СЕС - Решение от **.**.**** по Дела С-***/** и С-***/**

чака актуализация 28 май 2020 825 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Възниква ли право на данъчен кредит при вътреобщностно придобиване ( ВОП), когато стоките са пристигнали в държава членка, различна от тази, в която получателят е регистриран по ДДС, където данъкът е начислен, ако стоките няма да бъдат потребявани в държавата на регистрацията му?

Фактическа Обстановка

Холандско дружество търгува с части за компютри. То ги купува от дружества от различни държави членки (без Испания и Холандия), като ги продава в Испания. Доставчиците на холандското дружество не начисляват ДДС по фактурите за стоките, но посочват неговия ДДС номер. За периода 01.01.1998 – 30.09.1998 г. в подадените справки–декларации холандското дружество нито отразява дължимия данък за ВОП, нито иска приспадане на данъчен кредит. То не декларира и вътреобщностни доставки ( ВОД) през този период. За периода от 01.10.1998 – 30.06.1999 г. холандското дружество си начислява ДДС за ВОП и го приспада. Декларира и ВОД, като не е доказано, че стоките са превозвани до купувачите в Испания. Холандската приходна администрация приема, че мястото на изпълнение на доставките за закупените компютърни части е Холандия, тъй като по издадените фактури е отразен холандският ДДС номер на дружеството. Издаден е акт на холандското дружество за изменение на задълженията за ДДС за разглеждания период.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 277 думи;

СЕС - Решение от **.**.**** по Дела С-***/** и С-***/**

„Шеста директива ДДС — Член 17, параграфи 2 и 3 — Член 28б, A, параграф 2 — Право на приспадане — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Място на изпълнение на вътреобщностното придобиване на стоки“

с предмет две преюдицални запитвания, отправени на основание член 234 ЕО от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) с акт от 14 ноември 2008 г., постъпил в Съда на 4 декември 2008 г., в рамките на производство по дело

Staatssecretaris van Financiën

срещу

X (C536/08),

и

fiscale eenheid Facet BV/Facet Trading BV (C539/08),

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: г‑н K. Lenaerts, председател на състав, г‑жа R. Silva de Lapuerta, г‑н G. Arestis (докладчик), г‑н J. Malenovský и г‑н T. von Danwitz, съдии,

генерален адвокат: г‑н J. Mazák,

секретар: г‑жа C. Strömholm, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 19 ноември 2009 г.,

като има предвид становищата, представени:

– за fiscale eenheid Facet BV/Facet Trading BV, от адв. H. W.M. van Kesteren и адв. M. A. J. Raafs, advocaten,

– за нидерландското правителство, от г‑жа C. Wissels и г‑жа M. Noort, както и от г‑н M. de Grave, в качеството на представители,

– за белгийското правителство, от г‑жа M. Jacobs и г‑н J.-C. Halleux, в качеството на представители,

– за Комисията на Европейските общности, от г‑н D. Triantafyllou и г‑жа C. ten Dam, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

РЕШЕНИЕ

1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 17, параграфи 2 и 3, както и на член 28б, A, параграф 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1), в редакцията ѝ, произтичаща от Директива 92/111/ЕО на Съвета от 14 декември 1992 година (ОВ L 384, стр. 47, наричана по-нататък „Шеста директива“).

2

Запитванията са отправени в рамките на споровете между Staatssecretaris van Financien (наричано по-нататък „Staatssecretaris“), и съответно X и Facet BV/Facet Trading BV (наричани по-нататък „Facet“) относно акт за изменение на данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“).

ПРАВНА УРЕДБА

Общностна правна уредба

3

Член 17, параграфи 1—3 от Шеста директива гласи:

„1. Правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.“ [неофициален превод]

„2. Доколкото стоките и услугите се използват за нуждите на неговата облагаема сделка, данъчнозадълженото лице има право да приспадне от дължимия данък:

г) данъка върху добавената стойност, дължим съгласно член 28а, параграф 1, буква а).

3. Държавите членки дават на всяко данъчнозадължено лице правото на приспадане или възстановяване на данъка върху добавената стойност, посочен в параграф 2, доколкото стоките и услугите се ползват за:

а) доставки, свързани с икономическата дейност по член 4, параграф 2, извършвани в друга страна, които биха подлежали на приспадане ако се извършваха на територията на страната;

б) сделки, които са освободени съгласно член 14, параграф 1, буква и), член 15, ;член 16, параграф 1, части Б, В, Г или Д, или параграф 2, или член 28в, част A;

в) която и да било от сделките, освободени от данък по член 13, част Б, букви а) и г), точки 1 до 5, когато получателят на доставката е установен извън Общността или когато тези сделки са пряко свързани със стоки за износ в страна, извън Общността.“

4

Съгласно член 28а, параграф 1, буква a) от Шеста директива:

„Следните дейности също подлежат на облагане с данък върху добавената стойност:

a) вътреобщностно придобиване на стоки по възмезден начин на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това качество, или от данъчно незадължено юридическо лице, когато продавачът е данъчнозадължено лице, действащо в това качество, което не отговаря на условията за освобождаване от данъка по член 24 и което не попада в обхвата на режима по второто изречение на член 8, параграф 1, буква а) или по член 28б, част Б, параграф 1.“

5

Член 28а, параграф 3 от Шеста директива предвижда:

„Вътреобщностно придобиване на стоки“ означава придобиване на правото на разпореждане в качеството на собственик с движими вещи, изпратени или транспортирани до лицето, което ги придобива, от или за сметка на продавача, или от придобиващото лице до държава членка, която не е държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките.“

6

Член 28б, A от Шеста директива гласи:

„1. За място на вътреобщностно придобиване на стоки се счита мястото, на което се намират стоките към момента, в който пристига пратката или транспортът на стоките до придобиващото ги лице.

2. Без да се засяга параграф 1, мястото на вътреобщностно придобиване на стоки по член 28а, параграф 1, буква а) се счита, че се намира на територията на държавата членка, издала идентификационния номер по данък върху добавената стойност, под който придобиващото лице е придобило стоките, освен ако това лице не докаже, че придобиването е подлежало на облагане в съответствие с параграф 1.

Ако обаче придобиването подлежи на облагане в съответствие с параграф 1 в държавата членка на пристигане на пратката или транспорта на стоките, след като е било обложено в съответствие с първата алинея, данъчната основа се намалява съответно в държавата членка, издала идентификационния номер по данък върху добавената стойност, под който придобиващото лице е придобило стоките.

За прилагането на първата алинея за вътреобщностното придобиване на стоки се смята, че е подлежало на данъчно облагане в съответствие с параграф 1, когато са налице следните условия:

– приобретателят докаже, че е извършил вътреобщностното придобиване за нуждите на последваща доставка, извършена в държавата членка по параграф 1, и чийто получател е посочен като лице — платец на дължимия данък в съответствие с член 28в, дял Е, параграф 3,

– приобретателят е изпълнил задълженията за деклариране по член 22, параграф 6, буква б), последна алинея.“

7

Член 28в, E, параграф 3 от Шеста директива предвижда:

„Държавите членки вземат съответните мерки, за да гарантират, че данък върху добавената стойност няма да бъде начисляван върху вътреобщностното придобиване на стоки, извършено по смисъла на член 28б, А, параграф 1, на тяхна територия, когато са налице следните условия:

– вътреобщностното придобиване на стоки се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено на територията на страната, но е регистрирано за нуждите на облагането с данъка върху добавената стойност в друга държава членка,

– вътреобщностното придобиване на стоки се извършва за нуждите на последваща доставка на стоки от данъчнозадължено лице на територията на страната,

– така придобитите от това данъчнозадължено лице стоки са пряко изпратени или транспортирани от друга държава членка, която не е държавата членка, в която лицето е регистрирано за нуждите на облагането с данъка върху добавената стойност, и са предназначени за лице, за което данъчнозадълженото лице извършва последващата доставка,

– лицето, за което се извършва последващата доставка, е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е регистрирано за нуждите на облагането с данъка върху добавената стойност на територията на страната,

– лицето, за което се извършва последващата доставка, е посочено в съответствие с член 21, параграф 1, буква а), третия параграф като лице — платец на данъка, дължим върху доставките, извършени от данъчнозадълженото лице, неустановено на територията на страната.“ [неофициален превод]

скрито платено съдържание: 2824 думи;