СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

чака актуализация 31 май 2020 821 уникалност: 89.5%

Правен Въпрос

Има ли право данъчно задължено лице на данъчен кредит по доставка на услуги, предоставена от нерегистрирано за целите на ДДС данъчно задължено лице, ако фактурите съдържат необходимата информация за доставката и в частност – информация за идентифициране на издателя и естеството на услугите?

При положителен отговор, допустимо ли е националното право да изключи правото на данъчен кредит, ако услугите са предоставени от лице, нерегистрирано за ДДС цели?

Фактическа Обстановка

Dan-Trak получава доставки от Artem-Studio, което не е регистрирано за целите на ДДС. Въпреки това доставчикът издава фактури, в които е начислен данък, който впоследствие той не внася. Данъчните отказват право на данъчен кредит на получателя – с аргумент, че фактурите не предоставят право на приспадане на ДДС, тъй като доставчикът, въпреки задължението си, не е регистриран за ДДС цели.

Dan-Trak обжалва отказа пред съда, а жалбата е отхвърлена. Dan-Trak оспорва и решението на първоинстанционния съд. Касационната инстанция спира делото и се обръща към СЕС с преюдициално запитване.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 81 думи;

СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

„Шеста директива ДДС — Право на приспадане на ДДС по получени доставки — Предоставени услуги — Нерегистрирано по ДДС данъчнозадължено лице — Задължителни данни във фактурата за целите на ДДС — Национална данъчноправна уредба — Изключване на правото на приспадане съгласно член 17, параграф 6 от Шеста директива ДДС“

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша) с акт от 14 юли 2009 г., постъпил в Съда на 9 ноември 2009 г., в рамките на производство по дело

Bogusław Juliusz Dankowski

срещу

Dyrektor Izby Skarbowej w Łodzi,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: г‑н K. Lenaerts, председател на състав, г‑н D. Šváby, г‑жа R. Silva de Lapuerta (докладчик), г‑н E. Juhász и г‑н T. von Danwitz, съдии,

генерален адвокат: г‑н P. Mengozzi,

секретар: г‑н K. Malacek, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 ноември 2010 г.,

като има предвид становищата, представени:

– за г‑н Bogusław Juliusz Dankowski, от адв. R. Grzejszczak, адв. J. Skrzydlo, адв. T. Grzejszczak и адв. A. Kania, adwokaci,

– за полското правителство, от г‑жа A. Kramarczyk, г‑н M. Szpunar и г‑н B. Majczyna, в качеството на представители,

– за германското правителство, от г‑н C. Blaschke и г‑н J. Möller, в качеството на представители,

– за гръцкото правителство, от г‑жа Z. Chatzipavlou, г‑жа D. Tsagkaraki и г‑н K. Georgiadis, в качеството на представители,

– за Европейската комисия, от г‑н D. Triantafyllou, г‑жа A. Stobiecka-Kuik и г‑жа K. Herrmann, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

РЕШЕНИЕ

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 17, параграфи 2 и 6, както и на членове 18 и 22 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1), съгласно редакцията ѝ към момента на настъпване на фактите по делото.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Dankowski и Dyrektor Izby Skarbowej w Łodzi (директор на данъчната служба в Лодз) по повод ограничаването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“).

ПРАВНА УРЕДБА

Правото на Съюза

3

Съгласно член 2 от Шеста директива:

„С данък върху добавената стойност се облагат:

1. доставката на стоки или услуги, извършена възмездно на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;

[…]“ [неофициален превод]

4

Член 4 от тази директива гласи:

„1. За данъчнозадължено се счита всяко лице, което извършва където и да е по независим начин някоя от посочените в параграф 2 икономически дейности, независимо от целите и резултатите на тази дейност.

2. Икономическите дейности по параграф 1 включват всички дейности на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително дейностите по извличане на природни богатства, селскостопанските дейности и тези по упражняването на свободни или приравнени на тях професии […]

[…]“ [неофициален превод]

5

Съгласно член 17 от Шеста директива:

„1. Правото на приспадане възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

2. Доколкото стоките и услугите се използват за целите на неговата облагаема сделка, данъчнозадълженото лице има право да приспадне от дължимия данък:

а) дължимия или платен на територията на страната данък върху добавената стойност за стоки, които са му доставени или предстои да му бъдат доставени, и за услугите, които са му доставени или предстои да му бъдат доставени от друго данъчнозадължено лице;

6. В срок, не по-дълъг от четири години от датата на влизане в сила на настоящата директива, Съветът определя с единодушие по предложение на Комисията разходите, за които не се допуска приспадане на данъка върху добавена стойност. При всички случаи изключени от приспадане на данъка върху добавената стойност са разходите, които нямат строго професионален характер, каквито са разходите за луксозни стоки и услуги, развлечения или представителни цели.

До влизане в сила на горепосочените правила държавите членки могат да запазят всички изключения, предвидени в тяхното национално законодателство към датата на влизане в сила на настоящата директива.

[…]“ [неофициален превод]

6

Член 18, параграф 1, буква а) от Шеста директива предвижда:

„За да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице:

a) трябва, с оглед на предвиденото в член 17, параграф 2, буква а) приспадане, да разполага с фактура, съставена в съответствие с член 22 параграф 3 […]“. [неофициален превод]

7

Съгласно член 22, параграф 1 от посочената директива:

„a) Всяко данъчнозадължено лице декларира кога започва, променя и преустановява своята облагаема дейност. […]

в) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да се идентифицира чрез индивидуален номер:

– всяко данъчнозадължено лице […], което осъществява на територията на страната предоставящи му право на приспадане доставки на стоки или услуги, различни от доставките на стоки или услуги, за които данъкът е дължим единствено от клиента или лицето, за което са предназначени […]“. [неофициален превод]

8

Член 22, параграф 3 от Шеста директива предвижда:

„a) Всяко данъчнозадължено лице издава фактура […] за […] услугите, които доставя на друго данъчнозадължено лице […]

б) Без да се засягат предвидените в настоящата директива специални разпоредби, само следните данни се изискват задължително за целите на данъка върху добавената стойност в издадените в съответствие с буква а) фактури […]:

– датата на издаване,

– пореден номер […],

– идентификационният номер за данъка върху добавената стойност, посочен в параграф 1, точка в), под който данъчнозадълженото лице е осъществило […] доставката на услуги,

– идентификационният номер за данъка върху добавената стойност, посочен в параграф 1, точка в), под който клиентът е получил […] доставка на услуги […],

– пълното наименование и адрес на данъчнозадълженото лице и на неговия клиент,

– количеството и естеството на […] доставените услуги,

– датата на осъществяване или на приключване […] на доставката на услугите […],

[…]“. [неофициален превод]

9

Член 22, параграф 8 от Шеста директива предвижда:

„Държавите членки могат да въвеждат други задължения, които считат за необходими за правилното събиране на данъка и за предотвратяване на данъчни измами. […]

Предвидената в първа алинея възможност не може да се използва за налагане на допълнителни задължения спрямо въведените в параграф 3“. [неофициален превод]

Национална правна уредба

10

Член 96 от Закона от 11 март 2004 г. за данъка върху стоките и услугите (Ustawa o podatku od towarów i usług) съгласно редакцията му, приложима към разглежданите в главното производство факти, предвижда, че преди първия ден от своята дейност данъчнозадължените лица са длъжни да подадат декларация за регистрация пред компетентния данъчен орган.

11

Член 88, параграф 3а, точка 1, буква а) от този закон предвижда, че фактури, издадени от несъществуващ или неоправомощен да издава фактури оператор, не могат да служат за основание за приспадане на данъка по получени доставки, нито за възстановяване на остатъка от данъка или за възстановяване на данъка по получени доставки.

скрито платено съдържание: 2621 думи;