СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

Правен Въпрос

Фактическа Обстановка

Резюме на Съдебното Решение

СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

„Шеста директива ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Понятие за икономическа дейност — Доставки на дървен материал с цел да се компенсират причинените от буря вреди — Режим на самоначисляване — Липса на регистрация като данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност — Глоба — Принцип на пропорционалност“

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstākās tiesas Senāts (Латвия) с акт от 13 май 2011 г., постъпил в Съда на 26 май 2011 г., в рамките на производство по дело

Ainārs Rēdlihs

срещу

Valsts ieņēmumu dienests,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: г‑н J. N. Cunha Rodrigues (председател на състав), г‑н A. Rosas, г‑н A. Ó Caoimh, г‑н Aл. Арабаджиев (докладчик) и г‑н C. G. Fernlund, съдии,

генерален адвокат: г‑жа E. Sharpston,

секретар: г‑жа C. Strömholm, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 28 март 2012 г.,

като има предвид становищата, представени:

- за Valsts ieņēmumu dienests, от г‑жа N. Jezdakova, ģenerāldirektore,

- за латвийското правителство, от г‑н I. Kalniņš и г‑жа A. Nikolajeva, в качеството на представители,

- за Европейската комисия, от г‑н A. Sauka и г‑жа C. Soulay, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

РЕШЕНИЕ

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1), изменена с Директива 2006/98/ЕО на Съвета от 20 ноември 2006 г. (ОВ L 363, стр. 129; Специално издание на български език 2007 г., глава 9, том 3, стр. 126, наричана по-нататък „Шеста директива“), и на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), изменена с Директива 2006/138/ЕО на Съвета от 19 декември 2006 г. (ОВ L 384, стр. 92; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 134, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“), както и до тълкуването на принципа на пропорционалност.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Rēdlihs и Valsts ieņēmumu dienests (латвийската данъчна администрация, наричана по-нататък „VID“) по повод липсата на регистрация на г‑н Rēdlihs като данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“).

ПРАВНА УРЕДБА

Правото на Съюза

3

Съгласно членове 411 и 413 от Директивата за ДДС тя отменя и заменя, считано от 1 януари 2007 г., законодателството на Съюза в областта на ДДС, и в частност Шеста директива. Съгласно съображения 1 и 3 от Директивата за ДДС преработването на Шеста директива е било необходимо, така че разпоредбите относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки в областта на ДДС да бъдат изложени по ясен и рационален начин в нова структура и нов текст, без по принцип да се внасят съществени промени.

4

Съгласно член 2, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС, който по същество възпроизвежда текста на член 2, параграф 1 от Шеста директива, „подлеж[и] на облагане с ДДС възмездната доставка на стоки на територията на дадена държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество“.

5

Член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС, чийто текст е по същество аналогичен на член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива, гласи:

„Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.

Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност“.

6

Член 213, параграф 1 от Директивата за ДДС, който по същество възпроизвежда текста на член 22, параграф 1 от Шеста директива в редакцията му съгласно член 28з, параграф 1 от същата, в частност предвижда, че „[в]сяко данъчнозадължено лице декларира кога започва, променя или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице“.

7

Съгласно член единствен от Решение 2006/42/ЕО на Съвета от 24 януари 2006 година за предоставяне на разрешение на Латвия да удължи срока на прилагането на мярка за дерогация от член 21 от Шеста директива 77/388 (ОВ L 25, стр. 31) на тази държава членка се дава разрешение да продължи да определя получателя на стоките или услугите като лице — платец на ДДС при сделки с дървен материал, считано от 1 май 2005 г. до 31 декември 2009 г. С решението за изпълнение на Съвета от 7 декември 2009 г. (ОВ L 347, стр. 30) чрез дерогация от член 193 от Директивата за ДДС се дава разрешение на Латвия да продължи да определя получателя като лице — платец на ДДС при сделки с дървен материал до 31 декември 2012 г.

Латвийското право

8

Релевантните разпоредби на националното право в редакцията им, приложима към спора в главното производство, се съдържат в Закона за ДДС (Latvijas Vēstnesis, бр. 49 от 30 март 1995 г.).

9

Съгласно разпоредбите на член 1, параграф 6 от този закон:

„[З]а икономическа дейност се смята всяка системна дейност, за която се заплаща възнаграждение, което не представлява трудово възнаграждение или друго заплащане от страна на работодател за труда на работника и въз основа на което трябва да се изчисляват задължителните социалноосигурителни вноски и данъка върху доходите“.

10

Член 3, параграфи 3 и 5 от посочения закон гласи:

„3. Физическите и юридическите лица и техните сдружения, учредени с договор или споразумение, или техните представители се регистрират като данъчнозадължени лица по [ДДС] в регистъра на [VID].

…

5. [А]ко общата стойност на облагаемите с ДДС доставки на стоки и услуги, осъществени от физическо или юридическо лице през предходните дванадесет месеца, не достига, нито надхвърля 10000 LVL [латвийски лата], съответното лице, сдружение или неговите представители има право да не се регистрира като данъчнозадължено лице в регистъра на VID. Тази разпоредба се прилага и към институциите, финансирани от държавния бюджет. Всяко лице, което е упражнило правото си по този параграф, е длъжно в тридесетдневен срок от достигането или надхвърлянето на посочената стойност да се регистрира като данъчнозадължено лице в регистъра на VID“.

11

Член 13.2 от този закон предвижда:

„1. В случаите на доставки на дървен материал по параграф 2, ако доставчикът и купувачът са регистрирани във VID като данъчнозадължени лица по [ДДС], данъкът се внася от купувача съгласно правилата, установени с акт на Министерски съвет, при спазване на следните условия:

1) сделката между доставчика и купувача на дървения материал се оформя със счетоводен документ по образец — фактура за превоз на дървен материал, като правилата за използването и формата на документа и редът за плащането по него се определят от Министерския съвет;

2) от подлежащия на внасяне ДДС данъчнозадълженото лице приспада като данъчен кредит за получените от него доставки на дървен материал само сумата на данъка, посочена във фактурата за превоз, ако целият дървен материал, който е закупило през съответния данъчен период, е предназначен за извършваните от него облагаеми доставки. В този случай не се внася [ДДС] за закупения дървен материал […]“.

12

Член 35, параграф 3 от посочения закон предвижда:

„Ако не се е регистрирало във VID като данъчнозадължено лице на основание член 3 от този закон, но извършва облагаеми сделки, лицето дължи данък, считано от деня, в който е трябвало да се регистрира, без да има право на приспадане на ДДС по получените от него доставки. Ако извършва облагаеми доставки на дървен материал, това лице се наказва с глоба в размер на 18 % от стойността на доставения дървен материал, считано от деня, в който е трябвало да се регистрира“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

13

При проверка на VID се установява, че жалбоподателят в главното производство е извършил 12 доставки на дървен материал през април 2005 г. и 25 сделки от същия тип през периода от май 2005 г. до декември 2006 г. Констатирано е също така, че жалбоподателят в главното производство не се е регистрирал като данъчнозадължено лице по ДДС и не е декларирал икономическата си дейност пред VID.

14

С акт от 21 юни 2007 г. на основание член 35, параграф 3 от Закона за ДДС VID, наред с останалото, налага на г‑н Rēdlihs глоба за липсата на регистрация в размер на 11363,20 LVL, тоест 18 % от стойността на тези доставки, колкото е била и ставката на ДДС към онзи момент.

15

Г‑н Rēdlihs обжалва този акт. Той твърди, че осъществените от него доставки на дървен материал не бива да се разглеждат като икономическа дейност, тъй като нито са били систематични, нито са били извършени независимо. Посочените доставки били инцидентни, тъй като били извършени не със стопанска цел, а с цел да се компенсират причинените от буря вреди, което съставлявало хипотеза на непреодолима сила. Освен това той поддържа, че има доклад от горското стопанство, който сочи, че гората е била млада и съответно дърветата в нея не са подлежали на сеч. Освен това не било възможно всички съборени от бурята дървета да бъдат продадени едновременно.

16

При условията на евентуалност той твърди, че е купил въпросната гора за лични нужди и че поради това отчуждаването на дървен материал от тази гора не подлежи на облагане с ДДС.

17

Жалбоподателят в главното производство освен това поддържа, че наложената му глоба е несъразмерна, доколкото дори ако се допусне, че разглежданите доставки съставляват икономическа дейност, всъщност съгласно член 13.2 от Закона за ДДС платец на ДДС е купувачът, а не доставчикът.

18

Жалбата му е отхвърлена първо от Administratīvā rajona tiesa (Районен административен съд), а след това — от Administratīvā apgabaltiesa (Окръжен административен съд). Юрисдикциите, разгледали жалбата, посочват, че съгласно член 1, параграф 6 от Закона за ДДС за „икономическа дейност“ се смята всяка дейност, извършвана независимо и систематично срещу възнаграждение. Те приемат, че разглежданите доставки трябва да се смятат за извършени в рамките на икономическа дейност, доколкото са осъществени със стопанска цел от името и за сметка на жалбоподателя в главното производство, извършени са неколкократно между април 2005 г. и декември 2006 г. и нямат инцидентен характер. Освен това е прието за ирелевантно обстоятелството, че дървеният материал е продаден, за да се компенсират причинените от буря вреди. Що се отнася до глобата, тези юрисдикции намират, че няма законово основание за намаляването ѝ.