СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

Правен Въпрос

Фактическа Обстановка

Резюме на Съдебното Решение

СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

„Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/EО — Членове 167, 168, 178—182, 193, 206, 242, 244, 250, 252 и 273 — Право на приспадане на ДДС — Материални изисквания — Формални изисквания — Преклузивен срок — Национални разпоредби, изключващи правото на приспадане, ако не са спазени повечето от формалните изисквания — Данъчна измама“

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunale di Treviso (Районен съд Тревизо, Италия) с акт от 17 април 2015 г., постъпило в Съда на 6 юли 2015 г., в наказателното производство срещу

Giuseppe Astone,

СЪДЪТ (седми състав),

състоящ се от: C. Toader, председател на състава, A. Rosas и E. Jarašiūnas (докладчик), съдии,

генерален адвокат: E. Sharpston,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

- за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от G. Galluzzo, avvocato dello Stato,

- за гръцкото правителство, от K. Nasopoulou и A. Dimitrakopoulou, в качеството на представители,

- за Европейската комисия, от D. Recchia и C. Soulay, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

РЕШЕНИЕ

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 167, 168, 178—181, 244 и 250 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в OB L 74, 2011 г., стр. 3, OB L 249, 2012 г., стр. 15 и OB L 323, 2015 г., стр. 31; наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).

2

Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу г‑н Giuseppe Astone, в качеството му на законен представител на La Società Del Ferro Srl (наричано по-нататък „Del Ferro“), за това, че не е подал справка-декларация за данъка върху добавената стойност (ДДС) за финансовата 2010 г.

ПРАВНА УРЕДБА

Правото на Съюза

3

В дял X от Директивата за ДДС, озаглавен „Приспадане на данъка“, има пет глави. Част от глава 1 от този дял, озаглавена „Възникване и обхват на правото на приспадане“, са членове 167 и 168 от тази директива, които имат следното съдържание:

„Член 167

Правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

Член 168

Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки, да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:

a) дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице;

б) дължимия ДДС по отношение на сделки, третирани като доставки на стоки или услуги […];

в) дължимия ДДС по отношение на вътреобщностни придобивания на стоки […];

г) дължимия ДДС върху сделки, третирани като вътреобщностни придобивания на стоки […];

д) дължимия или платен ДДС по отношение на вноса на стоки в тази държава членка“.

4

В глава 4 от посочения дял X, озаглавена „Правила, регулиращи правото на приспадане“, са включени по-конкретно членове 178—182 от споменатата директива, в които се уточнява:

„Член 178

За да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия:

а) за целите на приспадане съгласно член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, то трябва да притежава фактура, изготвена в съответствие с членове 220—236 и членове 238, 239 и 240;

б) за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква б) по отношение на сделки, третирани като доставката на стоки или услуги, то[…] трябва да спази формалностите, както са постановени от всяка държава членка;

в) за целите на приспадане съгласно член 168, буква в) по отношение на вътреобщностното придобиване на стоки, то трябва да включи в справката-декларация[…] по ДДС, предвидена в член 250, цялата информация, необходима за изчисляването на сумата на дължимия ДДС по неговото вътреобщностно придобиване на стоки, и трябва да притежава фактура, изготвена в съответствие с членове 220—236;

г) за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква г) по отношение на сделките, третирани като вътреобщностно придобиване на стоки, то[…] трябва да изпълни всички формалности, постановени от всяка държава членка;

д) за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква д) по отношение на вноса на стоки, то[…] трябва да притежава документ за внос, посочващ го като получател или вносител, и посочващ сумата на дължимия ДДС или даващ възможност за изчисляването на тази сума;

…

Член 179

Данъчнозадълженото лице извършва приспадането чрез изваждане от общата сума на дължимия ДДС за даден данъчен период на общата сума на ДДС по отношение на който по време на същия данъчен период е възникнало и е упражнено правото на приспадане в съответствие с член 178.

…

Член 180

Държавите членки могат да разрешат данъчнозадълженото лице да извърши приспадане, което то не е извършило в съответствие с членове 178 и 179.

Член 181

Държавите членки могат да разрешат на данъчнозадължено лице, което не притежава фактура, изготвена в съответствие с членове 220—236, да направи приспадането, посочено в член 168, буква в), по отношение на извършеното от него вътреобщностно придобиване на стоки

Член 182

Държавите членки определят условията и подробните правила за прилагане на членове 180 и 181“.

5

В дял XI от Директивата за ДДС, озаглавен „Задължения на данъчнозадължените лица и на някои данъчно незадължени лица“ има осем глави. Глава 1 от този дял е относно „Задължение[то] за плащане“. В раздел 1 от тази глава, озаглавен „Лица — платци на ДДС на данъчните органи“, в член 193 от тази директива се уточнява:

„ДДС е платим от всяко данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги, освен когато е платим от друго лице […]“.

6

В дял XI от Директивата за ДДС, глава 1, раздел 2, озаглавен „Режими за плащане“, член 206 гласи:

„Всяко данъчнозадължено лице — платец на ДДС, трябва да плати нетния размер на ДДС при представянето на справка-декларацията за ДДС, предвидена в член 250. Въпреки това, държавите членки могат да определят различна дата за плащането на тази сума, или могат да изискат извършването на междинни плащания“.

7

В дял XI от Директивата за ДДС, в глава 4, озаглавена „Счетоводна отчетност“, има четири раздела. В раздел 2 от тази глава, озаглавен „Общи задължения“, е включен член 242 от тази директива, който гласи:

„Всяко данъчнозадължено лице води достатъчно подробна отчетност за прилагания ДДС и за неговия контрол от данъчните органи.“

8

В раздел 3 от същата глава 4, озаглавен „Специални задължения във връзка със съхранението на всички фактури“, в член 244 от посочената директива е предвидено следното:

„Всяко данъчнозадължено лице осигурява съхранението на копия от фактурите, издадени от него, или от негов клиент, или на негово име или от негово име от трето лице, като и на всички фактури, които е получило“.

9

В глава 5 от дял XI от Директивата за ДДС, озаглавена „Данъчни декларации“, в членове 250 и 252 от тази директива се уточнява:

„Член 250

1. Всяко данъчнозадължено лице представя справка-декларация за ДДС, даваща цялата информация, необходима за изчисляване на данъка, който е станал изискуем, и приспаданията, които трябва да се направят, доколкото това е необходимо за установяването на базата за изчисляване на данъка, общата стойност на сделката, свързана с такъв данък и приспадания и стойността на освободените сделки.

…

Член 252

1. Справка-декларацията по ДДС се представя в срок, определен от държавите членки. Крайният срок не може да бъде повече от два месеца след края на всеки данъчен период.

2. Данъчният период се определя от всяка държава членка на един месец, два месеца или три месеца.

Държавите членки могат обаче да определят различни данъчни периоди, при условие че тези периоди не превишават една година“.

10

В дял XI от Директивата за ДДС, в глава 7, озаглавена „Други разпоредби“, член 273, първа алинея от тази директива гласи:

„Държавите членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави членки от данъчнозадължени лица, и при условие, че такива задължения не пораждат в търговията между държавите членки формалности, свързани с преминаването на границите“.

Италианското право

11

В Decreto del Presidente della Repubblica № 633 — Istituzione e disciplina dell’imposta sul valore aggiunto (Декрет на президента на Републиката № 633 за въвеждане и регламентиране на данъка върху добавената стойност) от 26 октомври 1972 г. (редовна притурка на GURI № 292 от 11 ноември 1972 г.), в редакцията, приложима по делото в главното производство (наричан по-нататък „Декрет № 633“), член 19, озаглавен „Приспадане“ предвижда в параграф 1:

„За определяне на дължимия данък по член 17, първа алинея или на излишъка по член 30, втора алинея от размера на данъка върху извършените сделки се приспада размерът на данъка, който е платен или дължим от данъчнозадълженото лице или му е начислен за приспадане за стоките и услугите, внесени или придобити за упражняване на търговската му дейност, занаят или професия. Правото на приспадане на данъка във връзка със закупени или внесени стоки и услуги възниква, когато данъкът стане изискуем, и може да се упражни най-късно с декларацията за втората година след годината, в която е възникнало правото на приспадане, и при съществуващите условия към момента на възникването на самото право“.

12

Член 25 от Декрет № 633, озаглавен „Регистриране на покупките“, предвижда:

„Данъчнозадължените лица са задължени да слагат последователни номера на фактурите и митническите декларации за стоките и услугите, внесени или придобити при упражняване на търговска дейност, занаят или професия, […] и да ги отразяват в предвидения за целта дневник преди периодичното заплащане на данъка или годишната декларация, в която се упражнява правото на приспадане на ДДС по тези фактури и митнически декларации

При регистрацията трябва да се отразят датата на фактурата или митническата декларация, поредният номер, който ѝ е даден, фирмата, името или търговското наименование на доставчика на стоката или услугата или името и фамилията, когато не става въпрос за предприятия, дружества или учреждения, както и облагаемата сума и размерът на данъка поотделно в зависимост от приложимата ставка.

[…]“.

13

Член 39 от този декрет, озаглавен „Водене и съхраняване на дневниците“, уточнява:

„Предвидените в настоящия декрет […] дневници трябва да се водят съгласно член 2219 от Гражданския кодекс и всяка страница трябва да има пореден номер, при условията на освобождаване от гербов налог.

…

Дневниците, кочаните с разписки, досиетата и записите, както и фактурите, митническите декларации и другите документи, предвидени в настоящия декрет, трябва да се съхраняват съгласно член 22 от Декрет № 600 на президента на Републиката от 29 септември 1973 г. […]“.

14

В Decreto legislativo № 74 — Nuova disciplina dei reati in materia di imposte sui redditi e sul valore aggiunto, a norma dell’articolo 9 della legge 25 giugno 1999, № 205 (Законодателен декрет № 74 за въвеждане на нова правна уредба на правонарушенията във връзка с данъка върху доходите и данъка върху добавената стойност в съответствие с член 9 от Закон № 205 от 25 юни 1999 г.) от 10 март 2000 г. (GURI № 76 от 31 март 2000 г., стр. 4), в редакцията, приложима по делото в главното производство (наричан по-нататък „Законодателен декрет № 74“), в член 5 озаглавен „Липса на декларация“, е предвидено следното:

„1. Който с цел укриване на данъците върху доходите или върху добавената стойност не представи, въпреки че е бил длъжен, една от годишните декларации за данъци за данъка върху доходите или за [ДДС], когато укритият данък за някой от отделните данъци надвишава 30000 eur, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 3 години.

[…]“.

15

Според член 1, параграф 1, буква f) от този законодателен декрет „укрит данък“ е „разликата между действително дължимия данък и данъка, посочен в декларацията, или, когато не е подадена декларация, целият дължим данък, намален с внесените от данъчнозадълженото лице или от трети лица суми, като авансово плащане, удръжки или плащане на този данък, преди подаването на декларацията или изтичането на определения за тази цел срок“.