СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**
Правен Въпрос
Има ли право на приспадане на ДДС данъчно задължено лице във връзка с получени доставки за производство или за придобиване на дълготрайни активи, свързани с планирана икономическа дейност, когато посочените активи, от една страна, са предназначени да се ползват безплатно от гражданите, а от друга – да бъдат средство за извършване на облагаеми сделки?
Фактическа Обстановка
Юридическото лице Sveda сключва споразумение с латвийска агенция за изграждане на развлекателна пътека с безплатен достъп на гражданите. Между страните е уговорено, че Агенцията ще поеме 90% от разходите по изграждането на пътеката, а Sveda ще поеме остатъка. Данъчните отказват приспадането на данъчен кредит на Sveda за извършените разходи, като посочват, че не е било доказано, че получените услуги и стоки са предназначени да се използват за облагаема с ДДС дейност. Sveda обжалва отказа за приспадане на данъчния кредит пред съда, който отхвърля жалбата. Sveda обжалва и решението на съда пред по-горната инстанция, която спира производството и се обръща към СЕС с преюдициално запитване.
Резюме на Съдебното Решение
СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**
„Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 168 — Право на приспадане — Приспадане на платения данък по получени доставки във връзка с придобиването или производството на дълготрайни активи — Развлекателна пътека, пряко предназначена да бъде безплатно използвана от гражданите — Използване на развлекателната пътека като средство за извършване на облагаеми сделки“
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд, Литва) с акт от 18 февруари 2014 г., постъпил в Съда на 17 март 2014 г., в рамките на производство по дело
„Sveda“ UAB
срещу
Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos,
в присъствието на:
Klaipėdos apskrities valstybinė mokesčių inspekcija,
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: T. von Danwitz, председател на четвърти състав, изпълняващ функциите на председател на пети състав, D. Šváby, A. Rosas, E. Juhász и C. Vajda (докладчик), съдии,
генерален адвокат: J. Kokott,
секретар: M. Aleksejev, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 4 февруари 2015 г.,
като има предвид становищата, представени:
- за литовското правителство, от D. Kriaučiūnas, R. Dzikovič и D. Stepanienė, в качеството на представители,
- за правителството на Обединеното кралство, от S. Brighouse, J. Kraehling и M. Holt, в качеството на представители, подпомагани от O. Thomas, barrister,
- за Европейската комисия, от L. Lozano Palacios и A. Steiblytė, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 22 април 2015 г.,
постанови настоящото
РЕШЕНИЕ
1
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7; поправки ОВ L 74, 2011 г., стр. 3 и ОВ L 249, 2012 г., стр. 15, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).
2
Запитването е представено в рамките на спор между „Sveda“ UAB (наричано по-нататък „Sveda“) и Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos (Държавен данъчен инспекторат към Министерството на финансите на Република Литва, наричан по-нататък „Държавният данъчен инспекторат“) по повод на отказ за приспадане на данъка върху добавената стойност, заплатен от Sveda по получените от него доставки в рамките на изграждането на балтийска митологична развлекателно-познавателна пътека (наричана по-нататък „развлекателната пътека“).
ПРАВНА УРЕДБА
Право на Съюза
3
Член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС гласи:
„Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.
Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност“.
4
Член 63 от Директивата предвижда:
„Данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени“.
5
Член 167 от посочената директива има следното съдържание:
„Правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем“.
6
Член 168 от същата директива гласи:
„Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:
a) дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице;
[…]“.
Литовското право
7
Член 58, параграф 1, точка 1 от Закон № IX-751 от 5 март 2002 г., за данък върху добавената стойност има следното съдържание:
„Регистрираното по този закон лице има право да приспадне платения ДДС по получени от него доставки на стоки и/или услуги и по осъществен от него внос на стоки и/или услуги, ако съответните стоки и/или услуги са предназначение да се използват за целите на следните извършвани от него дейности:
1) облагаеми с ДДС доставки на стоки и/или услуги“.
Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос
8
Sveda е юридическо лице, което извършва с цел печалба дейности по хотелиерство, ресторантьорство, организиране на конгреси, търговски и развлекателни изложения, както и инженерни дейности и консултации, свързани с тези дейности.
9
На 2 март 2012 г. Sveda сключва споразумение за подпомагане с Националната разплащателна агенция към Министерството на земеделието (Nacionalinė mokėjimo agentūra prie Žemės ūkio ministerijos). В съответствие с това споразумение Sveda се ангажира да изпълни проекта, озаглавен „Балтийска митологична развлекателна (познавателна) пътека“, и да осигури на гражданите безплатен достъп до същата. Агенцията се ангажира да поеме 90 % от разходите за реализация на проекта, а Sveda поема остатъка от разходите по изпълнението.
10
Sveda приспада ДДС, свързан с производството или придобиването на някои дълготрайни активи в рамките на работите по изграждането на съответната развлекателна пътека, и изготвя декларация по ДДС за юни 2012 г., в която посочва платения данък по получени доставки като подлежащ на приспадане. Държавният данъчен инспекторат на област Клайпеда (Klaipėdos apskrities valstybinė mokesčių inspekcija), сезиран с искане на Sveda за възстановяване на съответния размер на ДДС, при все това приема, че подобно възстановяване не е обосновано, при положение че не е доказано, че получените стоки и услуги са били предназначени да бъдат използвани за нуждите на облагаема с ДДС дейност. На това основание на 24 август 2012 г. държавният данъчен инспекторат на област Клайпеда отказва приспадането на тези суми.
11
Sveda сезира Vilniaus apygardos administracinis teismas (Вилнюски окръжен административен съд) с жалба за отмяна на отказа за приспадане. Тази жалба е отхвърлена по същество.
12
Тогава Sveda обжалва това решение пред Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд).
13
Макар запитващата юрисдикция да приема, че Sveda е извършило съответните инвестиционни разходи с намерението да упражнява в бъдеще икономическа дейност, при все това тя се съмнява относно наличието на право на приспадане на ДДС, платен по получените доставки. В това отношение тя иска да се установи дали е налице пряка и непосредствена връзка между разходите, свързани с осъществените строителни работи, и планираните от Sveda икономически дейности, поради това че развлекателната пътека е пряко предназначена да бъде използвана безплатно от гражданите.
