Съдържание:
СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-**/**
Правен Въпрос
Допустимо ли е да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит на лице за разходите за покупка на стоки, направени докато ДДС номерът му е бил деактивиран?
Фактическа Обстановка
Румънско дружество извършва услуги, свързани с изграждането, поддържането и други дейности, обслужващи ветроенергийни паркове. Поради неподаването на данъчни декларации в рамките на над седем календарни месеца, дружеството е обявено за „неактивен данъкоплатец“, като ДДС номерът му е деактивиран. То купува стоки за нуждите на икономическата си дейност през времето си на „неактивен данъкоплатец“. След като възстановява активния си статус и ДДС номерът му е активиран повторно, дружеството подава данъчни декларации във връзка с дейността си като „неактивен данъкоплатец“ и иска приспадане на данъчен кредит. Румънските данъчни му отказват, мотивирайки се, че няма право на това поради неактивния му ДДС номер.
Резюме на Съдебното Решение
СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-**/**
„Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Право на приспадане — Покупки, направени от данъчнозадълженото лице, обявено за „неактивно“ от данъчната администрация — Отказ на правото на приспадане — Принципи на пропорционалност и неутралитет на ДДС“
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ, Румъния) с акт от 16 ноември 2016 г., постъпил в Съда на 8 февруари 2017 г., в рамките на производство по дело
Siemens Gamesa Renewable Energy România SRL, с предишно наименование Gamesa Wind România SRL,
срещу
Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor,
Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Administrare a Marilor Contribuabili,
СЪДЪТ (седми състав),
състоящ се от: A. Rosas (докладчик), председател на състава, C. Toader и A. Prechal, съдии,
генерален адвокат: P. Mengozzi,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
- за Siemens Gamesa Renewable Energy România SRL, от A. Stănoiu и O. Marian, avocaţi,
- за румънското правителство, първоначално от H. R. Radu, впоследствие от C.‑R. Canţăr, R. I. Haţieganu и L. Liţu, в качеството на представители,
- за Европейската комисия, от G.‑D. Balan и R. Lyal, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
РЕШЕНИЕ
1
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г. (ОВ L 189, 2010 г., стр. 1) (наричана по-нататък „Директива 2006/112“).
2
Запитването е отправено в рамките на спор между Siemens Gamesa Renewable Energy România SRL, с предишно наименование Gamesa Wind România SRL (наричано по-нататък „Gamesa“), и Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor (Национална агенция „Данъчна администрация“ — генерална дирекция „Жалби“, Румъния) и Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Administrare a Marilor Contribuabili (Национална агенция „Данъчна администрация“ — генерална дирекция „Управление на големи данъкоплатци“, Румъния) по повод правото на Gamesa да приспадне данък добавена стойност (ДДС), платен върху покупки, направени в период, когато идентификационния номер по ДДС на дружеството е заличен.
ПРАВНА УРЕДБА
Правото на Съюза
3
Член 1, параграф 2, втора алинея, съдържащ се в дял I от Директива 2006/112, озаглавен „Предмет и обхват“, предвижда:
„За всяка сделка ДДС, начисляван върху цената на стоките или услугите по ставката, приложима за такива стоки или услуги, е изискуем след приспадането на сумата на ДДС, поета пряко от различните елементи на себестойността“.
4
Член 9, параграф 1 от Директивата гласи:
„Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.
Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги […] се счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална или нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност“.
5
Член 167 от същата директива предвижда:
„Правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем“.
6
Член 168 от същата директива, който е част от дял Х, озаглавен „Приспадане на данъка“, има следното съдържание:
„Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:
а) дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице;
[…]“.
7
Съгласно член 178 от Директива 2006/112:
„За да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия:
а) за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, то трябва да притежава фактура, изготвена в съответствие с дял XI, глава 3, раздели 3—6;
[…]“.
8
Съгласно член 179, първа алинея от Директивата:
„Данъчнозадълженото лице извършва приспадането чрез изваждане от общата сума на дължимия ДДС за даден данъчен период на общата сума на ДДС по отношение на който по време на същия данъчен период е възникнало и е упражнено правото на приспадане в съответствие с член 178“.
9
Член 213, параграф 1, първа алинея от Директивата предвижда:
„Всяко данъчнозадължено лице декларира кога започва, променя или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице“.
10
Член 214, параграф 1 от същата директива предвижда:
„Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че следните лица са идентифицирани чрез индивидуален номер:
а) всяко данъчнозадължено лице, с изключение на посочените в член 9, параграф 2, което в рамките на съответната тяхна територия извършва доставки на стоки или услуги, за които ДДС подлежи на приспадане, различни от доставки на стоки или услуги, за които ДДС е дължим единствено от клиента или лицето, за което са предвидени стоките или услугите, в съответствие с членове 194—197 и член 199;
[…]“.
11
Член 250, параграф 1 от Директива 2006/112 предвижда:
„Всяко данъчнозадължено лице представя справка-декларация за ДДС, даваща цялата информация, необходима за изчисляване на данъка, който е станал изискуем, и приспаданията, които трябва да се направят, доколкото това е необходимо за установяването на базата за изчисляване на данъка, общата стойност на сделката, свързана с такъв данък и приспадания и стойността на освободените сделки“.
12
Член 252 от тази директива уточнява:
„1. Справка-декларацията по ДДС се представя в срок, определен от държавите членки. Крайният срок не може да бъде повече от два месеца след края на всеки данъчен период.
2. Данъчният период се определя от всяка държава членка на един месец, два месеца или три месеца.
Държавите членки могат обаче да определят различни данъчни периоди, при условие че тези периоди не превишават една година“.
13
Съгласно член 273, първа алинея от посочената директива:
„Държавите членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави членки от данъчнозадължени лица и при условие че такива задължения не пораждат в търговията между държавите членки на формалности, свързани с преминаването на границите“.
Румънското право
14
Член 11, параграф 11 от Legea nr. 571/2003 privind Codul fiscal (Закон № 571/2003 за Данъчния кодекс) от 22 декември 2003 г. (Monitorul Oficial al României, част I, № 927 от 23 декември 2003 г.), в редакцията му в сила към момента на настъпване на фактите в главното производство (наричан по-нататък „Данъчният кодекс“), предвижда:
„Данъчните органи не вземат предвид сделка, извършена от данъчнозадължено лице, което е обявено за неактивно със заповед на председателя на Национална агенция „Данъчна администрация“, с изключение на доставките на стоки, извършвани в рамките на производство за принудително изпълнение“.