СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**
Правен Въпрос
Допустимо ли е да се откаже право на данъчен кредит на получател на стоки или услуги, ако някъде нагоре или надолу по веригата на тази доставка е осъществена данъчна измама?
Фактическа Обстановка
„Боник“ ЕООД купува зърнени култури и ги препродава на румънско дружество. За закупеното от доставчиците си зърно „Боник“ притежава фактури, за които ползва данъчен кредит. При ревизия на „Боник“ НАП извършва и насрещни проверки на доставчиците му и на техните доставчици, за да се увери, че в действителност „Боник“ е притежавало достатъчно количество зърно, което да продаде.
При проверката на предходните доставчици – тези, които се явяват доставчици на преките доставчици на „Боник“, НАП установява, че те не са имали достатъчно зърно, което да доставят на преките доставчици. С оглед на това НАП приема, че и преките доставчици не са имали достатъчно количество зърно, което да продадат на „Боник“– съответно доставките между тях и „Боник“ не са реално извършени.
С ревизионен акт НАП отказва да признае правото на данъчен кредит на „Боник“ за доставките на зърно по фактурите, издадени от неговите преки доставчици. Дружеството обжалва ревизионния акт, като първоинстанционният съд отправя преюдициално запитване.
Резюме на Съдебното Решение
СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**
„ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Отказ“
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Варненски административен съд (България) с акт от 16 май 2011 г., постъпил в Съда на 8 юни 2011 г., в рамките на производство по дело
Боник EOOД
срещу
Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП)
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: г-жа R. Silva de Lapuerta (докладчик), изпълняваща длъжността председател на трети състав, г-н K. Lenaerts, г-н E. Juhász, г-н T. von Danwitz и г-н D. Šváby, съдии,
генерален адвокат: г-жа J. Kokott,
секретар: г-н M. Aleksejev, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 19 септември 2012 г.,
като има предвид становищата, представени:
- за „Боник“ ЕООД, от адв. О. Минчев и г-н M. Patchett-Joyce, barrister,
- за българското правителство, от г-жа Е. Петранова, в качеството на представител,
- за италианското правителство, от г-жа G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от г-н A. De Stefano, avvocato dello Stato,
- за правителството на Обединеното кралство, от г-н L. Seeboruth и г-н L. Christie, в качеството на представители, подпомагани от г-н P. Moser, barrister,
- за Европейската комисия, от г-жа L. Lozano Palacios и г-н Д. Русанов, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
РЕШЕНИЕ
1
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в ОВ L 74, 2011 г., стр. 3 и ОВ L 249, 2012 г., стр. 15).
2
Запитването е отправено в рамките на спор между „Боник“ ЕООД (наричано по-нататък „Боник“) и директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите по повод правото на приспадане като данъчен кредит на данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) за покупките на пшеница от това дружество.
ПРАВНА УРЕДБА
3
По силата на член 2, параграф 1, букви а) от Директива 2006/112 подлежи на облагане с ДДС доставката на стоки, извършвана възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това качество.
4
Член 9, параграф 1 от тази директива гласи:
„Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.
Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност“.
5
Член 62 от споменатата директива гласи:
„За целите на настоящата директива:
1. „данъчно събитие“ означава обстоятелство, по силата на което се изпълняват правните условия, необходими за настъпването на изискуемостта на ДДС;
2. ДДС става „изискуем“, когато данъчният орган придобива законното основание в даден момент да изисква дължимия данък от лицето[ —] платец на данъка, независимо от това, че срокът на плащане може да бъде отложен“.
6
Съгласно член 63 от същата директива:
„Данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени“.
7
Член 167 от Директива 2006/112 предвижда:
„Правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем“.
8
Член 168 от споменатата директива гласи:
„Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки, да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:
а) дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице;
[…]“.
9
Член 178 от споменатата директива предвижда:
„За да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия:
а) за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220—236 и членове 238, 239 и 240;
[…]“.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
10
На дружество Боник е извършена данъчна ревизия, обхващаща месеците февруари и март 2009 г.
11
В резултат от ревизията българските органи по приходите констатират липсата на доказателства относно извършването на вътреобщностните доставки на пшеница и слънчоглед, декларирани от Боник с получател дружеството по румънското право Agrisco SRL, и приемат, че след като количествата пшеница и слънчоглед в издадените от Боник фактури по счетоводни данни на това дружество са изписани и не са налични към датата на извършване на ревизията, със същите са извършени облагаеми доставки на територията на България.
12
Освен това посочените органи по приходите извършват насрещни проверки във връзка с покупките на пшеница, които Боник декларира, че е направило от „Фаворит строй Варна“ ЕООД (наричано по-нататък „Фаворит строй“) и от „Агро трейд БГ Варна“ ЕООД (наричано по-нататък „Агро трейд“), и по които е приспаднат ДДС.
13
За тези покупки Боник притежава фактури, издадени от Фаворит строй и от Агро трейд.
14
За да се уверят обаче в реалността на тези покупки, българските органи по приходите извършват допълнителни проверки на доставчиците на Боник, а именно Фаворит строй и Агро трейд, както и на доставчиците на последните, тоест Люси трейд ЕООД, Ексим плюс ЕООД и Рива агро стил ЕООД.
15
Тъй като посочените проверки не позволяват да се установи, че Люси трейд ЕООД, Ексим плюс ЕООД и Рива агро стил ЕООД действително са доставили стоки на Фаворит строй и на Агро трейд, българските органи по приходите приемат, че последните дружества не са разполагали с необходимото количество стоки за извършването на доставките с получател Боник, и стигат до извода за липса на действително извършени доставки между посочените дружества и Боник.
16
При това положение с ревизионен акт от 10 март 2010 г. споменатите органи по приходите отказват да признаят на Боник право на приспадане като данъчен кредит на ДДС по доставките на пшеница, извършени от неговите доставчици Фаворит строй и Агро трейд.
17
Боник обжалва по административен ред ревизионния акт пред директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите, който с решение от 21 юни 2010 г. потвърждава същия.
18
Боник обжалва посочения ревизионен акт пред запитващата юрисдикция.
19
В акта за преюдициално запитване тази юрисдикцията посочва, че българските органи по приходите не оспорват факта, че Боник е извършило последващи доставки със стока от същия вид и количество, нито твърдят, че това дружество е придобило стоката от други доставчици, а не от Фаворит строй и Агро трейд.
20
Освен това тя добавя, че са налице доказателства, чрез които се установява осъществяването на преките доставки, и че липсата на доказателства за осъществяването на предходните доставки не може да обуслови извод, че не са осъществени и преките.
21
В това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че във връзка с правото на приспадане на ДДС като данъчен кредит в националната правна уредба няма изискване да бъде установен произходът на стоката.
