СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

актуално 10 декември 2019 841 уникалност: 80.6%

Правен Въпрос

Ако акционерно дружество прехвърли недвижим имот на свой акционер, с цел да придобие и обезсили акциите, които той притежава, самото прехвърляне подлежи ли на облагане с ДДС?

Фактическа Обстановка

Полфармекс е акционерно дружество, което е данъчно задължено лице за целите на ДДС. То иска да преструктурира капитала си, като обезсили акциите, които друго дружество притежава в него. За да придобие акциите, Полфармекс иска да прехвърли на другото дружество правото на собственост върху поземлени имоти и сгради, намиращи се върху тях.

Според Полфармекс сделките не трябва да се обложат с ДДС, защото нито изкупуването на дяловете, нито прехвърлянето на собствеността попадат в обхвата на икономическата му дейност. То смята, че тези сделки представляват една-единствена сложна сделка, като е налице причинна връзка между тях, поради което не трябва да се третират разделно за целите на ДДС.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 243 думи;

СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

„Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/EО — Член 2, параграф 1, буква a) — Приложно поле — Облагаеми сделки — Възмездна доставка на стоки — Прехвърляне на недвижим имот от акционерно дружество в полза на акционер като насрещна престация за обратното изкупуване на неговите акции“

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд, Полша) с акт от 22 март 2017 г., постъпил в Съда на 13 юли 2017 г., в рамките на производство по дело

Szef Krajowej Administracji Skarbowej

срещу

Polfarmex Spółka Akcyjna w Kutnie,

СЪДЪТ (седми състав),

състоящ се от: A. Rosas, председател на състава, C. Toader (докладчик) и A. Prechal, съдии,

генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

- за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

- за естонското правителство, от N. Grünberg, в качеството на представител,

- за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от G. De Socio, avvocato dello Stato,

- за Европейската комисия, от R. Lyal и M. Owsiany-Hornung, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

РЕШЕНИЕ

1

Преюдициалното запитване е относно тълкуването на член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в ОВ 74, 19.3.2011 г., стр. 3, OB L 249, 14.9.2012 г., стр. 15 и OB L 323, 9.12.2015 г., стр. 31, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между SZEF Krajowej Administracji Skarbowej (директор на националната данъчна администрация, Полша) и Polfarmex Spółka Akcyjna w Kutnie (наричано по-нататък „Polfarmex“), по повод индивидуални задължителни указания за тълкуване на данъчното законодателство, издадени на това дружество от Minister Finansów (полски министър на финансите, наричан по-нататък „министърът“), в които последният изразява становище, че сделка, с която Polfarmex желае да прехвърли недвижими имоти на дружество с ограничена отговорност, собственик на емитирани от Polfarmex акции, като разплащането по сделката се извърши в рамките на позволена от националното законодателство процедура по обратно изкупуване на тези акции, подлежи на облагане с данък върху добавената стойност (ДДС).

ПРАВНА УРЕДБА

Правото на Съюза

3

Съображения 7 и 35 от Директивата за ДДС гласят:

„(7) Дори ако ставките и освобождаванията не са напълно хармонизирани, общата система на ДДС трябва да доведе до такава неутралност по отношение на конкуренцията, че в рамките на територията на всяка държава членка подобните стоки и услуги да носят едно и също данъчно бреме, каквато и да е дължината на веригата на производство и разпространение.

(35) Следва да бъде изготвен общ списък с освобождаванията, така че собствените ресурси на Общностите да могат да се събират по еднообразен начин във всичките държави членки“.

4

Тази директива предвижда следното в член 2, параграф 1:

„Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:

a) възмездната доставка на стоки на територията на дадена държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;

[…]“.

5

Член 9, параграф 1 от посочената директива предвижда:

„Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.

Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност“. За икономическа дейност се счита по-специално и експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа“.

6

Съгласно член 12, параграфи 1 и 2 от същата директива:

„1. Държавите членки могат да считат за данъчнозадължено лице всеки, който инцидентно извършва някаква сделка, свързана с дейностите, посочени в член 9, параграф 1, втора алинея, и по-специално някоя от следните сделки:

a) доставка на сгради или на части от сгради и прилежащата им земя, когато е извършена преди първото обитаване;

б) доставка на земя за строеж.

2. За целите на параграф 1, буква а), „сграда“ означава всяка конструкция, фиксирана към или в земята.

Държавите членки могат да предвидят подробни правила за прилагането на критерия, посочен в параграф 1, буква а) за преобразуването на сгради и могат да определят какво се разбира под израза „прилежащата земя на дадена сграда“.

Държавите членки могат да приложат критерии, различни от този за първото обитаване, като например периодът, изтекъл между датата на завършването на сградата и датата на първата доставка, или периодът, изтекъл между датата на първото обитаване и датата на последващата доставка, при условие че тези периоди не надвишават съответно пет години и две години“.

7

Съгласно член 14, параграф 1 от Директивата за ДДС „доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик.

8

Член 135, параграф 1 от тази директива е част от глава 3, озаглавена „Освобождавания в полза на други дейности“, и гласи:

„Държавите членки освобождават следните сделки:

е) сделките, включително договаряне, с изключение на управление и отговорно пазене, с акции и дялове на дружества и сдружения, необезпечени облигации и други ценни книжа с изключение на документи, установяващи права на собственост върху стоки и правата или ценните книжа, посочени в член 15, параграф 2;

й) доставката на сгради или части от сгради, както и на земята, която заемат, с изключение на доставката, посочена в член 12, параграф 1, буква а);

[…]“.

Полското право

Законът за прилагане на Закона за националната данъчна администрация

9

Съгласно член 206, параграф 1 от Przepisy wprowadzające ustawę o Krajowej Administracji Skarbowej (Закон за изпълнение на Закона за националната данъчна администрация), изменен (Dz. U. от 2016 г., позиция 1948), в сила от 1 март 2017 г., при съдебните производства, свързани с искания за издаване на индивидуални задължителни указания за тълкуване на данъчното законодателство, по които съгласно предходните разпоредби е или може да бъде страна компетентният министър по въпросите на публичните финанси, правата и задълженията на министъра се поемат и изпълняват от директора на държавната данъчна администрация, освен ако не е предвидено друго.

Законът за ДДС

10

Член 2, параграф 1, буква a) от Директивата за ДДС е транспониран в полското право с член 5, параграф 1, точка 1 от Ustawa o podatku od towarów i usług (Закон за данъка върху стоките и услугите) от 11 март 2004 г. (Dz. U № 54, позиция 535), изменен (Dz. U. от 2011 г., № 177, позиция 1054) (наричан по-нататък „Законът за ДДС“), който предвижда, че на облагане с ДДС подлежат доставките на стоки и услуги, извършени възмездно на територията на страната.

11

Член 6, параграф 1 от Закона за ДДС предвижда, че разпоредбите на този закон не се прилагат „за сделки по продажба на предприятие или на обект на предприятието“.

12

Член 14, параграф 1 от Директивата за ДДС е транспониран в полското право с член 7, параграф 1 от Закона за ДДС, който гласи, че „доставка на стоки по смисъла на член 5, параграф 1, точка 1 означава прехвърлянето на правото за разпореждане със стоките като собственик“.

13

Съгласно член 15, параграфи 1 и 2 от Закона за ДДС:

„1. Данъчнозадължени лица са юридическите лица, неперсонифицираните образувания и физическите лица, които извършват по независим начин някоя от икономическите дейности, посочени в параграф 2, независимо от целите или резултатите от тази дейност.

скрито платено съдържание: 2808 думи;