СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-**/**

чака актуализация 31 май 2020 761 уникалност: 91.1%

Правен Въпрос

Изисква ли се данъчно задължено лице, ако не е земеделски производител, да осчетоводява извършените от него доставки на стоки, представляващи животни, и да доказва контрола върху последните в съответствие с МСС 41?

Фактическа Обстановка

Евита-К е българско дружество с основен предмет на дейност „търговия с животни“. Дружеството декларира 9 фактури (за закупени телета за клане), издадени през септември и октомври 2007 г. от Експертис-7, с цел приспадане на ДДС по тези фактури.

Евита-К декларира, че през посочените месеци е изнесло телета за Албания, твърдейки че ги е закупило по горепосочените фактури. Дружеството представя ветеринарномедицински сертификат с ушните марки на животните, митнически декларации и ветеринарномедицински свидетелства за транспортирането на територията на страната. За да докаже придобиването, Евита-К предоставя и банкови извлечения за направените плащания, както и договор за доставка и теглови ноти.

НАП прави ревизия на Евита-К, във връзка с която изискват от доставчика информация за доставките, които той е направил. От отговорите са установени непълноти на ветеринарномедицински формалности и в счетоводството на доставчика. НАП приема за недоказани извършените доставки и съответно – отказва право на приспадане на ДДС по тях. Дружеството обжалва отказа пред съда, който отправя преюдициално запитване до СЕС.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 61 думи;

СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-**/**

„Директива 2006/112/ЕО — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Право на приспадане — Отказ — Действително осъществяване на облагаема доставка — Регламент (ЕО) № 1760/2000 — Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък — Ушни марки“

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд София-град (България) с акт от 6 февруари 2012 г., постъпил в Съда на 14 февруари 2012 г., в рамките на производство по дело

„Евита-К“ ЕООД

срещу

Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП),

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: г-жа R. Silva de Lapuerta (докладчик), председател на състав, г-н G. Arestis, г-н J.-C. Bonichot, г-н Ал. Арабаджиев и г-н J. L. da Cruz Vilaça, съдии,

генерален адвокат: г-жа J. Kokott,

секретар: г-н A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

- за „Евита-К“ ЕООД, от г-жа Ал. Кашкина,

- за директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за приходите, от г-н Ал. Георгиев, в качеството на представител,

- за българското правителство, от г-н Ю. Атанасов, в качеството на представител,

- за Европейската комисия, от г-жа L. Lozano Palacios и г-н Д. Русанов, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

РЕШЕНИЕ

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 14, параграф 1, член 178, буква а), член 185, параграф 1, член 226, точка 6 и член 242 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между „Евита-К“ ЕООД (наричано по-нататък „Евита-К“) и директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за приходите (наричан по-нататък „директорът на ДОУИ“) по повод отказа да се признае данъчен кредит, тоест право на приспадане на данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) по някои фактури за доставки на телета за клане.

ПРАВНА УРЕДБА

Правото на Съюза

Директива 2006/112

3

Член 2, параграф 1, букви а) и в) от Директива 2006/112 предвижда, че с ДДС се облага доставката на стоки и услуги, извършвана възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество.

4

Съгласно член 14, параграф 1 от Директивата:

„Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик“.

5

Член 168 от посочената директива гласи:

„Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:

a) дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице;

[…]“.

6

Член 178 от същата директива гласи:

„За да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия:

a) за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220—236 и членове 238, 239 и 240;

[…]“.

7

Съгласно член 184 от Директива 2006/112 първоначално определената сума за приспадане се коригира, когато е по-голяма или по-малка от тази, на която данъчнозадълженото лице е имало право.

8

Член 185 от Директивата гласи:

„1. Корекция се прави по-специално, когато след изготвяне на справка-декларацията по ДДС настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане, например когато покупките се анулират или се получат намаления на цените.

2. Чрез дерогация от параграф 1, не се прави корекция в случай на сделки, по които не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане, или в случай на унищожаване, погиване или кражба на вещ, надлежно доказани или потвърдени, или в случай на стоки, запазени за целите на даването на подаръци с малка стойност или даването на мостри, посочени в член 16.

Въпреки това, в случай на сделки, по които не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане, или в случай кражба, държавите членки могат да изискват извършването на корекция“.

9

Съгласно член 186 от посочената директива държавите членки определят подробните правила за прилагане на членове 184 и 185 от нея.

10

Член 220 от същата директива предвижда:

„Всяко данъчнозадължено лице осигурява по отношение на изброените по-долу издаването на фактура или от самия него, или от неговия клиент, или на негово име, или в негова полза, от трето лице:

1) доставки на стоки и услуги, които той е извършил на друго данъчнозадължено лице или на данъчно незадължено юридическо лице;

[…]“.

11

Съгласно член 226 от Директива 2006/112:

„Без да се засягат специалните разпоредби, предвидени в настоящата директива, само следните данни се изискват задължително за целите на ДДС на фактурите, издадени в съответствие с членове 220 и 221:

[…]

6. количеството и естеството на доставените стоки или услуги, или степента и естеството на предоставените услуги;

[…]“.

12

Член 242 от Директивата гласи:

„Всяко данъчнозадължено лице води достатъчно подробна отчетност за прилагания ДДС и за неговия контрол от данъчните органи“.

13

Член 273 от посочената директива гласи:

„Държавите членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави членки от данъчнозадължени лица и при условие, че такива задължения не пораждат в търговията между държавите членки […] формалности, свързани с преминаването на границите.

Възможността за избор по първа алинея не може да се използва за налагане на допълнителни задължения към тези, установени в глава 3“.

Регламент (ЕО) № 1760/2000

14

Съображение 12 от Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 година за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета (ОВ L 204, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 34, стр. 186), изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 г. (ОВ L 363, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 7, стр. 15) (наричан по-нататък „Регламент № 1760/2000“), гласи:

„Сегашните правила относно идентификацията и регистрацията на едър рогат добитък бяха установени с Директива 92/102/ЕИО на Съвета от 27 ноември 1992 г. относно идентификацията и регистрацията на животни [ОВ L 355, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 11, стр. 210] и в Регламент (ЕО) № 820/97 [на Съвета от 21 април 1997 година за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от него (ОВ L 117, стр. 1)]. Опитът показа, че приложението на Директива 92/102/ЕИО за едрия рогат добитък не беше напълно задоволително и се нуждае от по-нататъшно подобрение. Поради това е необходимо да се приемат специфични правила за едрия рогат добитък, за да се засили действието на разпоредбите на посочената директива“.

15

Член 1, параграф 1 от Регламент № 1760/2000 предвижда, че всяка държава членка създава система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък в съответствие с дял I от този регламент.

16

Съгласно член 3, първа алинея от посочения регламент:

„Системата за идентификация и регистрация на едър рогат добитък се състои от следните елементи:

a) ушни марки за индивидуално идентифициране на животните;

б) компютризирана база данни;

в) паспорти на животните;

г) индивидуални регистри, съхранявани във всяко стопанство“.

17

Член 4 от същия регламент гласи:

„1. Всички животни в стопанството, родени след 31 декември 1997 г. или предназначени за търговия в рамките на Общността след 1 януари 1998 г., се идентифицират с ушна марка, одобрена от компетентния орган, закачена на всяко ухо. […] Всички животни в дадено стопанство в България или Румъния, родени до датата на присъединяването или предназначени за вътреобщностна търговия след тази дата, се идентифицират с ушна марка, одобрена от компетентния орган, която се закрепва към всяко ухо. И двете марки трябва да имат същия уникален идентификационен код, който прави възможно идентифицирането на всяко животно индивидуално, заедно със стопанството, в което е било родено. […]

[…]

2. Ушната марка се прикрепя в срок, който трябва да се определи от държавата членка от раждането на животното и във всички случаи преди животното да напусне стопанството, в което е било родено. […]

[…]“.

Регламент (ЕО) № 1725/2003

18

С Регламент (ЕО) № 1725/2003 на Комисията от 29 септември 2003 година относно приемането на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 261, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 42, стр. 3) се приема международен счетоводен стандарт IAS 41, „Земеделие“ (наричан по-нататък „МСС 41“), включен в приложението към този регламент.

19

Целта на този стандарт е да определи счетоводното третиране, представянето във финансовите отчети и оповестяванията, свързани със земеделската дейност.

20

Точки 10 и 11 от МСС 41 гласят:

„10. Едно предприятие следва да признае биологичен актив или земеделска продукция само когато:

a) предприятието контролира актива в резултат на предишни събития;

б) е вероятно в предприятието да се влеят бъдещи икономически изгоди, свързани с актива; и

в) справедливата стойност или себестойността на актива могат да бъдат надеждно оценени.

скрито платено съдържание: 3722 думи;