СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**
Правен Въпрос
Кога едно данъчно задължено лице със седалище в една държава членка, ползващо услуги, доставяни от второ данъчно задължено лице, установено в друга държава членка, разполага в споменатата друга държава членка с „постоянен обект“, с оглед определяне на мястото на облагане на услугите?
Фактическа Обстановка
Кипърско и полско дружества сключват договор за сътрудничество, съгласно който организират продажба на стоки чрез наддаване. Услугата се предоставя от сайт за търговия, който е изграден от кипърското дружество, а стоките за аукциона се продават от полското дружество.
Процедурата по наддаване е следната. Клиентите на дружествата закупуват от кипърското дружество бидове (ценни книжа, които служат за наддаване в аукциона). След това наддават за определена стока, като накрая стоката се продава на лицето, предложило най-високата цена в бидове.
Полското дружество формира приходи от продажната цената на стоката, получена при наддаването, и част от приходите, формирани от продажбата на бидовете, използвани от клиентите за наддаване в аукциона.
Година след като е сключено споразумението, кипърското дружество придобива целия капитал на полското дружество. Преди придобиването полското дружество издава фактури за услугите (обслужване, реклама, обработка на данни и предоставяне на информация), извършени за кипърското дружество. Полското дружество приема, че тези услуги са извършени в седалището на кипърското дружество – следователно не начислява ДДС, тъй като данъкът следва да се начисли от получателя в Кипър.
Данъчните в Полша приемат, че доставките са за постоянния обект на кипърското дружество в Полша и следователно – те трябва да бъдат обложени в Полша. Полското дружество обжалва решението на данъчните пред съда, като посочва, че данъчно задължено лице не може да бъде постоянен обект на друго данъчно задължено лице.
Административният съд отхвърля жалбата, като посочва, че кипърското дружество е ползвало човешките ресурси и техническите средства на полското дружество, като това е причината последното да бъде разглеждано като постоянен обект на първото.
Полското дружество обжалва това решение пред горната инстанция, която, от своя страна, се обръща с преюдициален въпрос към СЕС.
Резюме на Съдебното Решение
СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**
„Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 44 — Понятие „постоянен обект“ на получателя на услуга — Място, в което услугите следва да бъдат доставени на данъчнозадължени лица — Вътреобщностна сделка“
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша) с акт от 25 октомври 2012 г., постъпил в Съда на 24 декември 2012 г., в рамките на производство по дело
Welmory sp. z o.o.
срещу
Dyrektor Izby Skarbowej w Gdańsku,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Ó Caoimh, C. Toader, E. Jarašiūnas и C. G. Fernlund (докладчик), съдии,
генерален адвокат: J. Kokott,
секретар: M. Aleksejev, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 6 март 2014 г.,
като има предвид становищата, представени:
- за Welmory sp. z o.o., от M. Gorazda, adwokat,
- за Dyrektor Izby Skarbowej w Gdańsku, от T. Tratkiewicz и J. Kaute, в качеството на представители,
- за полското правителство, от B. Majczyna и A. Kramarczyk, в качеството на представители,
- за кипърското правителство, от K. Kleanthous и E. Symeonidou, в качеството на представители,
- за правителството на Обединеното кралство, от L. Christie, в качеството на представител, подпомаган от O. Thomas, barrister,
- за Европейската комисия, от K. Herrmann, L. Lozano Palacios и R. Lyal, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 15 май 2014 г.,
постанови настоящото
РЕШЕНИЕ
1
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 44 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), изменена с Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. (ОВ L 44, стр. 11, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).
2
Запитването е отправено в рамките на спор между Welmory sp. z o.o., седалището на което е установено в Полша (наричано по-нататък „полското дружество“) и Dyrektor Izby Skarbowej w Gdańsku (директорът на данъчната администрация на Гданск, наричан по-нататък „Dyrektor“), във връзка с облагането с данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) за услугите, предоставяни от това дружество, на дружество, чието седалище на стопанската дейност е в друга държава членка.
ПРАВНА УРЕДБА
Правото на Съюза
3
Съгласно членове 411 и 413 от нея Директивата за ДДС отменя и заменя, считано от 1 януари 2007 г., законодателството на Европейския съюз в областта на ДДС, по-конкретно Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1, наричана по-нататък „Шеста директива“). Член 9, параграф 1 от Шеста директива, озаглавен „Доставки на услуги“, е имал следната редакция:
„За място на доставка на услуги се счита мястото, където доставчикът е установил стопанската си дейност или има постоянен обект, от който се доставя услугата, или при липса на такова място на стопанска дейност или постоянен обект — мястото, където се намира постоянният му адрес или обичайното му местоживеене“.
4
До 31 декември 2009 г. член 43 от Директива 2006/112, който е бил част от глава 3 от нея, „Място на доставката на стоки“, предвижда:
„За място на доставка на услуги се счита мястото, където доставчикът е установил стопанската си дейност или има постоянен обект, от който се доставя услугата, или при липса на такова място на стопанска дейност или постоянен обект — мястото, където се намира постоянният му адрес или обичайното му местоживеене“.
5
Директива 2008/8 заменя, считано от 1 януари 2010 г., членове 43—59, които са били част от тази глава на Директива 2006/112.
6
Член 44 от Директивата за ДДС предвижда:
„Мястото на доставка на услуги на данъчнозадължено лице, действащо като такова, е мястото, където това лице е установило стопанската си дейност. Ако обаче тези услуги се предоставят на постоянен обект на данъчнозадълженото лице, който се намира на място различно от мястото, където е установило стопанската си дейност, мястото на доставка на тези услуги е мястото, където се намира този постоянен обект. При отсъствие на такова място на установяване или на постоянен обект мястото на доставка на услугите е мястото на постоянния адрес или обичайното местоживеене на данъчнозадълженото лице, което получава такива услуги“.
7
Съображение 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112 (ОВ L 77, стр. 1, наричан по-нататък „регламентът за изпълнение“), приложим от 1 юли 2011 г., гласи:
„Целта на настоящия регламент е да се гарантира еднакво прилагане на действащата система на ДДС чрез установяване на правила за прилагане на Директива 2006/112/ЕО, и по-специално по отношение на данъчнозадължените лица, доставката на стоки и услуги и мястото на облагаемите доставки. […]“.
8
Съображение 14 от регламента за изпълнение гласи:
„За да се осигури еднаквото прилагане на правилата за определяне на мястото на облагаемата доставка, следва да се изяснят някои понятия, като „място на установяване на стопанска дейност“, „постоянен обект“, „постоянен адрес“ и „обичайно местоживеене“. Съобразяването със заключенията на Съда на Европейския съюз, както и изборът на възможно най-ясни и обективни критерии, би следвало да улесни прилагането на тези понятия на практика“.
9
Член 11, параграф 1 от регламента за изпълнение има следната редакция:
„За прилагането на член 44 от Директивата [за ДДС] „постоянен обект“ е всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност […], който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект“.
Полското законодателство
10
По отношение на делото в главното производство е приложим Законът за данъка върху добавената стойност (ustawa o podatku od towarów i usług) от 11 март 2004 г. (Dz. U. № 54, позиция 535) в неговата редакция, която е в сила от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г., наричан по-нататък „Законът за ДДС“).
11
Член 19, параграфи 1 и 4 от Закона за ДДС гласи:
„1. Данъчното задължение възниква от момента на доставката на стоката или услугата при условията по параграфи 2—21 от настоящия член, член 14, параграф 6, член 20, както и член 21, параграф 1.
[…]
4. Когато доставката на стоката или услугата трябва да се удостовери с фактура, данъчното задължение възниква от момента на издаването на фактурата, но не по-късно от 7 дни след датата на доставката на стоката или услугата“.
12
Съгласно член 28b, параграфи 1 и 2 от този закон:
„1. За място на доставка на услугата при предоставянето на услуги на данъчно задължени лица се счита мястото, в което е седалището на данъчно задължения получател на услугата, или неговото местожителство, при условие че са спазени параграфи 2—4, както и член 28e, член 28f, параграф 1, член 28g, параграф 1, член 28i, член 28j и член 28n.
2. Ако обаче тези услуги се предоставят на постоянен обект на данъчнозадълженото лице, който се намира на място, различно от мястото, където е неговото седалище, или от неговото местожителство, мястото на доставка на тези услуги е мястото, където се намира този постоянен обект“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
13
Welmory LTD, установено в Никозия (Кипър) (наричано по-нататък „кипърското дружество“), организира аукционни продажби чрез електронна платформа за търговия. За тази цел то продава пакети от „bids“ (бидове), т.е. ценни книжа, които дават правото на представяне на оферти за закупуването на стока, за която е обявен аукцион, с предлагането на по-висока от последната предложена цена.
14
Видно от представената пред Съда преписка, кипърското дружество сключва на 2 април 2009 г. договор за сътрудничество с полското дружество, съгласно който първото се ангажира да достави на второто услуга за предоставяне на уебсайт за аукционни продажби с име на домейна www.za10groszy.pl, включващо също така доставка на свързаните допълнителни услуги, от една страна, с наемането на необходимите за функционирането на интернет домейна сървъри, и от друга страна, с представянето на продуктите, предлагани в рамките на аукционите. Полското дружество от своя страна се ангажира основно да продава стоки на този сайт.
15
Процедурата по продажбите е следната. Първо, клиентът закупува определен брой бидове от кипърското дружество на сайта за електронна търговия. След това тези бидове дават правото на клиента да участва в продажбата на стоките, предлагани в рамките на аукциона от полското дружество на същия този сайт, и да прави оферта за закупуването на някоя от стоките. За разлика от класическата системата на аукциона, при наддаването клиентът не трябва чисто и просто да се ангажира да заплати парична сума, по-висока от последната предложена, а за целта той трябва да „се издължи“ за бидовете. И накрая, стоката се продава на клиента, предложил с притежаваните от него бидове най-високата цена за купуването ѝ.
