СЕС - Определение от **.**.**** по Дело С-***/**

чака актуализация 28 май 2020 680 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Допустимо ли е да се откаже право на приспадане на ДДС, ако получателят не установи, че доставчикът му е притежавал стоките?

Фактическа Обстановка

Българско дружество се занимава с търговия на гъби. Данъчните започват ревизия срещу него и установяват, че то е осъществило вътреобщностна доставка на гъби за италианско дружество, която приемат за безспорно извършена.

Българското дружество е приспаднало ДДС по фактури от трима свои доставчици, (дружества А, Б и В). Доказано е, че в тяхното счетоводство тези доставки са отразени. За дружество А обаче се установява, че няма работници на трудово правоотношение, които да осъществяват някаква дейност. Дружество Б има материалната база да обработва и замразява гъби, но не са представени документи, които да докажат зареждането на някаква стока. Дружество Б се явява пряк доставчик на дружество В, от което следва изводът, че и то няма налични гъби.

Данъчните приемат, че след като доставчиците нямат доказателства, че са притежавали стоката, няма как да са я продали на получателя и в действителност доставки на гъби между дружества А, Б, В и получателя не са били осъществени. Затова на българското дружество е издаден ревизионен акт, с който му се отказва признаването на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от дружествата – доставчици.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 102 думи;

СЕС - Определение от **.**.**** по Дело С-***/**

„Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Принцип на данъчен неутралитет — Приспадане на ДДС, платен за получена доставка — Понятие за доставка на стоки — Условия за наличие на доставка на стоки — Липса на доказателства за фактическо владеене на стоките от прекия доставчик“

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд — Варна (България), с акт от 28 февруари 2014 г., постъпил в Съда на 14 март 2014 г., в рамките на производство по дело

„Италес“ ООД

срещу

Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите,

СЪДЪТ (десети състав),

състоящ се от: C. Vajda, председател на състава, A. Rosas и D. Šváby (докладчик), съдии,

генерален адвокат: P. Mengozzi,

секретар: A. Calot Escobar,

като има предвид становищата, представени:

– за Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, от А. Кирова, в качеството на представител,

– за Европейската комисия, от L. Lozano Palacios, Д. Русанов и C. Soulay, в качеството на представители,

постанови настоящото

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между „Италес“ ООД (наричано по-нататък „Италес“) и директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (наричан по-нататък „директорът на ОДОП“) по повод на отказа на последния да признае на „Италес“ право да приспадне данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“ или „данъкът“), който е платило при покупката на стоки от определени доставчици, поради това че не е налице действителна доставка на тези стоки.

ПРАВНА УРЕДБА

Правото на Съюза

3

Член 2, параграф 1, букви а) и в) от Директива 2006/112 предвижда, че с ДДС се облагат доставките на стоки и услуги, извършвани възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество.

4

Съгласно член 14, параграф 1 от Директивата:

„Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик“.

5

Съгласно член 63 от тази директива данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени.

6

Съгласно член 167 от Директивата правото на приспадане възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

7

Член 168 от Директива 2006/112 гласи:

„Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки[,] да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:

a) дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице;

[…]“.

Българското право

8

Съгласно член 6, алинея 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ДВ бр. 63, 4 август 2006 г., наричан по-нататък „ЗДДС“):

„Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката“.

9

Член 12, алинея 1 от ЗДДС гласи:

„Облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго“.

10

Член 68, алинеи 1 и 2 от ЗДДС предвижда:

„(1) Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за:

1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;

2. извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка;

3. осъществен от него внос;

4. изискуемия от него данък като платец по глава осма.

(2) Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем“.

11

Член 70, алинея 5 от ЗДДС предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

12

„Италес“ е дружество, учредено по българското право и регистрирано по ЗДДС, а една от основните му дейности е търговията с диворастящи гъби манатарки.

13

През данъчните периоди ноември и декември 2009 г. „Италес“ упражнява право на приспадане на данъчен кредит по три фактури с предмет замразена и сушена манатарка, издадени от различни доставчици, а именно „Аква дриймс“ ЕООД (наричано по-нататък „Аква дриймс“), „Визита Трейд Къмпани“ ООД (наричано по-нататък „Визита Трейд Къмпани“) и „Фунги“ ООД (наричано по-нататък „Фунги“).

14

При данъчна проверка българските органи по приходите констатират, че „Италес“ е декларирало доставка на замразени манатарки за италианско дружество, което е потвърдило доставката.

15

При извършени проверки на доставчиците на „Италес“ се установява, че те са отразили в счетоводството си фактурите, издадени на „Италес“, и са посочили съответния ДДС в данъчните си декларации.

16

По отношение на „Аква дриймс“ е установено, че то няма назначени лица по трудов договор. Съгласно писмените обяснения на управителя на дружеството продадената на „Италес“ стока е закупувана преди това от физически лица чрез спедитор и посредник, а сделката е извършена в Пловдив (България), като транспортът и разходите са за сметка на „Италес“.

скрито платено съдържание: 2124 думи;