СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

чака актуализация 28 май 2020 621 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Допустимо ли е да се откаже възстановяване на ДДС на доставчик на услуги, ако правото на данъчен кредит за доставените услуги е отказано на получателите им поради неточност във фактурите, издадени от доставчика?

Фактическа Обстановка

Групата „Martens” притежава дружества, които извършват разнообразни дейности, сред които търговия с петролни продукти и строителство. „Petroma Transports“ SA е дружеството, в което са назначени повечето служители. Има договори между дружествата в групата за ползването на персонала. Белгийската данъчна администрация има съмнения дали приспаданият ДДС по фактури, издадени вътре в групата за ползването на персонала, е за реално извършени доставки. В повечето фактури е дадена общата цена, без да са посочени броят на отработените часове на служителите и единичната цена за тях. Белгийските данъчни власти отказват да приспаднат ДДС поради непълнота във фактурите. На по-късен етап дружествата представят пред белгийските данъчни допълнителни документи. Част от тях са договори за доставка на услуги, които са представени след приключване на ревизията, а друга част са фактури, които според данъчните служители са дописвани на ръка след издаването им. Съответно доказателствената им сила е отречена.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 63 думи;

СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

„Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Право на приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Притежаване на нередовни или неточни фактури — Липса на задължителни реквизити — Отказ на право на приспадане — Последващи доказателства за действителното извършване на фактурираните сделки — Коригирани фактури — Право на възстановяване на ДДС — Принцип на неутралитет“

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour d’appel de Mons (Белгия) с акт от 25 май 2012 г., постъпил в Съда на 1 юни 2012 г., в рамките на производство по дело

Petroma Transports SA,

Martens Énergie SA,

Martens Immo SA,

Martens SA,

Fabian Martens,

Geoffroy Martens,

Thibault Martens

срещу

État belge,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: г-жа R. Silva de Lapuerta, председател на състав, г-н G. Arestis (докладчик), г-н J.-C. Bonichot, г-н Ал. Арабаджиев и г-н J. L. da Cruz Vilaça, съдии,

генерален адвокат: г-жа E. Sharpston,

секретар: г-н A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

- за Petroma Transports SA, Martens Énergie SA, Martens Immo SA, Martens SA, както и за г-н F. Martens, г-н G. Martens и г-н T. Martens, от адв. O. Van Ermengem,

- за белгийското правителство, от г-жа M. Jacobs и г-н J.-C. Halleux, в качеството на представители,

- за Европейската комисия, от г-н W. Roels и г-жа C. Soulay, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

РЕШЕНИЕ

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1), изменена с Директива 94/5/ЕО на Съвета от 14 февруари 1994 г. (ОВ L 60, стр. 16, наричана по-нататък „Шеста директива“), както и на принципа на неутралитет.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Petroma Transports SA, Martens Énergie SA, Martens Immo SA, Martens SA, както и г-н F. Martens, г-н G. Martens и г-н T. Martens, които заедно образуват групата Martens, и État belge [белгийската държава] относно отказа ѝ да им признае право на приспадане на данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) за услуги, предоставени в рамките на групата Martens.

ПРАВНА УРЕДБА

Правна уредба на Съюза

3

Съгласно член 2, точка 1 от Шеста директива на облагане с ДДС подлежи „доставката на стоки или услуги, извършена възмездно на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество“. [неофициален превод]

4

Член 10, включен в дела на Шеста директива, озаглавен „Данъчно събитие и изискуемост на данъка“, предвижда:

„1. За целите на настоящата директива:

a) „данъчно събитие“ означава обстоятелство, по силата на което се изпълняват правните условия, необходими за настъпването на изискуемостта на ДДС;

б) ДДС става „изискуем“, когато данъчният орган придобива законното основание в даден момент да изисква дължимия данък от лицето платец на данъка, независимо от това, че срокът на плащане може да бъде отложен.

2. Данъчното събитие настъпва и данъкът става изискуем, когато стоките са доставени или услугите са извършени.

[…]“. [неофициален превод]

5

Член 17 от Шеста директива, озаглавен „Възникване и обхват на правото на приспадане“, гласи:

„1. Правото на приспадане възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

2. Доколкото стоките и услугите се използват за целите на неговата облагаема сделка, данъчнозадълженото лице има право да приспадне от дължимия данък:

a) дължимия или платен на територията на страната данък върху добавената стойност за стоки, които са му доставени или предстои да му бъдат доставени, и за услугите, които са му доставени или предстои да му бъдат доставени от друго данъчнозадължено лице;

[…]“. [неофициален превод]

6

Член 18 от Шеста директива, който се отнася до правилата, регулиращи правото на приспадане, уточнява:

„1. За да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице:

a) трябва, с оглед на предвиденото в член 17, параграф 2, буква а) приспадане, да разполага с фактура, съставена в съответствие с член 22 параграф 3;

2. Данъчнозадълженото лице извършва приспадането чрез изваждане от общата сума на дължимия данък върху добавената стойност за даден данъчен период на общата сума на данъка, по отношение на който по време на същия данъчен период е възникнало и може да бъде упражнено съгласно разпоредбите на параграф 1 правото на приспадане.

3. Държавите членки определят условията и реда, при които на данъчнозадължено лице може да бъде разрешено да извърши приспадане, което то не е извършило в съответствие с разпоредбите на параграфи 1 и 2.

[…]“. [неофициален превод]

7

Член 21, параграф 1, букви a) и в) от Шеста директива гласи:

„Платците на данъка върху добавената стойност са:

1. при вътрешната система:

a) данъчнозадължените лица, които извършват облагаема сделка, различна от посочените в член 9, параграф 2, буква д) и осъществявани от установено в чужбина данъчнозадължено лице. […]

в) всяко лице, което начисли [ДДС] във фактура или друг документ, служещ за фактура […]“. [неофициален превод]

8

Член 22 от Шеста директива, в редакцията си след приемането на член 28з, предвижда:

„Задължения при вътрешната система

a) Всяко данъчнозадължено лице заявява началото и края на дейността си като данъчнозадължено лице, както и настъпилите в тази дейност промени.

а) Всяко данъчнозадължено лице води достатъчно подробна счетоводна отчетност за прилагането и проверката на данъка върху добавената стойност от данъчните органи;

a) Всяко данъчнозадължено лице издава фактура или друг документ с такова предназначение за стоките и услугите, които е доставило или предоставило на друго данъчнозадължено лице или на данъчнонезадължено юридическо лице. […]

б) Във фактурата се посочва ясно цената без данъка, както и съответният данък по всяка ставка и евентуалните случаи на освобождаване.

в) Държавите членки определят критериите, по които даден документ може да бъде считан за фактура.

8. Държавите членки могат да налагат други задължения, които сметнат за необходими за правилното събиране на данъка и за предотвратяване на данъчните измами, при спазване на изискването за еднакво третиране на вътрешните сделки и сделките между държави членки, извършвани от данъчнозадължени лица, и при условие че тези задължения не пораждат в търговията между държави членки формалности при преминаването на границите.

[…]“. [неофициален превод]

Белгийската правна уредба

9

Член 3, параграф 1, първа алинея от Кралски указ № 3 от 10 декември 1969 г. относно приспаданията за прилагането на ДДС (Moniteur belge, 12 декември 1969 г.) предвижда:

„1. За да може да упражни своето право на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва:

1) за данъка върху стоки и услуги, които са му доставени, да притежава фактура, съставена в съответствие с член 5 от Кралски указ № 1 от 29 декември 1992 г. (относно мерките за гарантиране на плащането на данъка върху добавената стойност (Moniteur belge, 31 декември 1992 г., стр. 27976, наричан по-нататък „Кралският указ № 1“)“.

скрито платено съдържание: 2691 думи;