СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

чака актуализация 31 май 2020 716 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Трябва ли да се откаже право на данъчен кредит, право на освобождаване и право на възстановяване на ДДС, когато данъчно задълженото лице знае или е трябвало да знае, че чрез сделката участва във верига от доставки, целяща данъчна измама – в случай че националното право не предвижда такъв отказ?

Фактическа Обстановка

Холандско дружество придобива компютърно оборудване в Холандия и Германия и го доставя на клиенти в Италия. В Германия стоките са закупени под холандския идентификационен номер на дружеството, но са превозени директно до Италия от Германия. За придобитите в Холандия стоки дружеството декларира и приспада платения данък. От друга страна, по отношение на стоките, придобити в Германия, не е деклариран нито ВОД в Германия, нито ВОП в Холандия – независимо че сделката е освободена от облагане в Германия.

Клиентите в Италия не декларират ВОП и не внасят ДДС, като данъчните не им признават право на приспадане и преминават към събиране на данъка. Холандските данъчни считат, че дружеството съзнателно участва в данъчна измама, целяща избягване плащането на данък в Италия. Ето защо отказват да признаят правото на освобождаване от ДДС за вътреобщностните доставки в тази държава, правото на възстановяване на ДДС за стоките от Германия и правото на данъчен кредит за получените доставки.

След обжалване на ревизионните актове въззивният съд посочва, че дружеството е изпълнило всички изисквания в държавата за прилагането на данъчно освобождаване. Отчита се, че измамата е извършена не в Холандия, а в друга държава членка. При тази фактическа обстановка е отправено запитване към СЕС.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 35 думи;

СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

„Преюдициални запитвания — ДДС — Шеста директива — Преходен режим на търговията между държавите членки — Стоки, изпратени или превозени в рамките на Общността — Данъчна измама, извършена в държавата членка на пристигане — Вземане предвид на данъчната измама в държавата членка на изпращане — Отказ да се признаят правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване — Липса на разпоредби на националното право“

с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) с актове от 22 февруари и 8 март 2013 г., постъпили в Съда на 18 март и на 2 април 2013 г., в рамките на производства по дела

Staatssecretaris van Financiën

срещу

Schoenimport „Italmoda“ Mariano Previti vof (C‑131/13)

и

Turbu.com BV (C‑163/13),

Turbu.com Mobile Phone’s BV (C‑164/13)

срещу

Staatssecretaris van Financiën,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: A. Tizzano, председател на състава, S. Rodin (докладчик), A. Borg Barthet, E. Levits и F. Biltgen, съдии,

генерален адвокат: M. Szpunar,

секретар: V. Tourrès, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 5 юни 2014 г.,

като има предвид становищата, представени:

- за Schoenimport „Italmoda“ Mariano Previti vof, от A. J. de Ruiter,

- за Turbu.com BV и Turbu.com Mobile Phone’s BV, от J. J. Vetter, advocaat,

- за нидерландското правителство, от M. Bulterman, C. Schillemans и B. Koopman, в качеството на представители,

- за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от F. Urbani Neri, avvocato dello Stato,

- за правителството на Обединеното кралство, от L. Christie и S. Brighouse, в качеството на представители, подпомагани от P. Moser, QC, и G. Peretz, barrister,

- за Европейската комисия, от W. Roels и A. Cordewener, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 11 септември 2014 г.,

постанови настоящото

РЕШЕНИЕ

1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 17, параграфи 2 и 3 и член 28б, част А, параграф 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1), изменена с Директива 95/7/ЕО на Съвета от 10 април 1995 г. (JO L 102, p. 18, наричана по-нататък „Шеста директива“).

2

Запитванията са отправени в рамките на спорове съответно между Staatssecretaris van Financiën (наричан по-нататък „Staatssecretaris“), от една страна, и Schoenimport „Italmoda“ Mariano Previti vof (наричано по-нататък „Italmoda“) и Turbu.com BV (наричано по-нататък „Turbu.com“), от друга страна, както и между Turbu.com Mobile Phone’s BV (наричано по-нататък „TMP“) и Staatssecretaris, във връзка с отказа на тези дружества да се признае, поради участие в измама с ДДС, възможността за данъчно приспадане, освобождаване или възстановяване на данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“).

ПРАВНА УРЕДБА

Правото на Съюза

3

Съгласно член 17, параграф 2, букви а) и г) и параграф 3, буква б) от Шеста директива, в редакцията му съгласно член 28е, точка 1 от тази директива:

„2. Доколкото стоките и услугите се използват за нуждите на неговите облагаеми сделки, данъчнозадълженото лице има право да приспадне от дължимия данък:

а) дължимия или платен на територията на страната [ДДС] за стоки или услуги, които друго данъчнозадължено лице му е доставило или предстои да му достави;

г) [ДДС], дължим съгласно член 28а, параграф 1, буква а).

3. Държавите членки дават на всяко данъчнозадължено лице правото на приспадане или възстановяване на [ДДС], посочен в параграф 2, доколкото стоките и услугите се използват за целите на:

б) сделки, които са освободени от данък съгласно […] член 28в, част[…] A […]“ [неофициален превод].

4

Член 28а от Шеста директива гласи:

„1. Следните дейности също подлежат на облагане с [ДДС]:

а) вътреобщностно придобиване на стоки по възмезден начин на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това качество, или от данъчно незадължено юридическо лице, когато продавачът е данъчнозадължено лице, действащо в това качество, което не отговаря на условията за освобождаване от данъка по член 24 и което не попада в обхвата на режима по второто изречение на член 8, параграф 1, буква а) или по член 28б, част Б, параграф 1.

3. „Вътреобщностно придобиване на стоки“ означава придобиване на правото на разпореждане в качеството на собственик с движими [материални] вещи, изпратени или транспортирани до лицето, което ги придобива, от или за сметка на продавача, или от придобиващото лице до държава членка, която не е държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките.

[…]“.

5

Член 28б, част А от тази директива, озаглавен „Място на вътреобщностно придобиване на стоки“, уточнява:

„1. За място на вътреобщностно придобиване на стоки се счита мястото, на което се намират стоките към момента, в който пристига пратката или транспортът на стоките до придобиващото ги лице.

2. Без да се засяга параграф 1, мястото на вътреобщностно придобиване на стоки по член 28а, параграф 1, буква а) се счита, че се намира на територията на държавата членка, издала идентификационния номер по [ДДС], под който придобиващото лице е придобило стоките, освен ако това лице не докаже, че придобиването е обложено в съответствие с параграф 1.

Ако обаче придобиването подлежи на облагане в съответствие с параграф 1 в държавата членка на пристигане на пратката или транспорта на стоките, след като е било обложено в съответствие с първата алинея, данъчната основа се намалява съответно в държавата членка, издала идентификационния номер по [ДДС], под който придобиващото лице е придобило стоките.

За целите на първата алинея вътреобщностното придобиване на стоки се смята за обложено в съответствие с параграф 1, когато са налице следните условия:

- приобретателят докаже, че е извършил вътреобщностното придобиване за нуждите на последваща доставка, която е извършена в държавата членка по параграф 1 и чийто получател е посочен като лице — платец на дължимия данък в съответствие с член 28в, част Д, параграф 3,

- приобретателят е изпълнил задълженията за деклариране по член 22, параграф 6, буква б), последна алинея“ [неофициален превод].

6

Член 28в, част А от споменатата директива предвижда:

„При спазване на останалите общностни разпоредби и при условията, предвидени от държавите членки за гарантиране на правилното и ясно прилагане на разпоредбите за освобождаване от данък, предвидени по-долу, както и за предотвратяване на отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци или злоупотреба, държавите членки освобождават от данък:

а) доставката на стоки по смисъла на член 5 […], изпратени или транспортирани от или за сметка на продавача, или от лицето, придобиващо стоките извън територията по член 3, но в рамките на Общността, която доставка се извършва за друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това качество в държава членка, която не е държавата членка на отпътуване на пратката или транспорта на стоките.

[…]“.

Нидерландското право

7

Горепосочените разпоредби от Шеста директива са транспонирани в нидерландското право със Закона за данъка върху оборота (Wet op de omzetbelasting) от 28 юни 1968 г. (Staatsblad 1968, № 329), по-специално с членове 9, 15, 17 ter и 30 от този закон, в приложимата му към споровете по главното производство редакция.

8

Според запитващата юрисдикция нидерландското законодателство не предвижда отказ за данъчно приспадане, освобождаване или възстановяване на ДДС, когато е установено, че данъчнозадълженото лице е участвало в данъчна измама, за която е знаело или е трябвало да знае.

Спорове по главното производство и преюдициални въпроси

Дело C‑131/13

9

Italmoda, учредено по нидерландското право дружество, упражнява дейност в сектора на търговията с обувки. Към момента на възникване на обстоятелствата по спора в главното производство, т.е. през 1999 г. и 2000 г., то извършва и сделки с компютърно оборудване. Това оборудване, придобито от Italmoda в Нидерландия и Германия, се продава и доставя на данъчнозадължени за ДДС клиенти в Италия. Стоките от Германия са закупени от Italmoda под неговия нидерландски идентификационен номер по ДДС, що се отнася до придобиванията, които подлежат на облагане с ДДС в издалата идентификационния номер по ДДС държава членка, по смисъла на член 28б, част A, параграф 2 от Шеста директива, но тези стоки са превозени директно от Германия до Италия.

10

Колкото до придобитите в Нидерландия стоки, Italmoda подава всички необходими декларации и приспада платения данък върху получените доставки въз основа на справки-декларациите му по ДДС. За сметка на това, що се отнася до стоките от Германия, Italmoda не декларира нито вътреобщностната им доставка в тази държава членка, нито вътреобщностното им придобиване в Нидерландия, независимо че тази сделка е освободена от облагане в Германия. В Италия никое от тези вътреобщностни придобивания не е декларирано от съответните купувачи и ДДС не е внесен. Италианските данъчни органи отказват да признаят на тези купувачи правото на приспадане и пристъпват към събиране на дължимия данък.

11

Тъй като считат, че Italmoda е участвало съзнателно в измама, целяща да се избегне плащането на ДДС в Италия, нидерландските данъчни органи отказват да признаят правото на това дружество на освобождаване от данък за вътреобщностните доставки, извършени в тази държава членка, правото на приспадане на данъка върху получените доставки и правото на възстановяване на платения данък за стоките от Германия и поради това съставят на Italmoda три ревизионни данъчни акта.

12

Жалбата на Italmoda срещу тези ревизионни актове е уважена на първа инстанция от Rechtbank te Haarlem (районен съд, Харлем), който задължава данъчните органи да се произнесат отново по спора.

13

След подадената пред Gerechtshof te Amsterdam (апелативен съд, Амстердам) въззивна жалба срещу това решение, с решение от 12 май 2011 г. последната юрисдикция отменя решението на Rechtbank te Haarlem и ревизионните данъчни актове, като постановява, че в случая няма основание да се дерогира общата система на събиране на ДДС и да се откаже прилагането на данъчното освобождаване или правото на приспадане на ДДС. В това отношение Gerechtshof te Amsterdam отчита в частност факта, че измамата е извършена не в Нидерландия, а в Италия, и че Italmoda е изпълнило в първата от посочените държави членки всички формални правни изисквания относно прилагането на данъчното освобождаване.

14

Staatssecretaris van Financiën обжалва това решение по касационен ред пред Hoge Raad der Nederlanden (Върховният съд). Тази юрисдикция по-специално отбелязва, че през релевантния за случая период нидерландското право не е обвързвало прилагането на данъчното освобождаване или на правото на приспадане с изискване данъчнозадълженото лице да не е участвало съзнателно в измама с ДДС или в действия по избягване на данъци. Ето защо според нея се поставя въпросът дали съзнателното участие в такава измама изключва правото на възстановяване на ДДС, независимо че в националното право изобщо липсва разпоредба в този смисъл.

15

При това положение Hoge Raad der Nederlanden решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли съгласно правото на Съюза националните административни и съдебни органи да откажат освобождаване от ДДС за вътреобщностна доставка, както и приспадане на ДДС за придобиването на стоки, които след това са изпратени в друга държава членка, или възстановяване на ДДС, което следва от прилагането на член 28б, част А, параграф 2, второ изречение от Шеста директива, когато въз основа на обективни данни е установено, че във връзка със съответните стоки е извършена измама с ДДС и че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че участва в нея, а националното право не предвижда в такива случаи възможност да се откаже освобождаване, приспадане или възстановяване?

2) Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, трябва ли да се откаже данъчно освобождаване, приспадане или възстановяване и в случаите, когато измамата с ДДС е извършена в друга държава членка (различна от държавата членка, от която са изпратени стоките) и данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае за тази измама, докато в държавата членка на изпращане е изпълнило всички (формални) изисквания на националното право във връзка с данъчното освобождаване, приспадане или възстановяване и винаги е представяло на данъчните органи на тази държава членка всички необходими данни за стоките, изпращането и купувачите в държавата членка по местоназначение на тези стоки?

скрито платено съдържание: 4325 думи;