СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

Правен Въпрос

Фактическа Обстановка

Резюме на Съдебното Решение

СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

„Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Заличаване на регистрацията по ДДС — Задължение за внасяне на ДДС, събрано в периода, в който е заличен идентификационният номер по ДДС — Непризнаване на право на приспадане на ДДС във връзка с покупките, направени през този период“

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Curtea de Apel Constanţa (Апелативен съд Констанца, Румъния) с акт от 10 март 2017 г., постъпил в Съда на 29 март 2017 г., в рамките на производство по дело

Întreprinderea Individuală Dobre M. Marius

срещу

Ministerul Finanţelor Publice — A.N.A.F. — D.G.R.F.P. Galaţi — Serviciul Soluţionare Contestaţii,

A.N.A.F — D.G.R.F.P. Galaţi — A.J.F.P. Constanţa — Serviciul Inspecţie Fiscală Persoane Fizice,

СЪДЪТ (десети състав),

състоящ се от: E. Levits (докладчик), председател на състава, A. Borg Barthet и F. Biltgen, съдии,

генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

- за румънското правителство, от R.‑H. Radu, както и от C.‑M. Florescu и E. Gane, в качеството на представители,

- за Европейската комисия, от R. Lyal и G.‑D. Balan, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

РЕШЕНИЕ

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 167—169, член 179, член 213, параграф 1, член 214, параграф 1, буква a) и член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), изменена по отношение на правилата за фактуриране с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г. (ОВ L 189 г., 2010 г., стр. 1) (наричана по-нататък „Директива 2006/112“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Întreprinderea Individuală Dobre M. Marius (еднолично дружество Dobre M. Marius, наричано по-нататък „Dobre“) и Ministerul Finanțelor Publice — Agenția Națională de Administrare Fiscală — Direcția Generală Regională a Finanțelor Publice Galați — Serviciul Soluționare Contestații (Министерство на финансите — Национална агенция на данъчната администрация — Регионална дирекция на финансите, Галаци — отдел „Жалби“) и Agenția Națională de Administrare Fiscală — Direcția Generală Regională a Finanțelor Publice Galați — Administrația Județeană a Finanțelor Publice Constanța — Serviciul Inspecție Fiscală Persoane Fizice 2 Constanța (Национална агенция на данъчната администрация — Регионална дирекция на финансите, Галаци — Районна администрация на финансите, Констанца — Служба № 2 „Данъчни проверки на физическите лица“, Констанца) (наричана по-нататък съвместно „данъчната администрация“) по повод на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС) във връзка с извършените от Dobre покупки за периода на заличаване на регистрацията му по ДДС.

ПРАВНА УРЕДБА

Директива 2006/112

3

Член 167 от Директива 2006/112 гласи:

„Правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем“.

4

Член 168 от същата директива, съдържащ се в дял Х, озаглавен „Приспадане на данъка“, има следното съдържание:

„Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:

а) дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице;

[…]“.

5

Съгласно член 178, буква а) от посочената директива, за да може да упражни правото си на приспадане по отношение на доставката на стоки и услуги, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия:

„[…] трябва да притежава фактура, изготвена в съответствие с дял XI, глава 3, раздели 3—6“.

6

Съгласно член 179, първа алинея 1 от Директивата:

„Данъчнозадълженото лице извършва приспадането чрез изваждане от общата сума на дължимия ДДС за даден данъчен период на общата сума на ДДС по отношение на който по време на същия данъчен период е възникнало и е упражнено правото на приспадане в съответствие с член 178“.

7

Член 213, параграф 1 от Директива 2006/112 гласи:

„Всяко данъчнозадължено лице декларира кога започва, променя или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице.

[…]“.

8

Член 214 от тази директивата уточнява, че:

„1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че следните лица са идентифицирани чрез индивидуален номер:

а) всяко данъчнозадължено лице, с изключение на посочените в член 9, параграф 2, което в рамките на съответната тяхна територия извършва доставки на стоки или услуги, за които ДДС подлежи на приспадане, различни от доставки на стоки или услуги, за които ДДС е дължим единствено от клиента или лицето, за което са предвидени стоките или услугите, в съответствие с членове 194—197 и член 199;

[…]“.

9

Съгласно член 250, параграф 1 от посочената директива:

„Всяко данъчнозадължено лице представя справка-декларация за ДДС, даваща цялата информация, необходима за изчисляване на данъка, който е станал изискуем, и приспаданията, които трябва да се направят, доколкото това е необходимо за установяването на базата за изчисляване на данъка, общата стойност на сделката, свързана с такъв данък и приспадания и стойността на освободените сделки“.

10

Член 252 от същата директива уточнява, че:

„1. Справка-декларацията по ДДС се представя в срок, определен от държавите членки. Крайният срок не може да бъде повече от два месеца след края на всеки данъчен период.

2. Данъчният период се определя от всяка държава членка на един месец, два месеца или три месеца.

Държавите членки могат обаче да определят различни данъчни периоди, при условие че тези периоди не превишават една година“.

11

Член 273 от Директива 2006/112 гласи следното:

„Държавите членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави членки от данъчнозадължени лица и при условие че такива задължения не пораждат в търговията между държавите членки формалности, свързани с преминаването на границите.

[…]“.

Румънското право

12

Съгласно член 11, параграф 1 quater от Legea № 571/2003 privind Codul fiscal (Закон № 571/2003 за Данъчния кодекс (Monitorul Oficial al României № 927 от 23 декември 2003 г.):

„Установените в Румъния данъчнозадължени лица, чиято регистрация по ДДС е заличена съгласно член 153, параграф 9, букви b)—e) и буква h) за съответния период, не се ползват с право на приспадане на ДДС върху направените покупки, но дължат събрания ДДС съгласно разпоредбите на дял VI за облагаемите сделки, осъществени през този период. За покупките на стоки и/или услуги, извършени през периода, за който заинтересованото лице не притежава валиден номер по ДДС, предназначени за сделки, които ще бъдат извършени след датата на регистрация по ДДС и пораждат право на приспадане съгласно дял VI в полза на данъчнозадълженото лице чрез вписване в първата справка-декларация за данъка, предвидена в член 156 ter, подадена от данъчнозадълженото лице след регистрацията по ДДС или, според случая, в последваща декларация се коригира данъкът, свързан със: