СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

чака актуализация 28 май 2020 736 уникалност: 90.5%

Правен Въпрос

Възможно ли е получател на услуги да бъде третиран като платец на ДДС, когато дружество от ЕС му ги доставя чрез постоянния си обект в държавата на получателя?

Фактическа Обстановка

Немско дружество доставя консултантски услуги за българско дружество. Българското дружество си самоначислява ДДС за доставките чрез протоколи, смятайки, че немското дружество няма постоянен обект в България.

С ревизионен акт НАП констатира, че по времето на доставките на консултантските услуги за българското дружество немското дружество е имало постоянен обект в България. То не се е регистрирало по ЗДДС, въпреки че е било длъжно. По тази причина данъчните с ревизионния акт начисляват ДДС за внасяне по отношение на доставените консултантски услуги.

Немското дружество плаща данъка и иска същият да му бъде прихванат или възстановен, след като е бил вече начислен и внесен по протоколите, издадени от българското дружество. НАП отказва възстановяване на ДДС на основание, че не са налице изискванията на закона, тъй като ревизионният акт е влязъл в сила, а липсват решение на съда или административен акт, които да задължат данъчните да извършат възстановяване.

От друга страна, на българското дружество не е признато правото на приспадане на внесения от него по протоколите ДДС, защото не притежава фактури или известия, а корекция, която да снабди дружеството с необходимите данъчни документи, по българското право не може да бъде направена, след като е налице влязъл в сила ревизионен акт.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 104 думи;

СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

„Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Принцип на данъчен неутралитет — Платец на ДДС — Неправилно начисляване на ДДС от страна на получателя — Задължаване на доставчика на услугите да внесе ДДС — Отказ да се възстанови ДДС на доставчика на услугите“

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Върховен административен съд (България) с акт от 24 февруари 2014 г., постъпил в Съда на 7 март 2014 г., в рамките на производство по дело

„ГСТ — Сървиз АГ Германия“

срещу

Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП),

СЪДЪТ (шести състав),

състоящ се от: S. Rodin, председател на състава, A. Borg Barthet (докладчик) и E. Levits, съдии,

генерален адвокат: M. Szpunar,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

- за Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите — от Г. Арнаудов, в качеството на представител,

- за българското правителство, от Е. Петранова и М. Георгиева, в качеството на представители,

- за гръцкото правителство, от K. Georgiadis и I. Kotsoni, в качеството на представители,

- за Европейската комисия, от С. Петрова и C. Soulay, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

РЕШЕНИЕ

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 193 и 194 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г. (ОВ L 326, стр. 1, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“), както и до принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между „ГСТ — Сървиз АГ Германия“ (наричано по-нататък „ГСТ — Сървиз“) и директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (наричан по-нататък „директорът на ОДОП“) по повод на отказа на последния да възстанови ДДС на „ГСТ — Сървиз“.

ПРАВНА УРЕДБА

Правото на Съюза

3

Член 193 от Директивата за ДДС предвижда:

„ДДС е платим от всяко данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги, освен когато е платим от друго лице в случаите, посочени в членове 194—199 и член 202“.

4

Член 194 от Директивата гласи:

„1. Когато облагаемата доставка на стоки или услуги се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата членка, в която е дължим ДДС, държавите членки могат да предвидят, че лицето — платец на ДДС, е лицето, на което са доставени стоките или услугите.

2. Държавите членки определят условията за прилагане на параграф 1“.

Българското право

5

Член 82 от българския Закон за ДДС (ДВ бр. 63, 4 август 2006 г.), в приложимата му в главното производство редакция (наричан по-нататък „ЗДДС“), определя от кого е изискуем ДДС при облагаеми доставки.

6

Член 82, алинея 1 от ЗДДС предвижда:

„Данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице — доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5“.

7

Съгласно член 82, алинея 2 „[к]огато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при:

3. доставка на услуги — когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6“.

8

Съгласно член 71, алинея 1, точка 1 от ЗДДС „[л]ицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от следните условия: […] притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред — по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател […]“.

9

Член 102, алинея 1 от ЗДДС гласи:

„Когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице“.

10

Член 129, алинеи 1, 5 и 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс гласи:

„(1) Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.

(5) Органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на: 1. суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище; 2. незаконосъобразно отказани за възстановяване суми; 3. присъдени суми, обезщетения и направените разноски.

(7) Актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

11

От 15 февруари до 29 декември 2010 г.„ГСТ — Сървиз“, което е установено в Германия, извършва технически и консултантски услуги за „ГСТ Скафолдинг България“ ЕООД (наричано по-нататък „ГСТ Скафолдинг“), което е установено в България. Тъй като смята, че при предоставянето на услугите през спорния период „ГСТ — Сървиз“ не е разполагало с постоянен обект на територията на България, „ГСТ Скафолдинг“ внася ДДС за тези услуги по реда за самоначисляване, предвиден в член 82, алинея 2 от ЗДДС. За тази цел дружеството издава протоколи по член 117, алинея 1 от ЗДДС към фактурите на „ГСТ — Сървиз“, като протоколите са отразени в дневника за продажбите.

12

С ревизионен акт от 12 март 2012 г. българският орган по приходите констатира, че „ГСТ — Сървиз“ е имало постоянен обект по смисъла на § 1, точка 10 от допълнителните разпоредби на ЗДДС за периода, през който е предоставяло услуги на „ГСТ Скафолдинг“, и че „ГСТ — Сървиз“ дължи ДДС за тези услуги. Органът по приходите стига до заключението, че това дружество е трябвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС най-късно до 15 февруари 2010 г. Поради това органът по приходите установява задължение на това дружество за довнасяне на ДДС във връзка с услугите, които е предоставило между 15 февруари и 29 декември 2010 г., като размерът на задължението е определен на 224914,89 BGN (лева) ведно с лихви за просрочие.

скрито платено съдържание: 2691 думи;