СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**
Правен Въпрос
Допустимо ли е националното законодателство да обуслови освобождаването на стоки от ДДС, предназначени за износ извън ЕС, с изискването тези стоки да са поставени под определен митнически режим?
Фактическа Обстановка
В период от 2 години физическо лице изпраща по пощата извън ЕС между 400 и 500 бр. сувенири на месец. Тъй като стоките са предназначени за износ, физическото лице счита, че доставките са освободени от данък и не подава Справки-декларации.
Данъчните установяват задължения за ДДС за разглежданите доставки, тъй като физическото лице не е доказало, че е поставило стоките под митнически режим „износ“. Издадените актове от приходните органи са обжалвани пред съда, който отхвърля жалбата. Окръжният съд приема като условие за освобождаване от ДДС поставянето на предназначените за износ стоки под митнически режим „износ“.
Физическото лице обжалва решението на съда пред касационна инстанция, където съдът спира производството и се обръща към СЕС с преюдициално запитване.
Резюме на Съдебното Решение
СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**
„Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 131 и член 146, параграф 1, буква а) — Освобождаване на доставките на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън Европейския съюз — Предвидено от националното право условие за освобождаване — Поставяне на стоки под определен митнически режим — Доказване на поставянето под режим износ“
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Nejvyšší správní soud (Върховен административен съд, Чешка република) с акт от 28 март 2018 г., постъпил в Съда на 23 април 2018 г., в рамките на производство по дело
Milan Vinš
срещу
Odvolací finanční ředitelství
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: A. Prechal (докладчик), председател на състава, F. Biltgen, J. Malenovský, C. G. Fernlund и L. S. Rossi, съдии,
генерален адвокат: E. Sharpston,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
- за Odvolací finanční ředitelství, от T. Rozehnal и D. Jeroušek, в качеството на представители,
- за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и O. Serdula, в качеството на представители,
- за гръцкото правителство, от M. Tassopoulou и A. Dimitrakopoulou, в качеството на представители,
- за Европейската комисия, от L. Lozano Palacios, J. Jokubauskaitė и M. Salyková, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
РЕШЕНИЕ
1
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 131 и 146 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).
2
Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Milan Vinš и Odvolací finanční ředitelství (Апелативна финансова дирекция, Чешка република) по повод отказа на данъчните органи да освободят от данък върху добавената стойност (ДДС) няколко доставки на стоки, изпратени до местоназначение извън Европейския съюз.
ПРАВНА УРЕДБА
Правото на Съюза
Директивата за ДДС
3
Дял IV („Облагаеми сделки“), глава 1 („Доставки на стоки“), член 14, параграф 1 от Директивата за ДДС гласи:
„Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик“.
4
Дял IX („Освобождавания“), глава 1 („Общи разпоредби“), член 131 от Директивата за ДДС гласи:
„Освобождаванията, предвидени в глави 2—9, се прилагат, без да се засягат други общностни разпоредби и в съответствие с условията, които държавите членки определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на тези освобождавания, и да предотвратят всякакв[а] възможн[а] [данъчна измама], избягване на данъци или злоупотреба“.
5
Дял IX, глава 6 („Освобождавания при износ“), член 146, параграф 1 от Директивата за ДДС предвижда:
„Държавите членки освобождават следните сделки:
а) доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън Общността от или за сметка на продавача;
[…]“.
6
Дял XI („Задължения на данъчнозадължените лица и на някои данъчно незадължени лица“), глава 7 („Други разпоредби“), член 273 от Директивата за ДДС гласи:
„Държавите членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване [на данъчни измами], при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави членки от данъчнозадължени лица и при условие че такива задължения не пораждат в търговията между държавите членки […] формалности, свързани с преминаването на границите.
[…]“.
Митнически кодекс
7
Съгласно член 4, точки 15—17 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), изменен с Регламент (ЕО) № 648/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 г. (ОВ L 117, 2005 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 17, стр. 220) (наричан по-нататък „Митническият кодекс“):
„За целите на настоящия кодекс се прилагат следните определения:
[…]
15) „Митническо направление на стоки“ е:
a) поставяне на стоки под митнически режим;
[…]
16) „Митнически режим“ е:
[…]
з) износ;
17) „Митническо деклариране“ е действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока“.
8
Дял IV („Митнически направления“), глава 2 („Митнически режими“), раздел 1 („Поставяне на стоките под митнически режим“), член 59 от Митническия кодекс предвижда:
„1. Всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим“.
2. Общностни стоки, декларирани за режим износ, пасивно усъвършенстване, транзит или митническо складиране, са под митнически надзор от момента на приемането на митническата декларация до напускането им на митническата територия на Общността или унищожаването им, или до анулирането на митническата декларация“.
9
Член 61 от посочения кодекс предвижда:
„Митническото деклариране се осъществява:
a) писмено; или
б) по електронен път в случаите, определени от действащите разпоредби, приети в съответствие с процедурата на комитета, или при разрешение от страна на митническите органи; или
в) устно или чрез друго действие, с което държателят на стоките изявява желание да ги постави под определен митнически режим, когато подобна възможност е предвидена в разпоредбите, приети в съответствие с процедурата на комитета“.
10
Глава 2, раздел 4 („Износ“), член 161, параграфи 1 и 2 от Митническия кодекс гласи:
„1. Режимът износ позволява изнасяне на общностни стоки извън митническата територия на Общността.
Той включва прилагане на формалностите, предвидени за изнасянето, включително и на мерките на търговската политика, а когато е предвидено — облагане с износни сборове.
2. Общностните стоки, предназначени да бъдат изнесени, трябва да се поставят под режим износ […]“.
Регламент (ЕИО) № 2454/93
11
Част II („[Митнически направления]“), дял IV („Прилагане на разпоредбите по износа“), глава 2 („Постоянен износ“), член 795, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92 (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3), изменен с Регламент (ЕО) № 1875/2006 на Комисията от 18 декември 2006 г. (ОВ L 360, 2006 г., стр. 64; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 22, стр. 129), предвижда:
„Когато стоките са напуснали митническата територия на Общността без декларация за износ, износителят подава такава декларация със задна дата в митническото учреждение, компетентно за района на действие, в който той е установен.
