяващ търговска дейност под търговското наименование „Ocean Finance“,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: г-н M. Ilešič, председател на състав, г-н E. Jarašiūnas, г-н A. Ó Caoimh, г-жа C. Toader (докладчик) и г-н C. G. Fernlund, съдии,

генерален адвокат: г-н P. Mengozzi,

секретар: г-жа L. Hewlett, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 март 2013 г.,

като има предвид становищата, представени:

- за г-н Newey, осъществяващ търговска дейност под търговското наименование „Ocean Finance“, от г-н J. Ghosh, QC, както и от г-жа E. Wilson и г-н J. Bremner, barristers,

- за правителството на Обединеното кралство, от г-н S. Ossowski и г-н L. Christie, в качеството на представители, подпомагани от г-н O. Thomas, barrister,

- за Ирландия, от г-жа E. Creedon, в качеството на представител, подпомагана от г-н A. Collins, SC,

- за италианското правителство, от г-жа G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от г-н A. De Stefano, avvocato dello Stato,

- за Европейската комисия, от г-н R. Lyal и г-жа C. Soulay, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

РЕШЕНИЕ

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1), изменена с Директива 2000/65/EO на Съвета от 17 октомври 2000 г. (ОВ L 269, стр. 44, наричана по-нататък „Шеста директива“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Her Majesty’s Commissioners of Revenue and Customs (наричани по-нататък „Комисарите“) и г-н Newey, осъществяващ дейност под търговското наименование „Ocean Finance“ (наричан по-нататък „г-н Newey“) относно данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“), с който се облагат доставките на рекламни услуги.

ПРАВНА УРЕДБА

Правото на ЕС

3

В съответствие с член 299, параграф 6 ЕО разпоредбите на Договора за ЕО се прилагат по отношение на Англо-нормандските острови, част от които е остров Джърси, само дотолкова, доколкото е необходимо, за да се гарантира прилагането на договореностите, приети за тези острови, по-специално с протокол № 3 относно Англо-нормандските острови и остров Ман (ОВ L 73, 1972 г., стр. 164), приложен към Акта относно условията за присъединяването на Кралство Дания, на Ирландия и на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, и промените в Договорите (ОВ L 73, 1972 г., стр. 14). Тъй като споменатият протокол не съдържа разпоредби относно ДДС, правната уредба на Съюза в областта на ДДС не се прилага на остров Джърси.

4

Четвърто съображение от Шеста директива предвижда, че следва да бъде отчитана целта за премахване на данъчното облагане на вноса и освобождаване от данъци върху износа в търговския обмен между държавите членки и да се гарантира, че общата система от данъци върху оборота е неутрална по отношение на произхода на стоките и услугите, така че като крайна цел да може да бъде изграден общ пазар, даващ възможност за лоялна конкуренция и наподобяващ същински вътрешен пазар.

5

Съгласно член 2, точка 1 от Шеста директива с ДДС се облага „доставката на стоки или услуги, извършена възмездно на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество“ [неофициален превод].

6

Съгласно член 5, параграф 1 от тази директива „доставката на стока“ означава прехвърлянето на правото на разпореждане с материално имущество като собственик, а съгласно член 6, параграф 1 от нея „доставка на услуги“ означава всяка сделка, която не е доставка на стоки по смисъла на член 5 от Директивата.

7

Член 9 от Шеста директива гласи:

„1. За място на доставката на услуга се счита мястото, където доставчикът е установил своята икономическа дейност или има постоянен обект, откъдето се доставя услугата, или когато няма такова място на икономическа дейност или постоянен обект, мястото на неговия постоянен адрес или обичайно пребиваване.

2. Въпреки това:

д) място на доставката на следните услуги, когато те се извършват за получатели, установени извън Общността, или за данъчнозадължени лица, установени в Общността, но не в една и съща държава с доставчика, е мястото, където получателят е установил своята икономическа дейност или има постоянен обект, на който се доставя услугата, или, когато няма такова място, мястото на неговия постоянен адрес или обичайно пребиваване:

- рекламни услуги,

- банкови, финансови и застрахователни сделки, включително презастраховане, с изключение на отдаването под наем на сейфове;

- посреднически услуги, извършени от лица, действащи от името и за сметка на друго лице по повод на услугите, посочени в настоящата буква д).

3. За да бъде избегнато двойно облагане, необлагане или нарушаване на конкуренцията, държавите членки могат, що се отнася до услугите, посочени в параграф 2, буква д), и отдаването под наем на транспортни средства, да считат:

б) мястото на доставката на услуги, което съгласно разпоредбите на настоящия член би се намирало извън Общността, за намиращо се на територията на страната, когато фактическото ползване и потребление на услугите става на територията на страната“ [неофициален превод].

8

Член 13 от Шеста директива, озаглавен „Освободени доставки на територията на страната“, под заглавие „Б. Други освободени доставки“ предвижда:

„Без да се засягат други общностни разпоредби, държавите членки при условия, които те определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на правилата за освободени доставки и да предотвратят възможно отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци или злоупотреба, освобождават от данък върху добавената стойност:

г) следните сделки:

1. отпускането и договарянето на кредит, както и управлението на кредита от страна на лицето, което го отпуска;

2. договарянето или всякакви операции с кредитни гаранции или други обезпечения на парични средства, както и управлението на кредитни гаранции от лицето, което е отпуснало кредита;

[…]“ [неофициален превод].

9

Член 17, параграф 2 от тази директива гласи:

„Доколкото стоките и услугите се използват за нуждите на неговата облагаема сделка, данъчнозадълженото лице има право да приспадне от дължимия данък:

а) дължимия или платен [ДДС] за стоки или услуги, които друго данъчнозадължено лице му е доставило или предстои да му достави;

[…]“ [неофициален превод].

10

По смисъла на член 21 от посочената директива:

„[…]

1. По вътрешната система лица — платци на [ДДС] са следните лица:

б) данъчнозадължените лица, на които се доставят услуги съгласно член 9, параграф 2, буква д), или лицата, регистрирани за целите на облагането с [ДДС] на територията на страната, на които се доставят услуги, попадащи в обхвата на член 28б, части В, Г, Д и Е, ако услугите се извършват от данъчнозадължено лице, което не е установено на територията на страната.

[…]“ [неофициален превод].

Правна уредба в Обединеното кралство

11

Към момента на настъпване на фактите, разглеждани в главното производство, член 4, параграф 1 от Закона от 1994 г. относно данъка върху добавената стойност (Value Added Tax Act 1994) гласи следното:

„ДДС се начислява по всички извършени в Обединеното кралство доставки на стоки или услуги, когато това са облагаеми доставки на стоки или услуги, извършвани от данъчнозадължено лице в рамките на неговата икономическа дейност“.

12

Член 5, параграф 2, букви а) и б) от този закон предвиждат:

„a) по смисъла на настоящия закон „доставка на стоки“ или „доставка на услуги“ включва всички форми на доставка на стоки или услуги, освен тези, които не са осъществени възмездно;

б) всяка сделка, която не е доставка на стоки, но е извършена възмездно, […] е доставка на услуги“.

13

Съгласно член 7, параграф 10 от посочения закон:

„Доставката на услуги се осъществява:

a) в Обединеното кралство, ако доставчикът е установен в Обединеното кралство, и

скрито платено съдържание: 3164 думи;