СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

чака актуализация 31 май 2020 623 уникалност: 87.9%

Правен Въпрос

Допустимо ли е национално законодателство да не признава право на приспадане на ДДС при неоткрит доставчик?

Фактическа Обстановка

Полско дружество закупува гориво, което използва за икономическата си дейност, като приспада ДДС по издадените му фактури. След извършена проверка данъчните отказват правото на приспадане, излагайки аргумент, че фактурите са издадени от доставчик – несъществуващо лице. Изводът, че доставчикът е несъществуващо лице, е базиран на редица обстоятелства. От една страна, доставчикът не е регистриран за ДДС цели, не е представил данъчна декларация и не е внесъл данъка. От друга страна, направените опити за контакт с него са завършили с неуспех, като сградата, намираща се на адреса за управление, е била негодна за извършване на икономическа дейност. Освен това доставчикът не е публикувал своя годишен финансов отчет.

Полското дружество, което е получател по доставката, обжалва отказа на данъчните пред съда, който, от своя страна, отхвърля жалбата. След обжалване на решението пред касационна инстанция, съдът решава да спре делото и да се обърне с преюдициален въпрос към СЕС.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 237 думи;

СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

„Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Шеста директива — Право на приспадане — Отказ — Продажба, извършена от субект, считан за несъществуващ“

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд, Полша) с акт от 6 март 2014 г., постъпил в Съда на 5 юни 2014 г., в рамките на производство по дело

PPUH Stehcemp sp. J. Florian Stefanek, Janina Stefanek, Jarosław Stefanek

срещу

Dyrektor Izby Skarbowej w Łodzi,

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: T. von Danwitz (докладчик), председател на четвърти състав, изпълняващ функциите на председател на пети състав, D. Šváby, A. Rosas, E. Juhász и C. Vajda, съдии,

генерален адвокат: Y. Bot,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

- за Dyrektor Izby Skarbowej w Łodzi, от P. Szczerbiak и T. Szymański, в качеството на представители,

- за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

- за австрийското правителство, от G. Eberhard, в качеството на представител,

- за Европейската комисия, от L. Lozano Palacios и M. Owsiany-Hornung, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

РЕШЕНИЕ

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Шеста директива 77/388/EИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1), изменена с Директива 2002/38/ЕО на Съвета от 7 май 2002 г. (ОВ L 128, стр. 41, наричана по-нататък „Шеста директива“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между PPUH Stehcemp sp. j. Florian Stefanek, Janina Stefanek, Jarosław Stefanek (наричано по-нататък „PPUH Stehcemp“) и Dyrektor Izby Skarbowej w Łodzi (директора на Данъчна дирекция Лодз) по повод на отказа на последния да признае право на приспадане на данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“), платен от PPUH Stehcemp по получени доставки, които са приети за съмнителни.

ПРАВНА УРЕДБА

Правото на Съюза

3

Съгласно член 2, параграф 1 от Шеста директива с ДДС се облага „доставката на стоки и услуги, извършена възмездно на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество“. [неофициален превод]

4

Член 4, параграфи 1 и 2 от тази директива гласи:

„1. „Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, посочена в параграф 2, където и да е, независимо от целите и резултатите от тази дейност.

2. Икономическа дейност по параграф 1 включва всички дейности на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително дейност в областта на минното дело и селското стопанство, и упражняването на свободни и приравнени на тях професии. Използването на материално или нематериално имущество с цел получаването на редовен доход от него също се счита за икономическа дейност“. [неофициален превод]

5

Съгласно член 5, параграф 1 от посочената директива „доставка на стока“ означава прехвърлянето на правото на разпореждане с материално имущество като собственик.

6

Член 10, параграфи 1 и 2 от Шеста директива гласи:

a) „Данъчно събитие“ означава обстоятелството, с чието настъпване са изпълнени законовите условия за изискуемост на данъка;

б) данъкът става „изискуем“, когато данъчният орган придобива законното основание в даден момент да изисква дължимия данък от лицето — платец на данъка, независимо от това, че плащането може да бъде отложено.

2. Данъчното събитие настъпва и данъкът става изискуем, когато стоките или услугите са доставени. […]“. [неофициален превод]

7

Съгласно член 17, параграф 1 от Шеста директива „[п]равото на приспадане възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем“. [неофициален превод]

8

Член 17, параграф 2, буква а) от Шеста директива в редакцията му съгласно член 28е, точка 1 от нея предвижда:

„Доколкото стоките и услугите се използват за нуждите на неговите облагаеми сделки, данъчнозадълженото лице има право да приспадне от дължимия данък:

a) [ДДС], дължим или платен в тази държава членка за стоки или услуги, които са му доставени или ще му бъдат доставени от друго данъчнозадължено лице“. [неофициален превод]

9

Член 18, параграф 1, буква a) от Шеста директива в редакцията му съгласно член 28е, точка 2 от нея предвижда, че за да може да упражни правото на приспадане по член 17, параграф 2, буква a) от тази директива, данъчнозадълженото лице трябва да разполага с фактура, съставена в съответствие с изискванията на член 22, параграф 3 от посочената директива.

10

Член 22, параграф 1, буква a), параграф 3, буква б), параграф 4, буква a) и параграф 5 от дял XIII от посочената директива, озаглавен „Задължения на платците“, в редакцията съгласно член 28з от Шеста директива гласи:

a) Всяко данъчнозадължено лице декларира кога започва, променя или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице. Държавите членки позволяват и могат да изискват декларацията да се подаде по електронен път при установените от тях условия.

3. […]

б) Освен ако не е предвидено друго в специалните разпоредби на тази директива, във фактурите, издавани по първата, втората и третата алинея от буква а), за целите на данъка върху добавената стойност е задължително да фигурират само следните реквизити:

- дата на издаване,

- пореден номер въз основа на една или повече серии, който да дава уникална идентификация на фактурата,

- идентификационният номер на данъчнозадълженото лице по данъка върху добавената стойност, посочен в параграф 1, точка в), под който то е извършило доставката на стоките или услугите,

- идентификационният номер на клиента по данъка върху добавената стойност, посочен в параграф 1, точка в), под който той е получил доставка на стоки или услуги, по отношение на които е платец на данъка, или доставка на стоки по член 28в, A,

- пълното наименование и адрес на данъчнозадълженото лице и на неговия клиент,

- количеството и естеството на доставените стоки или услуги, или степента и естеството на предоставените услуги,

- датата на извършване или приключване на доставката на стоки или услуги, или датата, на която е извършено плащането по сметка, посочено във втора алинея от буква a), доколкото тази дата може да бъде определена и е различна от датата на издаване на фактурата,

- данъчната основа за всяка ставка или освобождаване от данък, единичната цена без данък и всякакви отстъпки и намаления, ако същите не са включени в единичната цена,

- прилаганата ставка на ДДС,

- размер на дължимия ДДС, освен когато се прилага специален режим, според който съгласно настоящата директива, подобна информация се изключва,

a) Всяко данъчнозадължено лице подава данъчна декларация в срока, определен от държавите членки. Крайният срок не може да бъде повече от два месеца след края на всеки данъчен период. Държавите членки определят данъчен период от едни, два или три месеца. Те могат да определят друга продължителност на данъчния период, при условие че тя не превишава една година. Държавите членки позволяват и дори изискват данъчната декларация да бъде подадена от данъчнозадълженото лице по електронен път при установените от тях условия.

5. Всяко данъчнозадължено лице внася нетния размер на данъка върху добавената стойност при подаване на редовната декларация. Въпреки това държавите членки могат да определят различна дата за плащането на тази сума или да изискат извършването на междинни плащания“. [неофициален превод]

Полското право

11

Член 5, параграф 1, точка 1 от Закона за данъка върху стоките и услугите (Ustawa r. o podatku od towarów i usług) от 11 март 2004 г. (Dz. U. бр. 54, позиция 535, наричан по-нататък „Законът за ДДС“) предвижда, че с данък върху стоките и услугите се облагат възмездните доставки на стоки и услуги на територията на страната.

12

Според член 7, параграф 1 от този закон „доставка на стоки“ по смисъла на член 5, параграф 1, точка 1 е прехвърлянето на правото на разпореждане със стоките като собственик.

13

Член 15, параграфи 1 и 2 от посочения закон гласи:

„1. Данъчнозадължени лица са юридическите лица, неперсонифицираните дружества и физическите лица, които извършват независима икономическа дейност по смисъла на параграф 2, независимо от целите и резултатите от тази дейност.

2. Икономическа дейност е всяка дейност на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително дейностите в областта на минното дело и селското стопанство и упражняването на свободни професии, дори когато е извършена еднократно, но обстоятелствата сочат намерение да бъде осъществявана редовно. Икономическа дейност е и трайното използване на материално или нематериално имущество с цел получаване на доход“.

14

Според член 19, параграф 1 от Закона за ДДС данъчното задължение възниква в момента на предаването на стоката или извършването на услугата.

15

Съгласно член 86, параграф 1 от този закон, доколкото използват стоките и услугите за извършването на облагаеми доставки, данъчнозадължените лица по член 15 от посочения закон имат право да приспаднат сумата на данъка по получени доставки от сумата на дължимия от тях данък. Параграф 2 от този член 86 гласи, че сумата на данъка по получени доставки е равна на общия размер на ДДС, посочен във фактурите, издадени на данъчнозадълженото лице във връзка с придобиването на стоки и получаването на услуги.

16

Член 14, параграф 2, точка 1, буква a) от Наредба на министъра на финансите от 27 април 2004 г. за прилагането на някои разпоредби от Закона за данъка върху стоките и услугите (Dz. U. бр. 97, позиция 970) в редакцията, приложима към фактите в главното производство (наричана по-нататък „наредбата от 27 април 2004 г.“), предвижда, че ако продажбата на стоките или услугите е документирана с фактури или коригиращи фактури, издадени от несъществуващо лице или от лице, което няма право да издава фактури или коригиращи фактури (наричано по-нататък „несъществуващо лице“), тези фактури и съответните митнически документи не са основание за намаляване на дължимия данък, нито за възстановяване на данъчната разлика или възстановяване на данъка по получените доставки.

Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

17

През 2004 г. PPUH Stehcemp неколкократно закупува дизелово гориво, което използва в своята икономическа дейност. Фактурите за тези покупки на гориво са издадени от Finnet sp. z o.o. (наричано по-нататък „Finnet“). PPUH Stehcemp приспада ДДС, платен във връзка с покупките на гориво.

скрито платено съдържание: 3825 думи;