СЕС - Решение от **.**.**** по Дела С-***/** и С-***/**
Правен Въпрос
Може ли да се откаже правото на приспадане на ДДС на лице, което е станало част от данъчна измама, без да е знаело или да е имало възможност да научи за нея?
Фактическа Обстановка
Белгийските данъчни власти установяват, че дружеството Компютайм купува и препродава части за компютри, като по този начин умишлено участва в измама – „ДДС въртележка“. Целта на измамата е да се приспадне един или повече пъти ДДС, фактурирано за едни и същи стоки. Установено е, че доставките са фиктивни, затова на дружеството е отказано правото на данъчен кредит. Решението е потвърдено от първите две инстанции на белгийския съд и г-н Кител, който представлява дружеството, го обжалва пред касационната инстанция.
По друг казус, дружеството Ауто Мейл продава на г-н Айюд 16 превозни средства, които той препродава на дружеството Реколта. Покупките от г-н Айюд от Ауто Мейл не пораждат задължение за ДДС към държавната хазна. Той също така не внася данъка, платен от Реколта, което препродава превозните средства на Ауто Мейл без ДДС, с разрешение за продажба на износ. Според белгийските данъчни власти г-н Айюд и Ауто Мейл са направили „ДДС въртележка“, част от която са се оказали сделките с участието на Реколта. Данъчните начисляват на Реколта над 360 000 евро задължения за данък и глоби.
Реколта обжалва и делото стига до Белгийския касационен съд. Съдът приема, че договорите, на които се основават фактурите, са недействителни, съгласно националното законодателство, защото основната цел на г-н Айюд, при сключване договорите с Реколта, е да придаде действие на сделки, които противоречат на действието на ДДС. Щом като сделките имат противоправна основа, съгласно гражданския кодекс, не са изпълнени условията, необходими, за да възникне правото на приспадане – между които е това, че трябва да има доставка на стоки.
Резюме на Съдебното Решение
СЕС - Решение от **.**.**** по Дела С-***/** и С-***/**
(Шеста директива за ДДС - приспадане на входящ данък - 'кръгова' измама - Договор за продажба необратимо недействителен съгласно националното право)
Сезиране за преюдициално решение, съгласно член 234 EО от Cour de cassation (Белгия), с решение от 7 октомври 2004 г., получено в Съда на ЕО на 19 октомври 2004 г., по процеса
Axel Kittel (C-439/04)
срещу
Белгийската държава,
и
Белгийската държава (C-440/04)
срещу
Recolta Recycling SPRL,
СЪДЪТ (трето отделение),
Съставен от A. Rosas, председател на отделение, J.-P. Puissochet, S. von Bahr (докладчик), U. Lohmus и A. O Caoimh, съдии,
Генерален адвокат: D. Ruiz-Jarabo Colomer,
Съдебен секретар: B. Fulop, администратор,
Като взе предвид писмената процедура и след това изслушването на 9 февруари 2006 г.,
След като прецени съображенията, изтъкнати от страна на:
- Axel Kittel, от J. Bublot, avocat (C-439/04),
- Recolta Recycling SPRL, от T. Afschrift и A. Rayet, avocats (C-440/04),
- държавата Белгия, от E. Dominkovits, и от L. Van den Broeck, представители, и от B. van de Walle de Ghelcke, avocat,
- италианското правителство, от I.M. Braguglia, представител, и от G. De Bellis, avvocato dello stato,
- Комисията на Европейските общности, от J.-P. Keppenne и M. Afonso, представители,
След като изслуша становището на генералния адвокат на заседанието на 14 март 2006 г.,
Взе следното:
РЕШЕНИЕ
1
Това сезиране за преюдициално решение засяга тълкуването на Шеста директива 77/388/EИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (OВ 1977 г. L 145, стp. 1), изменена от Директива 95/7/EО на Съвета от 10 април 1995 г. (OВ 1995 г. L 102, стp. 18) ('Шеста директива').
2
Сезирането беше направено във връзка с два процеса между Mr Kittel и Recolta Recycling SPRL ('Recolta') съответно, и Белгийската държава относно отказа на белгийските данъчни власти да разрешат право на приспадане на данък върху добавената стойност ('ДДС') изплатен върху сделки, за които се твърди, че са свързани с 'кръгова' измама.
ПРАВНА РАМКА
Законодателство на Общността
3
Член 2 от Първа директива 67/227/EИО на Съвета от 11 април 1967 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота (OВ, Английско специално издание 1967 г., стp. 14), изменена от Шеста директива ('Първа директива'), предвижда:
"Принципът на общата система на данъка върху добавената стойност включва прилагането му за стоки и услуги, обект на общ данък върху потреблението, точно пропорционално на цената на стоките и услугите, независимо от броя на транзакциите, които са извършени при производството и дистрибуцията преди етапа, на който се начислява данъкът.
При всяка транзакция данъкът върху добавената стойност, начислен върху цената на стоките или услугите по ставката, приложима за такива стоки или услуги, се начислява след приспадане на сумата на данъка върху добавената стойност, който е начислен директно за различните компоненти на разходите.
Общата система на данъка върху добавената стойност се прилага до и на етапа на търговията на дребно."
4
Член 2, параграф 1 от Шеста директива предвижда:
'С данък върху добавената стойност се облага:
1. доставката на стоки или услуги, извършена възмездно на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;
5
Съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от тази директива:
"1. "Данъчнозадължено лице" означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, посочена в параграф 2, където и да е, независимо от целите и резултатите от тази дейност.
2. Икономическа дейност по параграф 1 включва всички дейности на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително дейност в областта на минното дело и селското стопанство, и упражняването на свободни професии. Използването на материално или нематериално имущество с цел получаването на редовен приход от него също се счита за икономическа дейност."
6
Съгласно член 5, параграф 1 от същата директива, "'Доставка на стока" означава прехвърлянето на правото на разпореждане с материално имущество като собственик
7
Член 17, параграфи 1 и 2, буква (a) от Шеста директива предвижда:
"1. Правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.
2. Доколкото стоките и услугите се използват за нуждите на неговата облагаема сделка, данъчнозадълженото лице има право да приспадне от дължимия данък:
а) дължимия или платен данък върху добавената стойност за стоки или услуги, които друго данъчнозадължено лице му е доставило или предстои да му достави;"
Националното законодателство
8
Член 1131 от Белгийския граждански кодекс предвижда, че "задължение без основа или с фалшива или незаконна основа не може да породи никакъв резултат".
9
В текста на член 1133 от същия кодекс, 'основата е незаконна, когато не съответства на закона, морала или обществената политика'.
Главният процес
Дело C-439/04
10
Сезиращият съд заявява, че дружеството с ограничена отговорност Ang Computime Belgium ('Computime') купува и препродава компютърни компоненти и че след доклад, изготвен от данъчните власти , тези власти решават, че Computime съзнателно е участвало в "кръгова" измама с ДДС, предназначена да възстанови веднъж, или повече пъти суми от ДДС, фактурирани от доставчици за същите стоки, и че доставките, осъществени за Computime са фиктивни. Поради тази причина, данъчните власти отказват да разрешат на Computime правото да приспадне ДДС, изплатен върху тези доставки.
11
Досието показва, че Verviers колектор на ДДС издава на Computime нареждане за плащане, с дата 13 октомври 1997 г. Предявените суми възлизат приблизително на BEF 240 милиона по отношение на данъците и близо BEF 480 милиона по отношение на глобите (приблизително ЕUR 18 милиона общо).
12
Computime сезира Tribunal de premiere instance de Verviers (Съд в Verviers първа инстанция), за да отмени това искане. С решение от 28 юли 1999 г., този съд заявява, че искането е неоснователно. Това разпореждане било потвърдено от решение на Cour d'appel de Liege (Апелативния съд в Liege) от 29 май 2002 г.
13
Mr Kittel, действащ от името на Computime, след това обжалва това решение пред Cour de cassation (Касационния съд).
Дело C-440/04
14
Сезиращият съд твърди, че Recolta купува от Mr Ailliaud 16 луксозни пътни транспортни средства, които последният е закупил от дружеството Auto-Mail. Купеното от Mr Ailliaud не води до ДДС, платим на Treasury и Mr Ailliaud не предава на белгийската държава ДДС, платен от Recolta, които препредават пътните превозни средства без ДДС на Auto-Mail с разрешение за продажба за износ.
15
Документите в досието показват, че съгласно разследване на Специалния инспекторат за данъците, Mr Ailliaud и Auto-Mail са създали схема за "кръгова" данъчна измама, в която са част и сделките с Recolta.
16
На 26 октомври 1989 г. колекторът на ДДС от Verviers издава на Recolta искане за плащане на сума над BEF 4.8 милиона за данъци и над BEF 9.7 за глоби (приблизително общо EUR 360 000).
17
Recolta подава обжалване срещу това искане за плащане пред Tribunal de premiere instance de Verviers. С решение от 1 октомври 1996 г. този съд, след като установява, че нищо не подсказва, че Recolta и неговите директори са знаели, или подозирали, че са включени в голяма схема за измама, обявяват, че искането за плащане, издадено от колектора няма законова основа и следователно е нищожно и невалидно. Делото, също така поражда наказателен процес, по време на който Tribunal correctionnel de Bruxelles (Брюкселският наказателен съд) издава решение на 7 януари 1994 г. за уволнение на управителя на Recolta.
18
Белгийската държава обжалва това решение пред Cour d'appel de Liege, като изтъква, че споразуменията, на които се основават тези фактури са невалидни съгласно националното законодателство, защото главната цел на Mr Ailliaud при влизане в договорни отношения с Recolta е да осъществи сделки, които в противовес с ДДС. Тъй като въпросните сделки са на незаконна основа, съгласно член 1131 от Гражданския кодекс, условията, искани за право на приспадане, inter alia, че трябва да има доставка на стоки, не са изпълнени.
19
Cour d'appel de Liege поддържа решението, което белгийската държава обжалва пред Касационния съд.
Повдигнатите въпроси
20
Сезиращият съд отбелязва, първо, че разпоредбите на Белгийския кодекс за ДДС, от главния процес транспонира член 2, член 4, параграф 1, член 5, параграф 1 и член 17, параграф 2 от Шеста директива в националното законодателство.
21
След това този съд отбелязва, че в съответствие с установената съдебна практика на Съда на ЕО, Шеста директива е основана на принципа на фискален неутралитет, който по отношение на начисляването на ДДС, изключва всякаква обща разлика между законни и незаконни сделки, с изключение на тези обстоятелства, които не са свързани с настоящото дело, при които поради специални характеристики на някои продукти, конкуренцията между законен икономически сектор и незаконен сектор се изключва
