СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**
Правен Въпрос
Отговарят ли на изискванията за съдържанието на фактурите такива данъчни документи, в чието описание е посочено, че са извършвани правни услуги за определен период? Допустимо ли е да се откаже приспадането на данъчен кредит по такива фактури, ако е налице достатъчно информация за реалното извършване на доставките?
Фактическа Обстановка
Дружество от Португалия, действащо в сферата на хотелиерството и ресторантьорството, използва правни услуги, за които са издадени няколко фактури. В тяхното съдържание е посочено, че се дължат хонорари за правни услуги, които са предоставяни за определен период от време.
Португалското дружество приспада ДДС по тези фактури. Срещу него започва ревизия, инициирана от португалските данъчни. Правото му на данъчен кредит за правните услуги не е признато, защото според данъчните данните в описанието на фактурите са недостатъчни. На дружеството е начислен ДДС в размер на ползвания данъчен кредит.
То, от своя страна, представя допълнителни документи, чрез които цели да се изяснят липсващите в съдържанието обстоятелства, но данъчните не се съобразяват с това, защото тези документи не са равнозначни на фактурите според тях.
Резюме на Съдебното Решение
СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**
„Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 178, буква а) — Право на приспадане — Ред и условия за упражняване — Член 226, точки 6 и 7 — Данни, които се изисква задължително да фигурират във фактурата — Обхват и естество на предоставените услуги — Дата, на която е извършена доставката на услуги“
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD) (Арбитражен съд по данъчни дела (Център за административен арбитраж), Португалия) с акт от 3 ноември 2014 г., постъпил в Съда на 17 ноември 2014 г., в рамките на производство по дело
Barlis 06 — Investimentos Imobiliários e Turísticos SA
срещу
Autoridade Tributária e Aduaneira,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: T. von Danwitz, председател на състава, C. Lycourgos, E. Juhász, C. Vajda (докладчик) и K. Jürimäe, съдии,
генерален адвокат: J. Kokott,
секретар: M. Ferreira, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 януари 2016 г.,
като има предвид становищата, представени:
- за Barlis 06 — Investimentos Imobiliários e Turísticos SA, от P. Braz, advogado,
- за португалското правителство, от L. Inez Fernandes, R. Campos Laires и A. Cunha, в качеството на представители,
- за германското правителство, от T. Henze, в качеството на представител,
- за Европейската комисия, от L. Lozano Palacios и P. Guerra e Andrade, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 18 февруари 2016 г.,
постанови настоящото
РЕШЕНИЕ
1
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 178, буква а) и на член 226, точка 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).
2
Запитването е отправено в рамките на спор между Barlis 06 — Investimentos Imobiliários e Turísticos SA (наричано по-нататък „Barlis“) и Autoridade Tributária e Aduaneira (данъчен и митнически орган, Португалия) относно отказа на този орган да допусне приспадането на платения от Barlis данък върху добавената стойност (ДДС) като получател на правни услуги, извършени от адвокатска кантора, по съображение че издадените от тази кантора фактури не отговарят на изискванията за форма, предвидени от националното законодателство.
ПРАВНА УРЕДБА
Правото на Съюза
3
Член 64, параграф 1 от Директива 2006/112 предвижда:
„Когато води до последователни отчитания или плащания, доставката на стоки, различна от тази, състояща се от наемането на стоки за определен период или продажбата на стоки на изплащане, както е посочено в член 14, параграф 2, буква б) или доставката на услуги се счита за завършена при изтичането на периодите, за които се отнасят тези отчитания или плащания“.
4
Съгласно член 168 от тази директива:
„Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки[,] да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:
а) дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице;
[…]“.
5
Член 178 от посочената директива има следното съдържание:
„За да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия:
а) за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220—236 и членове 238, 239 и 240;
[…]“.
6
Член 219 от същата директива предвижда, че всеки документ или съобщение, което изменя и се отнася специално и недвусмислено за първоначалната фактура, се третира като фактура.
7
Съгласно член 220 от Директива 2006/112:
„Всяко данъчнозадължено лице осигурява по отношение на изброените по-долу издаването на фактура или от самия него, или от неговия клиент, или на негово име, или в негова полза, от трето лице:
1. доставки на стоки и услуги, които той е извършил на друго данъчнозадължено лице или на данъчно незадължено юридическо лице;
[…]“.
8
Член 226 от тази директива предвижда:
„Без да се засягат специалните разпоредби, предвидени в настоящата директива, само следните данни се изискват задължително за целите на ДДС на фактурите, издадени в съответствие с членове 220 и 221:
…
6. количеството и естеството на доставените стоки […], или [обхвата] и естеството на предоставените услуги;
7. датата на извършване или приключване на доставката на стоки или услуги, или датата, на която е извършено плащането по сметка, посочено в точки 4 и 5 от член 220, доколкото тази дата може да бъде определена и е различна от датата на издаване на фактурата;
[…]“.
9
Член 273 от посочената директива гласи:
„Държавите членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави членки от данъчнозадължени лица и при условие, че такива задължения не пораждат в търговията между държавите членки на формалности, свързани с преминаването на границите.
Възможността за избор по първа алинея не може да се използва за налагане на допълнителни задължения [за фактуриране] към тези, установени в глава 3“.
Португалското право
10
Видно от акта за преюдициално запитване, съгласно член 36, параграф 5, буква b) от código do IVA (Кодекса за ДДС) фактурите трябва да съдържат „обичайното описание на прехвърлените стоки или на извършените услуги заедно с данните, необходими за определянето на приложимата данъчна ставка“.
11
Единствено когато фактурата отговаря по-специално на изискванията, залегнали в тази разпоредба от Кодекса за ДДС, съгласно член 19, параграф 2, буква а) и параграф 6 от същия кодекс е налице право на приспадане на посочения във фактурата ДДС.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
12
Barlis, седалището на което е в Лисабон (Португалия), стопанисва хотели с ресторанти.
13
В периода от 2008 г. до 2010 г. Barlis ползва правните услуги на адвокатско дружество (наричани по-нататък „разглежданите правни услуги“), за които са издадени четири фактури (наричани по-нататък „процесните фактури“) със следното описание:
- фактура № 02170/2008 от 26 август 2008 г.: „правни услуги, предоставени от 1 декември 2007 г. до момента“,
- фактура № 32100478 от 17 декември 2008 г.: „хонорари за правни услуги, предоставени от юни до момента“,
- фактура № 32101181 от 29 април 2009 г.: „хонорари за предоставени до момента правни услуги“,
- фактура № 32104126 от 2 юни 2010 г.: „хонорари за правни услуги, предоставени от 1 ноември 2009 г. до момента“.
14
Barlis упражнява правото си на приспадане на ДДС, посочен на тези фактури.
15
След като Barlis подава молба за възстановяване на ДДС, компетентните органи започват ревизия за периода 2008—2011 г. Вследствие от тази ревизия те приемат, че Barlis не е имало право да приспадне ДДС за разглежданите правни услуги, тъй като описанието, съдържащо се в издадените от адвокатите на Barlis процесни фактури, е недостатъчно. Ето защо тези органи предлагат корекции на ДДС в размер на 8689,49 EUR, което съответства на приспаднатия за посочените правни услуги ДДС.
16
Barlis е уведомено за възможността да упражни правото си на предварително изслушване и представя приложения, съдържащи по-подробно описание на разглежданите правни услуги.
17
Компетентните органи обаче продължават да настояват на предложените корекции поради непълнотата на процесните фактури. Според тези органи неспазването на законоустановената форма не може да се санира с представянето на приложения, от които се установяват пропуснатите обстоятелства, тъй като тези приложения не са „еквиваленти документи“ на фактурата. Всъщност самите „еквиваленти документи“ трябвало да притежават всички реквизити по член 36, параграф 5 от Кодекса за ДДС, което не можело да бъде изпълнено с включването просто на приложения.
