СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

Правен Въпрос

Фактическа Обстановка

Резюме на Съдебното Решение

СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

„Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Понятие за данъчнозадължено лице — Холдингово дружество — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Разходи за доставката на консултантски услуги, направени с цел придобиването на акции в друго дружество — Намерение на дружеството приобретател да предоставя услуги по управление на дружеството, което се предвижда да бъде придобито — Непредоставяне на такива услуги — Право на приспадане на ДДС, начислен върху извършените услуги“

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Supreme Court (Върховен съд, Ирландия) с акт от 8 май 2017 г., постъпил в Съда на 12 май 2017 г., в рамките на производство по дело

Ryanair Ltd

срещу

The Revenue Commissioners,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: R. Silva de Lapuerta, заместник-председател, изпълняващ функцията на председател на първи състав, J.‑C. Bonichot, Aл. Арабаджиев, E. Regan и C. G. Fernlund (докладчик), съдии,

генерален адвокат: J. Kokott,

секретар: R. Şereş, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 март 2018 г.,

като има предвид становищата, представени:

- за Ryanair Ltd, от T. Mc Namara, solicitor, R. Aylward, BL, и M. Hayden, SC,

- за The Revenue Commissioners, от M. Browne, L. Williams и A. Joyce, в качеството на представители,

- за Ирландия, от M. Browne, L. Williams и A. Joyce, в качеството на представители, подпомагани от S. Davey, solicitor, Ú. Tighe, BL, и G. Clohessy, SC,

- за Европейската комисия, от N. Gossement и R. Lyal, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 3 май 2018 г.,

постанови настоящото

РЕШЕНИЕ

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 4 и 17 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, 1977 г., стр. 1, наричана по-нататък „Шеста директива“).

2

Запитването е отправено в рамките на правен спор, страни по който са Ryanair Ltd и Revenue Commissioners (данъчна администрация, Ирландия), по повод на отказа на последната да признае на Ryanair правото на приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС), платен за получени доставки на консултантски услуги, които Ryanair е ползвала в рамките на публично предложение за поглъщане („ППП“) на друго дружество.

ПРАВНА УРЕДБА

3

Съгласно член 2, параграф 1 от Шеста директива с ДДС се облага „доставката на стоки или услуги, извършена възмездно на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество“ [неофициален превод].

4

Член 4, параграфи 1 и 2 от тази директива предвижда:

1. „Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, посочена в параграф 2, където и да е, независимо от целите и резултатите от тази дейност.

2. Икономическа дейност по параграф 1 включва всички дейности на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително дейност в областта на минното дело и селското стопанство, и упражняването на свободни професии. Използването на материално или нематериално имущество с цел получаването на редовен приход от него също се счита за икономическа дейност“. [неофициален превод]

5

Съгласно член 10, параграф 2, първа алинея от посочената директива „[д]анъчното събитие настъпва и данъкът става изискуем, когато стоките са доставени или услугите са извършени“. [неофициален превод]

6

Член 17 от същата директива е озаглавен „Възникване и обхват на правото на приспадане“ и в параграф 1 предвижда, че правото на приспадане възниква в момента, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

7

Член 17, параграф 2, буква а) от Шеста директива предвижда, че доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, то има право да приспадне от дължимия данък дължимия или платен ДДС за стоки или услуги, които друго данъчнозадължено лице му е доставило или предстои да му достави.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

8

През 2006 г. авиокомпания Ryanair отправя ППП, което се отнася за всички акции в друга авиокомпания (наричана по-нататък „дружеството, което се предвижда да бъде придобито“). По този повод Ryanair прави разходи за доставки на консултантски и други услуги във връзка с планираното поглъщане (наричани по-нататък „доставките на спорните услуги“). Тази сделка обаче не е могла да бъде изцяло осъществена на основания, свързани със спазването на правото на конкуренцията, поради което Ryanair успява да придобие само част от капитала на дружеството, което се предвижда да бъде придобито.

9

Ryanair иска да приспадне платения по получени доставки ДДС във връзка с тези разходи като посочва, че след поемането на контрола над дружеството, което се предвижда да бъде придобито, тя имала намерение да се намеси в неговото управление, като му предоставя облагаеми с ДДС услуги по управление.

10

Тъй като данъчната администрация отхвърля искането, Ryanair подава жалба до Tax Appeals Commission (Комисия по данъчни спорове, Ирландия), която я отхвърля. Ryanair подава втора жалба до Circuit Court (Окръжен съд, Ирландия), който също споделя застъпеното от данъчната администрация становище. Circuit Court (Окръжен съд) обаче сезира High Court (Висш съд, Ирландия) с искане за предварително становище. След като последната юрисдикция потвърждава решението на Circuit Court (Окръжен съд), Ryanair подава жалба до Supreme Court (Върховен съд, Ирландия).

11

Запитващата юрисдикция по същество поставя въпроса за връзката между решение от 14 февруари 1985 г., Rompelman (268/83, EU:C:1985:74), което се отнася до възможността да се приспада ДДС, платен в рамките на подготовката за икономическа дейност, и решение от 27 септември 2001 г., Cibo Participations (C‑16/00, EU:C:2001:495), което се отнася до правото на холдингово дружество да приспада ДДС, начислен върху получени от него доставки на услуги в рамките на придобиване на дялови участия в дъщерните му дружества.

12

При тези обстоятелства Supreme Court (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Може ли в случай на успешно поглъщане бъдещото намерение за предоставяне на услуги по управление на дружество, което се предвижда да бъде придобито, да се счита за достатъчно основание да се приеме, че потенциалният приобретател извършва икономическа дейност по смисъла на член 4 от [Шеста директива], така че начисленият на потенциалния приобретател ДДС върху стоките или услугите, предоставени с цел улесняване на съответното поглъщане, да може евентуално да се счита за ДДС по получена сделка във връзка с предвижданата икономическа дейност по предоставяне на такива услуги по управление?

2) Налице ли е достатъчна „пряка и непосредствена връзка“ съгласно изискването, установено от Съда в [решение от 27 септември 2001 г., Cibo Participations, C‑16/00, EU:C:2001:495], между професионалните услуги, предоставяни в контекста на такова потенциално поглъщане, и извършените доставки, а именно потенциалното предоставяне на услуги по управление на дружеството, което се предвижда да бъде придобито, в случай на успешно поглъщане, така че да е допустимо приспадане на ДДС, начислен върху тези професионални услуги?“.