СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

чака актуализация 28 май 2020 849 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Допустимо ли е като санкция за забавено начисляване на ДДС на данъчно задължено лице да му бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит и да му бъдат начислени лихви?

Фактическа Обстановка

Испанско дружество продава на българско дружество няколко тежкотоварни автомобила, като към този момент получателят няма ДДС регистрация. Издадени са фактури и доставките са отбелязани в системата VIES. Месец след осъществяване на вътреобщностното придобиване ( ВОП), българското дружество доброволно се регистрира за целите на ДДС в България. Протоколите за ВОП на тежкотоварните автомобили са съставени от българското дружеството седем месеца след датата на реалното им придобиване, като във връзка с тях то си самоначислява ДДС и съответно иска приспадането му. Данъчните задължават българското дружество да плати лихви на основание, че е забавило начисляването на ДДС, като му отказват право на данъчен кредит, защото същото не е упражнено в законния срок.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 156 думи;

СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

„ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Преклузивен срок за упражняване на правото на приспадане на ДДС — Принцип на ефективност — Отказ да се признае правото на приспадане на ДДС — Принцип на данъчен неутралитет“

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Върховен административен съд (България) с акт от 25 май 2011 г., постъпил в Съда на 8 юни 2011 г., в рамките на производство по дело

„ЕМС-България транспорт“ ООД

срещу

Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — Пловдив,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: г-н J. N. Cunha Rodrigues (докладчик), председател на състав, г‑н U. Lõhmus, г‑н A. Ó Caoimh, г‑н Ал. Арабаджиев и г‑н C. G. Fernlund, съдии,

генерален адвокат: г-н P. Mengozzi,

секретар: г-жа C. Strömholm, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 21 март 2012 г.,

като има предвид становищата, представени:

- за „ЕМС-България транспорт“ ООД, от адв. Н. Николов,

- за Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — Пловдив, от г‑жа E. Райчева и г‑н Г. Арнаудов, в качеството на представители,

- за българското правителство, от г-н Цв. Иванов и г‑жа Е. Петранова, в качеството на представители,

- за Европейската комисия, от г-жа L. Lozano Palacios и г‑н Д. Русанов, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

РЕШЕНИЕ

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 179, 180 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“), както и на принципите на ефективност и на данъчен неутралитет.

2

Запитването е отправено в рамките на обжалването от „ЕМС-България транспорт“ ООД (наричано по-нататък „ЕМС“) на издаден от данъчните органи данъчноревизионен акт след отказа им да признаят правото на приспадане на платен по получени доставки данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“).

ПРАВНА УРЕДБА

Правото на Съюза

3

Член 20, първа алинея от Директивата за ДДС гласи:

„Вътреобщностно придобиване на стоки“ означава придобиването на правото на разпореждане като собственик на движима материална вещ, изпратено или превозено до лицето, придобиващо стоките от или от името на продавача, или от лицето, придобиващо стоките в държава членка, различно от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоките“.

4

Член 68 от тази директива гласи:

„Данъчното събитие настъпва, когато е извършено вътреобщностно придобиване на стоки.

Вътреобщностното придобиване на стоки се счита за извършвано, когато доставката на подобни стоки се счита за извършвана на територията на съответната държава членка“.

5

Съгласно член 69 от посочената директива:

„1. В случай на вътреобщностно придобиване на стоки ДДС става изискуем на 15-о число от месеца, следващ този, в който настъпва данъчното събитие.

2. Чрез дерогация от параграф 1 ДДС става изискуем при издаването на фактурата, предвидена в член 220, ако тази фактура е издадена преди 15-о число от месеца, следващ този, в който настъпва данъчното събитие“.

6

Член 167 от Директивата за ДДС предвижда:

„Правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем“.

7

Член 168 от тази директива гласи:

„Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:

в) дължимия ДДС по отношение на вътреобщностни придобивания на стоки в съответствие с член 2, параграф 1, буква б), i);

[…]“.

8

Съгласно член 179 от посочената директива:

„Данъчнозадълженото лице извършва приспадането чрез изваждане от общата сума на дължимия ДДС за даден данъчен период на общата сума на ДДС по отношение на който по време на същия данъчен период е възникнало и е упражнено правото на приспадане в съответствие с член 178.

Въпреки това, държавите членки могат да изискват данъчнозадължени лица, които инцидентно извършват сделките, определени в член 12, да упражняват правото си на приспадане само по време на доставката“.

9

Член 180 от Директивата за ДДС гласи:

„Държавите членки могат да разрешат данъчнозадълженото лице да извърши приспадане, което то не е извършило в съответствие с членове 178 и 179“.

10

Член 182 от тази директива гласи:

„Държавите членки определят условията и подробните правила за прилагане на членове 180 и 181“.

11

Член 213 от посочената директива предвижда:

„1. Всяко данъчнозадължено лице декларира кога започва, променя или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице.

2. Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, първа алинея, всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което извършва вътрешнообщностни придобивания на стоки, които не са облагаеми с ДДС съгласно член 3, параграф 1, трябва да декларира, че извършва такива придобивания, ако условията, предвидени в тази разпоредба, за неизвършване на такива сделки, облагаеми с ДДС, пр[е]станат да бъдат изпълнени“.

12

Съгласно член 214, параграф 1 от същата директива:

„Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че следните лица са идентифицирани чрез индивидуален номер:

а) всяко данъчнозадължено лице, с изключение на посочените в член 9, параграф 2, което в рамките на съответната тяхна територия извършва доставки на стоки или услуги, за които ДДС подлежи на приспадане, различни от доставки на стоки или услуги, за които ДДС е дължим единствено от клиента или лицето, за което са предвидени стоките или услугите, в съответствие с членове 194—197 и член 199;

б) всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, извършващо вътреобщностни придобивания на облагаеми с ДДС стоки в съответствие с член 2, параграф 1, буква б), и всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което упражнява правото на избор по член 3, параграф 3 да избере облагаемост с ДДС на техните вътрешнообщностни придобивания;

в) всяко данъчнозадължено лице, което, в рамките на съответната територия, извършва вътреобщностни придобивания на стоки за целите на сделки, свързани с дейностите, посочени в член 9, параграф 1, втора алинея и които се извършват извън тази територия“.

13

Член 273 от Директивата за ДДС гласи:

„Държавите членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави членки от данъчнозадължени лица и при условие, че такива задължения не пораждат в търговията между държавите членки […] формалности, свързани с преминаването на границите.

Възможността за избор по първа алинея не може да се използва за налагане на допълнителни задължения към тези, установени в глава 3“.

Българското право

14

Член 6, алинея 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г.), в приложимата към спора в главното производство редакция (наричан по-нататък „ЗДДС“), гласи:

„За доставка на стока за целите на този закон се смята и:

1. прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон срещу обезщетение;

2. фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок;

3. фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба не се прилага, когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката;

4. фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка“.

15

Съгласно член 13, алинея 1 от ЗДДС вътреобщностно е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по член 6, алинея 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

16

Съгласно член 25 от ЗДДС:

„(1) Данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16.

(2) Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

(3) Освен в случаите по ал. 2, данъчното събитие възниква на:

1. датата на фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 с изключение на случаите по ал. 6;

(6) Когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане“.

17

Член 63 от ЗДДС гласи:

„(1) Данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната.

(3) Данъкът при вътреобщностното придобиване става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал. 1 и 2.

(4) Независимо от ал. 3, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, когато тази фактура е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие“.

18

Съгласно член 70, алинея 4 от ЗДДС лице, регистрирано на основание член 99, няма право на данъчен кредит.

19

Член 71 от ЗДДС гласи:

„Лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от следните условия:

5. притежава документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, издало е протокол по чл. 117 и е спазило изискванията на чл. 86 — в случаите на вътреобщностно придобиване“.

20

Съгласно член 72 от ЗДДС:

„(1) Регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите три данъчни периода.

(2) Правото по ал. 1 се упражнява, като лицето:

1. включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период;

2. посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1“.

21

Член 99 от ЗДДС гласи:

„(1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3 и чл. 102 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текуща календарна година не надвишава 20000 лв.

(3) За лицата по ал. 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвиши 20000 лв. Вътреобщностното придобиване, с което се надхвърли посоченият праг, подлежи на облагане с данък по този закон.

скрито платено съдържание: 4274 думи;