СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-**/**

чака актуализация 28 май 2020 659 уникалност: 93.5%

Правен Въпрос

Допустимо ли е едно лице да приспадне ДДС за комунални разходи и наем на помещение, ако вече е прекратило дейността си, но наемното правоотношение не може да бъде прекратено преди изтичане на предвидения в него срок?

Фактическа Обстановка

Датско дружество, регистрирано за целите на ДДС в Дания, което се занимава с ресторантьорски бизнес, е сключило договор за наем на помещение за срок от 10 години. В него е посочено, че той не може да бъде прекратен преди изтичането на срока. На петата година датското дружество закрива ресторанта си, но не успява да прекрати договора за наем на помещението заради горепосочената клауза. Договорът остава в сила до изтичане на предвидения в него срок. За времето от прекратяването на дейността до изтичането на срока, предвиден в договора за наем на помещението, дружеството остава регистрирано по ДДС и приспада данъчен кредит за разходите, осъществени във връзка с наемния договор: електричество, телефон и отопление. Тъй като през това време дейност не е извършена, датските данъчни са платили нетно ДДС на дружеството. В края на 10-годишния срок датските данъчни искат дружеството да възстанови изплатеното му ДДС от момента на закриването на ресторанта, защото същото не е извършвало никаква дейност.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 144 думи;

СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-**/**

Шеста ДДС директива - статут на данъчнозадължено лице - право на приспадане - ликвидация - пряка и непосредствена връзка - сделки, съставляващи част от икономическата дейност като цяло

Данъчни разпоредби - хармонизиране на законодателствата - данъци върху оборота - обща система на данък върху добавената стойност - икономически дейности по смисъла на член 4 от Шестата директива - данъчнозадължено лице - смисъл - лице, което е прекратило икономическа дейност, но което продължава да плаща наем и комунални разходи, свързани с помещенията, използвани преди това за същата дейност, в резултат на невъзможност за отказ от наемането - включено - ползване на право на приспадане - условия (Директива 77/388 на Съвета, член 4, параграфи 1 -3)

Сезиране за преюдициално решение по член 234 ЕО от Hojesteret (Дания), направено с решение от 22 януари 2003 г., получено в Съда на 28 януари 2003 г., по производството:

I/S Fini H

срещу

Skatteministeriet

СЪДЪТ (Трето отделение)

в състав: A. Rosas, председател на отделение, A. Borg Barthet, J.-P. Puissochet, J. Malenovsky и U. Lohmus (докладчик), съдии,

генерален адвокат: F.G. Jacobs,

съдебен секретар: H. von Holstein, заместник - съдебен секретар

като взе предвид писмената процедура и след изслушването на 15 септември 2004 г.,

след като разгледа становищата, подадени от името на:

- I/S Fini H - от S. Halling-Overgaard и M. Krarup, advokaterne,

- Skatteministeriet - от P. Biering, действащ в качеството на представител,

- датското правителство - от J. Molde и P. Biering, действащи в качеството на представители,

- Комисията на Европейските общности - от E. Traversa и T. Fich, действащи в качеството на представители,

след като изслуша становището на генералния адвокат по време на заседанието на 28 октомври 2004 г.,

дава следното

РЕШЕНИЕ

1

Настоящото сезиране за преюдициално решение е свързано с тълкуването на член 4, параграфи 1 -3 от Шестата директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ, 1977 г. L 145, стр. 1), изменена с Директива 95/7/ЕО на Съвета от 10 април 1995 г. (ОВ, 1995 г. L 102, стр. 18, "Шестата директива").

2

Сезирането е направено в хода на производството между дружеството с ограничена отговорност "I/S Fini H" ("Fini H") и Skatteministeriet (Министерството на данъчното облагане). Skatteministeriet иска дружеството да възстанови отрицателния данък върху добавената стойност ("ДДС"), който му е изплатен през периода от 1 октомври 1993 г. до 31 март 1998 г. Освен това, то отказва да заплати на Fini H отрицателен ДДС по отношение на периода от 1 април до 30 септември 1998 г.

ПРАВНА РАМКА

Законодателство на Общността

3

Съгласно точка 4 от преамбюла на Шестата директива, нейната цел е, inter alia, да се гарантира, че общата система на данъците върху оборота е недискриминационна.

4

Член 4 от Шестата директива гласи:

"1. "Данъчнозадължено лице" означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, посочена в параграф 2, където и да е, независимо от целите и резултатите от тази дейност.

2. Икономическа дейност по параграф 1 включва всички дейности на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително дейност в областта на минното дело и селското стопанство, и упражняването на свободни професии. Използването на материално или нематериално имущество с цел получаването на редовен приход от него също се счита за икономическа дейност.

3. Държавите-членки могат също да третират като данъчнозадължено лице всеки, който инцидентно извършва някаква сделка, свързана с дейностите, посочени в параграф 2, ...

...'

5

Член 17, параграф 2 от Шестата директива е формулиран по следния начин:

"Доколкото стоките и услугите се използват за нуждите на неговата облагаема сделка, данъчнозадълженото лице има право да приспадне от дължимия данък:

а) дължимия или платен данък върху добавената стойност за стоки или услуги, които друго данъчнозадължено лице му е доставило или предстои да му достави;

..."

Национално законодателство

6

Член 3 от Momsloven (Закона за ДДС), във версията, публикувана в Консолидиращо постановление № 804 от 16 август 2000 г., ("Закона за ДДС") е формулиран, както следва:

"Данъчнозадължено лице" означава всяко физическо или юридическо лице, което независимо извършва икономическа дейност."

7

Правото на приспадане на ДДС върху разходите, свързани с независима икономическа дейност, е регламентирано в член 37 от Закона за ДДС.

По главното дело и въпросите, повдигнати за преюдициално решение

8

Fini H е дружество с ограничена отговорност, създадено през 1989 г. с предмет на дейност - ресторантьорство. За да извършва тази дейност, то е наело помещения, считано от 20 май 1988 г. Договорът за наем, който е бил сключен за срок от 10 години, би могъл да бъде прекратен не по-рано от 30 септември 1998 г.

9

Fini H е закрило своя ресторант в края на 1993 г. и впоследствие помещението е останало неизползвано. То се е опитало да прекрати договора за наем, но наемодателят е отказал да приеме, като се е позовал на липса в договора за наем на клауза, предвиждаща ранно прекратяване. Освен това Fini H не е успяло да намери нов наемател, който да поеме договора за наем, който е изтекъл чак на договорената дата на изтичане.

10

През периода от края на 1993 г. до 30 септември 1998 г. Fini H е продължило да бъде регистрирано в регистъра по ДДС, въпреки че то вече не е извършвало ресторантьорската си дейност. По такъв начин то е продължило да приспада платения данък върху направените разходи във връзка с въпросния договор за наем, а именно: наема и разходите за отопление, електричество и телефон. След закриването на ресторанта и тъй като вече не е имало изходящ данък за деклариране, това е довело до нетни плащания на Fini H.

скрито платено съдържание: 2110 думи;