СЕС - Определение от **.**.**** по Дело С-***/**

чака актуализация 31 май 2020 883 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Допустимо ли е държава членка да откаже право на приспадане на ДДС на получател по доставка, когато за нея данъкът веднъж е начислен и събран от доставчика и втори път – от получателя, по реда на обратно начисляване с ревизионен акт?

В случая националното законодателство не допуска коригиране на ДДС след приключване на ревизионното производство.

Фактическа Обстановка

Дружество 1 купува слънчогледови люспи от Дружество 2, считайки предмета на доставките за „стока“. Дружество 2 издава фактури по общия ред. Дружество 1 приспада данъчен кредит по фактурите и доставя люспите на Дружество 3, като му издава фактури и също начислява ДДС по общия ред.

НАП определя предмета на доставките като „отпадък“ и с ревизионен акт начислява ДДС на Дружество 1 – защото то е приспаднало данъчен кредит, но не е издало протокол за самоначисляване при режима за обратно начисляване.

Дружество 1 оспорва ревизионния акт на НАП. Първоинстанционният съд отхвърля жалбата, а Дружество 1 обжалва решението му на следваща инстанция. ВАС спира производството и се обръща към СЕС с преюдициален въпрос.

Резюме на Съдебното Определение

скрито платено съдържание: 71 думи;

СЕС - Определение от **.**.**** по Дело С-***/**

„Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Принципи на данъчен неутралитет и на ефективност — Режим на обратно начисляване — Отказ на правото на получателя по фактурата да приспадне ДДС върху получената доставка — Решение на данъчните органи за начисляване на данък на получателя на стока“

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Върховен административен съд (България) с акт от 22 май 2017 г., постъпил в Съда на 29 май 2017 г., в рамките на производство по дело

„Джиосайкъл България“ ЕООД

срещу

Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — гр. Велико Търново при Централното управление на Националната агенция за приходите (НАП),

СЪДЪТ (десети състав),

състоящ се от: E. Levits, председател на състава, A. Borg Barthet (докладчик) и M. Berger, съдии,

генерален адвокат: M. Szpunar,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 99 от Процедурния правилник на Съда,

постанови настоящото

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в OB L 74, 2011 г., стр. 3, OB L 249, 2012 г., стр. 15 и OB L 323, 2015 г., стр. 31, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“), и в частност на тези от разпоредбите ѝ, които са свързани с правото на приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС) при прилагане на системата на обратно начисляване, както и на принципите на ефективност и на данъчен неутралитет.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между „Джиосайкъл България“ ЕООД и директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — гр. Велико Търново при Централното управление на Националната агенция по приходите (България) (наричан по-нататък „данъчната администрация“), относно правото на приспадане на ДДС, платен за получена доставка.

ПРАВНА УРЕДБА

Правото на Съюза

3

Член 168 от Директивата за ДДС гласи:

„Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:

а) дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице;

б) дължимия ДДС по отношение на сделки, третирани като доставки на стоки или услуги в съответствие с член 18, буква а) и член 27;

в) дължимия ДДС по отношение на вътреобщностни придобивания на стоки в съответствие с член 2, параграф 1, буква б), i);

г) дължимия ДДС върху сделки, третирани като вътреобщностни придобивания на стоки в съответствие с членове 21 и 22;

д) дължимия или платен ДДС по отношение на вноса на стоки в тази държава членка“.

4

Член 178, буква е) от посочената директива предвижда:

5

„За да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия:

…

е) когато се изисква да плати ДДС като клиент, където се прилагат членове 194—197 или член 199, той трябва да спази формалностите, установени от всяка държава членка“.

6

Съгласно член 199 от споменатата директива:

„1. Държавите членки могат да предвидят, че лицето — платец на ДДС, е данъчнозадълженото лице, за което е направена някоя от следните доставки:

а) доставката на строителни работи, включително услуги по ремонта, почистването, поддръжката, изменение и разрушаването във връзка с недвижим имот, както и приемо-предаването на строителни работи, считани за доставка на стоки съгласно член 14, параграф 3;

б) осигуряването на персонал, ангажиран с дейностите, обхванати от буква а);

в) доставката на недвижими вещи, както е посочено в член 135, параграф 1, букви й) и к), когато доставчикът е избрал възможността за данъчно облагане на доставката в съответствие с член 137;

г) доставката на използван материал; използван материал, който не може да се използва повторно в същото състояние, скрап, промишлени и непромишлени отпадъци, рециклируеми отпадъци, отчасти обработени отпадъци и някои стоки и услуги, изброени в приложение VI;

д) доставката на стоки, предоставяни като обезпечение от едно данъчнозадължено лице на друго за изпълнителна процедура срещу това обезпечение;

е) доставката на стоки след прехвърлянето на запазеното право на собственост на цесионер и упражняването на това право от цесионера;

ж) доставката на недвижими вещи, продадени от длъжник, срещу когото е произнесено съдебно решение за изпълнение при процедура за публична продан.

2. При прилагането на възможността за избор, предвидена в параграф 1, държавите членки могат да конкретизират обхванатите доставки на стоки и услуги, и категориите доставчици или получатели, за които се прилагат тези мерки.

3. За целите на параграф 1 държавите членки могат да предприемат следните мерки:

а) да предвидят, че данъчнозадължено лице, което извършва дейности или сделки, които не се считат за облагаеми доставки на стоки или услуги в съответствие с член 2, се счита за данъчнозадължено лице по отношение на получените доставки, както са посочени в параграф 1 от настоящия член;

б) да предвидят, че данъчно незадължен публичноправен субект се счита за данъчнозадължено лице по отношение на доставки, получени както е посочено в параграф 1, букви д), е), и ж).

4. Държавите членки информират Комитета по ДДС за националните законодателни мерки, приети в съответствие с параграф 1, доколкото това не са мерки, разрешени от Съвета преди 13 август 2006 г. в съответствие с член 27, параграфи 1—4 от Директива 77/388/ЕИО и които са продължили по параграф 1 от настоящия член“.

Българското право

7

Член 25 от Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., наричан по-нататък „ЗДДС“) гласи:

скрито платено съдържание: 2161 думи;