СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-**/**

Правен Въпрос

Фактическа Обстановка

Резюме на Съдебното Решение

СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-**/**

„Директива 2006/112/ЕО — Член 56, параграф 1, буква д) — Член 135, параграф 1, букви е) и ж) — Освобождаване от данъчно облагане на сделки по управление на активи — ценни книжа (управление на портфейла)“

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesfinanzhof (Германия) с акт от 28 октомври 2010 г., постъпил в Съда на 31 януари 2011 г., в рамките на производство по дело

Finanzamt Frankfurt am Main V-Höchst

срещу

Deutsche Bank AG,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: г‑н J. N. Cunha Rodrigues, председател на състав, г‑н U. Lõhmus, г‑н A. Rosas (докладчик), г‑н A. Ó Caoimh и г‑н Ал. Арабаджиев, съдии,

генерален адвокат: г‑жа E. Sharpston,

секретар: г‑жа R. Şereş, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 март 2012 г.,

като има предвид становищата, представени:

- за Finanzamt Frankfurt am Main V-Höchst, от г‑н M. Baueregger, в качеството на представител,

- за Deutsche Bank AG, от г‑н P. Farmer и г‑н P. Freund, barristers,

- за германското правителство, от г‑н T. Henze, в качеството на представител,

- за нидерландското правителство, от г‑жа C. M. Wissels и г‑жа M. K. Bulterman, в качеството на представители,

- за правителството на Обединеното кралство, от г‑жа C. Murrell, в качеството на представител, подпомагана от г‑н R. Hill, solicitor,

- за Европейската комисия, от г‑жа C. Soulay, г‑жа L. Lozano Palacios и г‑н B.-R. Killmann, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 8 май 2012 г.,

постанови настоящото

РЕШЕНИЕ

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 56, параграф 1, буква д) и на член 135, параграф 1, букви е) и ж) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправка в ОВ L 74, 2011 г., стр. 3, наричана по-нататък „Директива 2006/112“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Finanzamt Frankfurt am Main V-Höchst (наричана по-нататък „Finanzamt“) и Deutsche Bank AG (наричана по-нататък „Deutsche Bank“) във връзка по-специално с квалификацията, с оглед на освобождаването от облагане с данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“), на управлението на активи — ценни книжа (наричано по-нататък „управление на портфейла“), осъществявано от Deutsche Bank.

ПРАВНА УРЕДБА

Правна уредба на Съюза

3

Към момента на настъпване на обстоятелствата в главното производство член 56 от Директива 2006/112 гласи:

„1. За място на доставка на следните услуги за клиенти, установени извън Общността, или за данъчнозадължени лица, установени в Общността, но не в държавата на доставчика, се счита, че е мястото, където клиентът е установил своята дейност или има постоянен обект, за който се доставя услугата или при липса на такова място — мястото на постоянния му адрес или обичайно местоживеене:

[…]

д) банкови, финансови и застрахователни сделки, включително презастраховане, с изключение на отдаването под наем на сейфове;

[…]“.

4

Съгласно член 135 от тази директива:

„1. Държавите членки освобождават следните сделки:

а) застрахователните и презастрахователните сделки, включително свързаните с тях услуги, извършвани от застрахователни брокери и агенти;

[…]

е) сделките, включително договаряне, с изключение на управление и отговорно пазене, с акции и дялове на дружества и сдружения, необезпечени облигации и други ценни книжа с изключение на документи, установяващи права на собственост върху стоки и правата или ценните книжа, посочени в член 15, параграф 2;

ж) управлението на специалните инвестиционни фондове съгласно определенията, дадени от държавите членки;

[…]“.

Германското законодателство

5

Член 3a, параграф 3 от Закона за данък върху добавената стойност от 2005 г. (Umsatzsteuergesetz 2005), в действащата му към момента на настъпване на обстоятелствата в главното производство редакция (наричан по-нататък „UStG“), предвижда:

„Ако получателят на някоя от посочените в параграф 4 други доставки е данъчнозадължено лице, в отклонение от параграф 1 се счита, че доставката е извършена на мястото, където получателят упражнява дейността си. Ако доставката е извършена в постоянния обект на данъчнозадължено лице, тя се счита за извършена на това място. Ако получателят на някоя от посочените в параграф 4 други доставки не е данъчнозадължено лице и местоживеенето или седалището му е в трета страна, доставката е извършена в мястото, където той живее или има седалище“.

6

Член 3a, параграф 4, точка 6, буква a) от този закон гласи:

„Други доставки“ по смисъла на параграф 3 са: […]

a) други доставки от вида на описаните в член 4, точка 8, букви a)—h) и точка 10, както и управлението на кредити и обезпечения по кредити, […]“.

7

Съгласно член 4, точка 8, букви e) и h) от UStG:

„От облагане се освобождават следните сделки, които попадат в приложното поле на член 1, параграф 1, точка 1:

[…]

e) сделките с ценни книги, включително договарянето по тях, с изключение на управление и отговорно пазене на ценни книжа,

[…]

h) управлението на инвестиционни активи съгласно Закона за инвестициите [Investmentgesetz], както и управлението на професионално-съсловни пенсионнозастрахователни учреждения по смисъла на Закона за надзора върху застраховането [Versicherungsaufsichtsgesetz];

[…]“.

8

Съгласно административни тълкувателни указания на Федералното министерство на финансите, които не са задължителни за съдилищата:

„Член 3a, параграфи 3 и 4, точка 6, буква а) от UStG не се прилага, когато се определя мястото на изпълнение при управлението на активи. Освен това не може да се прави пряко позоваване на член 56, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112/ЕО, съгласно който в някои случаи на „банкови, финансови и застрахователни сделки“ мястото на доставка е мястото на седалище или на стопанска дейност на получателя на доставката. „Банкови, финансови и застрахователни сделки“ са понятия на общностното право и трябва да се тълкуват като такива. В Директива 2006/112/ЕО, а до 31 декември 2006 г. — и в [Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1)] — не се определя какво по-конкретно обхващат тези понятия. Член 135, параграф 1, букви а)—е) от Директива 2006/112/ЕО […] обаче съдържа недвусмислени насоки за тълкуването на тези понятия. Управлението на активи не е посочено в споменатите разпоредби. От член 56, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112/ЕО […] също не следва, че нормата трябва да обхваща и други банкови, финансови и застрахователни сделки.

Единната услуга „управление на активи“ подлежи на данъчно облагане. Освобождаването от данъчно облагане по член 4, точка 8, буква e) от UStG е неприложимо, тъй като управлението на активи (управление на портфейла) не е сред сделките, спрямо които се прилагат споменатите разпоредби за освобождаване. […]“.

Обстоятелства в основата на спора по главното производство и преюдициалните въпроси

9

През 2008 г. Deutsche Bank доставя, пряко и чрез дъщерни дружества, услуги по управление на портфейла на клиенти инвеститори. Последните са възлагали на Deutsche Bank както да управлява ценни книжа, отчитайки избраната от клиентите инвеститори стратегия, по своя преценка и без предварително да получава от тях указания, така и да взима всички мерки, които са целесъобразни при управлението на ценните книжа. Deutsche Bank е имала правото да се разпорежда с активите (ценни книжа) от името и за сметка на клиентите инвеститори.

10

Клиентите инвеститори са плащали годишно възнаграждение в размер на 1,8 % от стойността на управляваните активи. Възнаграждението се състои от две части — 1,2 % от посочената стойност за управлението на активите и 0,6 % от стойността на активите за покупката и продажбата на ценни книжа. Възнаграждението включва и воденето на сметките и депозитите, както и допълнителните разходи за придобиването на инвестиционни дялове, включително инвестиционни дялове във фондове, управлявани от предприятия на Deutsche Bank.

11

В края на всяко тримесечие от календарната година и на всяка година клиентът инвеститор е получавал отчет за развитието на процеса по управление на неговите активи, като е имал право да прекрати поръчката по всяко време, с незабавно действие.

12

При подаването на декларацията си за ДДС за май 2008 г. Deutsche Bank уведомява Finanzamt, че според нея съгласно член 4, точка 8 от UStG предоставените услуги в рамките на управлението на портфейла са освободени от данъчно облагане, що се отнася до предоставените услуги на клиенти инвеститори в Германия и в останалата част на Европейския съюз. Deutsche Bank също така изразява мнение, че съгласно член 3a, параграф 4, точка 6, буква а) от UStG предоставените услуги на клиенти инвеститори, установени на територията на трети страни, са необлагаеми.