Съдържание:
СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/****
Правен Въпрос
Може ли да не се признае приспадане на ДДС поради недействителност на доставката, когато в ревизионен акт, издаден на доставчика, не са оспорени направените от него доставки?
Фактическа Обстановка
Дружеството Строй Транс приспада ДДС по няколко фактури за доставка на гориво, която е получило. НАП му отказва приспадането на ДДС, тъй като приема, че горивото не е действително доставено.
Дружеството обжалва отказа и се позовава на ревизионен акт, издаден на единия от доставчиците му – Дизелтранс 73, в който не се оспорват направените от Дизелтранс доставки и начисленият за тях данък. Затова Строй Транс смята, че доставката на Дизелтранс към него е доказана, поради което трябва да му се признае правото да ползва данъчен кредит във връзка с нея.
Резюме на Съдебното Решение
СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/****
„Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Принцип на данъчен неутралитет — Право на приспадане — Отказ — Член 203 — Начисляване на ДДС във фактурата — Изискуемост — Наличие на облагаема сделка — Еднаква преценка по отношение на издателя на фактурата и по отношение на нейния получател — Необходимост“
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд — град Варна (България) с акт от 2 декември 2011 г., постъпил в Съда на 15 декември 2011 г., в рамките на производство по дело
„Строй транс“ ЕООД
срещу
Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП),
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: г-жа R. Silva de Lapuerta, изпълняваща функцията на председател на трети състав, г-н K. Lenaerts, г-н G. Arestis, г-н J. Malenovský и г-н T. von Danwitz (докладчик), съдии,
генерален адвокат: г-н P. Cruz Villalón,
секретар: г-н A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
- за директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, от г-жа С. Златева, в качеството на представител,
- за българското правителство, от г-н Цв. Иванов и г-жа Д. Драмбозова, в качеството на представители,
- за Европейската комисия, от г-жа L. Lozano Palacios и г-н Д. Русанов, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
РЕШЕНИЕ
1
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в ОВ L 74, 2011 г., стр. 3 и ОВ L 249, 2012 г., стр. 15).
2
Запитването е отправено в рамките на спор между „Строй транс“ ЕООД (наричано по-нататък „Строй транс“) и директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, относно отказа на последния да признае правото на приспадане на данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“), по съображение че не е доказано действителното извършване на доставките.
ПРАВНА УРЕДБА
Правото на Съюза
3
По силата на член 2, параграф 1, букви а) и в) от Директива 2006/112 на облагане с ДДС подлежат доставките на стоки и услуги, които са извършени възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество.
4
Член 62 от посочената директива гласи:
„За целите на настоящата директива:
1) „данъчно събитие“ означава обстоятелство, по силата на което се изпълняват правните условия, необходими за настъпването на изискуемостта на ДДС;
2) ДДС става „изискуем“, когато данъчният орган придобива законното основание в даден момент да изисква дължимия данък от лицето платец на данъка, независимо от това, че срокът на плащане може да бъде отложен“.
5
Член 63 от посочената директива предвижда, че данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени.
6
Съгласно член 167 от Директива 2006/112 „[п]равото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем“.
7
Член 168, буква а) от тази директива гласи:
„Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки, да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:
а) дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице“.
8
Член 178 от посочената директива гласи:
„За да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия:
а) за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220—236 и членове 238, 239 и 240;
[…]“.
9
Член 203 от раздел 1 „Лица — платци на ДДС на данъчните органи“ на глава 1 „Задължение за плащане“ от дял XI на Директива 2006/112, озаглавен „Задължения на данъчнозадължените лица и на някои данъчно незадължени лица“, гласи:
„ДДС е платим от всяко лице, което начислява ДДС във фактура“.
Българското право
10
Член 70, алинея 5 от Закона за данък върху добавената стойност (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г.) в редакцията му, приложима по отношение на спора в главното производство (наричан по-нататък „ЗДДС“), гласи: „[н]е е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно“.
11
Член 82, алинея 1 от ЗДДС гласи: „[д]анъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице — доставчик по облагаема доставка […]“.
12
Съгласно член 85 от ЗДДС ДДС е изискуем от всяко лице, което посочи данъка във фактура.
13
Член 113, алинеи 1 и 2 от ЗДДС гласи:
„(1) Всяко данъчно задължено лице — доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това […]
(2) Фактурата се издава най-малко в два екземпляра — за доставчика и за получателя“.
14
Съгласно член 115, алинея 1 от ЗДДС доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура.
15
Член 116 от ЗДДС гласи:
„(1) Поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови.
…
(3) За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен.
(4) Когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол — за всяка от страните, който съдържа:
1. основанието за анулирането;
2. номера и датата на документа, който се анулира;
3. номера и датата на издадения нов документ;
4. подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните.
[…]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
16
Строй транс е регистрирано по ЗДДС лице и основната му дейност е товарен автомобилен транспорт, както и предоставяне на механизирани услуги със специализирана техника. През 2009 г. дружеството упражнява право на приспадане на ДДС по няколко фактури за получена доставка на дизелово гориво, издадени съответно от „Хаджи 98“ ЕООД и „Дизелтранс-73“ ЕООД (наричано по-нататък „Дизелтранс-73“).
17
Данъчната администрация извършва ревизии на двете дружества и на техните доставчици. В хода на ревизиите са представени част от изисканите документи.
18
В резултат на ревизиите данъчната администрация приема, че представените документи не позволяват да се проследи движението на горивото и че доставките по разглежданите фактури не са действително извършени, поради което липсват необходимите условия за възникване на правото на приспадане на ДДС. Данъчната администрация издава ревизионен акт на Строй транс, с който му отказва право на приспадане на ДДС общо в размер на 42759,22 BGN [български лева] и му начислява лихви за забава (наричан по-нататък „спорният ревизионен акт“).
19
След потвърждаването на спорния ревизионен акт с решение от 28 февруари 2011 г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите Строй транс подава жалба до Административен съд — град Варна, в която твърди, че разглежданите фактури съответстват на действително извършени доставки на стоки и че следователно правото на приспадане неоснователно му е отказано.
20
В хода на главното производство е прието поисканото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което по счетоводни данни на Дизелтранс-73 към момента на всяка продажба има наличност на необходимите продадени количества.