СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

чака актуализация 28 май 2020 757 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Допустимо ли е при незаконосъобразно приспадане на данъчен кредит санкцията да бъде в размер на приспаднатия ДДС?

Фактическа Обстановка

На италианско дружество, търгуващо с електроенергия, не е признато правото на данъчен кредит по отношение на сделки за купуване на електроенергия, защото италианските данъчни считат, че са фиктивни. Установено е, че в действителност електроенергия не е прехвърляна на купувача. Данъчните глобяват италианското дружество в размер на приспаднатия ДДС.

Фиктивните сделки са осъществявани между дружества от една група, на еднаква цена и за едни и същи количества ток. Те имат циркулярен характер – всяко дружество е купувач и продавач на едно и също количество електрическа енергия.

В преюдициалното си запитване италианският съд пояснява, че дружествата нито са получили някакво данъчно предимство, реализирайки сделките, нито са ощетили хазната. Не са извършени данъчни измами.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 181 думи;

СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

„Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Фиктивни сделки — Невъзможност за приспадане на данъка — Задължение за издателя на фактура да плати посочения в нея ДДС — Глоба в размер на сумата на неправомерно приспаднатия ДДС — Съвместимост с принципите на неутралитет на ДДС и на пропорционалност“

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Commissione tributaria regionale di Lombardia (Данъчна комисия на регион Ломбардия, Италия) с акт от 9 октомври 2017 г., постъпил в Съда на 20 декември 2017 г., в рамките на производство по дело

EN.SA. Srl

срещу

Agenzia delle Entrate – Direzione Regionale Lombardia Ufficio Contenzioso,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: J.‑C. Bonichot (докладчик), председател на състава, C. Toader, A. Rosas, L. Bay Larsen и M. Safjan, съдии,

генерален адвокат: J. Kokott,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

- за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от M. Capolupo и G. De Bellis, avvocati dello Stato,

- за Европейската комисия, от N. Gossement и F. Tomat, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 17 януари 2019 г.,

постанови настоящото

РЕШЕНИЕ

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между EN.SA. Srl и Agenzia delle Entrate — Direzione Regionale della Lombardia (Агенция за приходите — Дирекция на регион Ломбардия, Италия) (наричана по-нататък „данъчната администрация“) по повод допълнителното данъчно задължение, наложено на това дружество, което съответства на увеличаване на дължимия данък върху добавената стойност (ДДС) заедно с лихви и санкции.

ПРАВНА УРЕДБА

Правото на Съюза

3

Член 63 от Директивата за ДДС гласи:

„Данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени“.

4

Член 167 от тази директива предвижда:

„Правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем“.

5

Съгласно член 168 от посочената директива:

„Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки[,] да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:

a) дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице;

[…]“.

6

Член 203 от същата директива гласи:

„ДДС е дължим от всяко лице, което начислява ДДС във фактура“.

7

Съгласно член 273 от Директивата за ДДС:

„Държавите членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави членки от данъчнозадължени лица и при условие че такива задължения не пораждат в търговията между държавите членки на формалности, свързани с преминаването на границите.

Възможността за избор по първа алинея не може да се използва за налагане на допълнителни задължения към тези, установени в глава 3“.

Италианското право

8

Decreto del Presidente della Repubblica n. 633 — Istituzione e disciplina dell’imposta sul valore aggiunto (Декрет № 633/72 на президента на Републиката за въвеждане и прилагане на данъка върху добавената стойност) от 26 октомври 1972 г., в редакцията, приложима към датата на настъпване на фактите по главното производство (наричан по-нататък „DPR № 633/1972“), гласи следното в член 17, параграф 1:

„Данъкът се дължи от лицата, извършващи облагаеми доставки на стоки и услуги, които трябва да го внесат в държавния бюджет едновременно за всички осъществени сделки и след приспадането, предвидено в член 19, съгласно условията и в сроковете, предвидени в дял II“.

9

Съгласно член 19, параграф 1 от DPR № 633/1972:

„За определяне на дължимия данък по член 17, параграф 1 или на излишъка, по член 30, параграф 2, от размера на данъка върху извършените сделки се приспада размерът на данъка, който е платен или дължим от данъчнозадълженото лице или му е начислен срещу правото за прехвърлянето му на друго лице за стоките и услугите, внесени или придобити при упражняване на търговската му дейност, занаят или професия. Правото на приспадане на данъка във връзка със закупени или внесени стоки и услуги възниква, когато данъкът стане изискуем, и може да се упражни най-късно с декларацията за втората година след годината, в която е възникнало правото на приспадане, и при съществуващите условия към момента на възникването на самото право“.

10

Член 21 от DPR № 633/1972 предвижда:

„Ако бъде издадена фактура за фиктивна сделка или ако във фактурата сумите по сделката или съответният данък са посочени в размер, по-голям от реалния, се дължи данък за целия посочен размер във фактурата“.

11

Член 6, параграф 6 от Decreto legislativo № 471 (Законодателен декрет № 471) от 18 декември 1997 г., в редакцията му, приложима към момента на настъпване на фактите, разглеждани в главното производство, предвижда следното:

„Всеки, който приспада незаконосъобразно платения данък, дължим или който му е начислен срещу правото за прехвърлянето му на друго лице, се наказва с административна санкция в размер на сумата на извършеното приспадане“.

Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

12

EN.SA. е италианско дружество за производство и разпределяне на електроенергия. Данъчната администрация е извършила корекция на декларациите по ДДС на EN.SA. за данъчни години 2009 и 2010. Посочената данъчна администрация отхвърля на основание член 19 от DPR № 633/1972 приспадането на ДДС във връзка със сделки за закупуване на електроенергия, които според нея са фиктивни, тъй като липсва ефективно прехвърляне на енергията, и налага на EN.SA. на основание член 6, параграф 6 от законодателния декрет, посочен в точка 11 от настоящото решение, глоба в размер на сумата на неправомерно приспаднатия ДДС.

13

За сметка на това данъчната администрация не е посочила, че EN.SA. не е изпълнила задължението си да плати дължимия ДДС за всяка една от тези сделки за продажба на електроенергия.

14

Според данъчната администрация тези различни сделки се вписват в циркулярен механизъм за продажба на едни и същи количества енергия на една и съща цена между дружества, които са част от една група. Те са извършени единствено с цел да се позволи на групата Green Network да представи по-благоприятни счетоводни отчети, за да може да се ползва от банково финансиране.

15

Данъчната администрация издава срещу EN.SA. два данъчнооблагателни акта, като всеки от тях предвижда увеличаване на дължимия ДДС, заедно с лихви и глоба съответно в размер на 47618491 EUR за данъчна 2009 г. и на 22001078 EUR за данъчна 2010 г.

16

EN.SA. подава срещу тези актове жалби пред Commissione tributaria provinciale di Milano (Данъчна комисия на провинция Милано, Италия), които са били отхвърлени. Посоченото дружество обжалва по въззивен ред постановеното от тази юрисдикция решение пред Commissione tributaria regionale di Lombardia (Данъчна комисия на регион Ломбардия, Италия).

17

Запитващата юрисдикция изтъква факта, че разглежданите по главното производство фиктивни сделки за продажба на електроенергия не са предоставили никакво данъчно предимство на лицата, които са ги извършили, поради циркулярния характер на сделките, и че не са довели до загуба на приходи за държавния бюджет. Тя иска да установи дали в настоящия случай, що се отнася до фиктивни сделки, е съвместимо с принципите на правото на Съюза ДДС да се поеме от търговеца. Тъй като няма данъчна измама, запитващата юрисдикция счита, че трябва да се отдаде предимство на принципа на неутралитет на данъка и че отказът за приспадане на надлежно платен ДДС и налагането на допълнителна глоба в размер на сумата на неправомерно приспаднатия ДДС не са пропорционални на нарушението, което се състои в издаването на фактури за фиктивни сделки.

скрито платено съдържание: 2706 думи;