ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Има ли право на обезщетение служител за неизползван платен годишен отпуск за периода от незаконосъобразното му уволнение до възстановяването му на работа?
Фактическа Обстановка
Служител е уволнен незаконосъобразно и след това е възстановен на работа. След смъртта му неговите наследници предявяват иск за изплащане на парично обезщетение за неползвания платен годишен отпуск за периода между уволнението и възстановяването на работа.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Б.
ЧЛЕНОВЕ: С. К.
З. П.
при участието на секретаря Т. И. и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия С. К. гражданско дело № 5153 от 2008 година, образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. П. срещу въззивното решение на Т. окръжен съд, постановено на 27.10.2008 г. по гр. д. № 307/2008 г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това О. П. е осъдена да заплати на Д. М. Т., Юлиян С. И. и М. С. И. обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за периода от 06.10.2006 г. до 21.12.2007 г. и за периода от 17.03.2005 г. до 16.08.2006 г. общо в размер на 2411.37 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД мораторна лихва в размер на 116.08 лв. върху сумата 1488.50 лв.
С определение № 211/19.03.2009 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса дължи ли се обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за периода от датата на уволнението до влизането в сила на решението за отмяна на това уволнение и за възстановяване на лицето на работа при положение, че през този период лицето не е полагало реално труд, макар съгласно разпоредбата на чл. 351, т. 1 КТ този период от време да се признава за трудов стаж.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, тъй като въззивният съд не е съобразил, че обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение за исковия период, през който наследодателят на предявилите иска лица не е полагал реално труд по трудово правоотношение, не следва да се присъжда. Поддържа, че в практиката на ВКС създадената законова фикция на чл. 354, т. 1 КТ заличава неблагоприятните за работника или служителя последици от незаконното уволнение по отношение на всички права, относими към времето на трудов стаж (осигурителен стаж за пенсия, обезщетение при пенсиониране, изисквания за заемане на определена длъжност), но няма отношение към правото на платен годишен отпуск с оглед характера, смисъла и предназначението на това право. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявените искове бъдат отхвърлени.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба Д. М. Т., Ю. С. И. и М. С. И. изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат, че действително е налице противоречива практика по поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос, но по същество считат жалбата за неоснователна, тъй като разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ не поставя никакви ограничения във връзка с основанието за признаване на времето за трудов стаж, съответно на което се дължи обезщетението, т.е. обезщетение следва да се присъди независимо дали тогава е съществувало или не трудово правоотношение.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното:
