СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**
Правен Въпрос
Допустимо ли е да се приспадне ДДС за доставки, безвъзмездно предоставени на получател, когато доставчикът се ползва от резултата на доставките в икономическата си дейност?
Фактическа Обстановка
Инвеститор притежава терени във ваканционно селище, за които има разрешение за строеж на сезонни жилища, паркоместа и др. Той сключва договор с местната община за ремонтни работи по канално-помпената станция, собственост на общината. След ремонта на станцията инвеститорът ще може да свърже с нея сградите, които планува да изгради във ваканционното селище. Ако станцията не бъде подобрена, това свързване не е възможно с оглед ограничения ѝ капацитет.
Разходите по ремонта са осчетоводени от инвеститора като направени за придобиване на дълготрайни материални активи. НАП не му признава правото на данъчен кредит за тях, защото приема, че общината е получила безвъзмездно доставките, свързани със строителните работи. Данъчните отхвърлят аргумента, че разходите по ремонта са направени за нуждите на облагаемите доставки на инвеститора.
Резюме на Съдебното Решение
СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**
„Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 26, параграф 1, буква б) и членове 168 и 176 — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Услуги за изграждане или подобряване на обект, собственост на трето лице — Използване на услугите от третото лице и от данъчнозадълженото лице — Безвъзмездна доставка на услугата в полза на третото лице — Осчетоводяване на разходите за извършените услуги като част от общите разходи на данъчнозадълженото лице — Установяване на наличието на пряка и непосредствена връзка с икономическата дейност на данъчнозадълженото лице“
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Върховен административен съд (България) с акт от 8 декември 2015 г., постъпил в Съда на 1 март 2016 г., в рамките на производство по дело
Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София
срещу
„Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс“ ЕООД,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: R. Silva de Lapuerta, председател на състава, E. Regan, Aл. Aрабаджиев, C.G. Fernlund (докладчик) и S. Rodin, съдии,
генерален адвокат: J. Kokott,
секретар: R. Schiano, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание на 1 декември 2016 г.,
като има предвид становищата, представени:
- за Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — София, от И. Кирова, в качеството на представител,
- за „Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс“ ЕООД, от T. Tодорова и З. Наумов, адвокати,
- за българското правителство, от M. Георгиева и E. Петранова, в качеството на представители,
- за Европейската комисия, от L. Lozano Palacios, Г. Колева и Д. Русанов, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание на 6 април 2017 г.,
постанови настоящото
РЕШЕНИЕ
1
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 26, параграф 1 и членове 168 и 176 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в ОВ L 74, 2011 г., стр. 3 и ОВ L 249, 2012 г., стр. 15).
2
Запитването е отправено в рамките на съдебен спор между Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — София (България), от една страна, и „Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс“ ЕООД (наричано по-нататък „Ибердрола“), от друга страна, във връзка със съставени на дружеството два ревизионни акта относно правото на приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС), платен за получени доставки.
ПРАВНА УРЕДБА
Правото на Съюза
3
Член 26 от Директива 2006/112 предвижда:
„1. Всяка от следните сделки се третира като възмездна доставка на услуги:
…
б) безвъзмездната доставка на услуги, извършена от данъчнозадълженото лице, за негови лични нужди или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето.
2. Държавите членки могат да дерогират от разпоредбите на параграф 1, при условие че такава дерогация не води до нарушаване на конкуренцията“.
4
Член 168 от тази директива гласи:
„Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки[,] да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:
a) дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице;
[…]“.
5
Член 176 от посочената директива гласи:
„Съветът единодушно, по предложение на Комисията определя разхода, по отношение на който ДДС не подлежи на приспадане. В никакъв случай данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане по отношение на разход, който не представлява стриктно разход за стопанската дейност, като луксозни стоки, забавления или развлечения.
До влизането в сила на разпоредбите, посочени в първа алинея[,] държавите членки могат да запазят в сила всичките изключения, предвидени по националното им законодателство […] или в случаите на държавите членки, които са се присъединили след тази дата — към датата на тяхното присъединяване“.
Българската правна уредба
6
Член 68 от Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г.), в редакцията, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „ЗДДС“), предвижда в параграф 1:
„Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за:
1) получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;
[…]“.
7
Съгласно член 69, параграф 1 от ЗДДС:
„Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:
1) данъка за стоките или услугите, които доставчикът — регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
[…]“.
8
Член 70 от ЗДДС гласи:
„1. Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:
…
2) стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;
[…]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
9
На Община Царево (България), в качеството ѝ на възложител, е издадено разрешение за строеж за реконструкцията на канално-помпена станция, обслужваща намиращо се на територията ѝ ваканционно селище.
10
Ибердрола е частен инвеститор, придобил множество поземлени имоти в това ваканционно селище с намерението да построи сгради с около 300 апартамента, предназначени за сезонно обитаване. Издадени са и разрешения за строителство за зони за обществено обслужване, паркоместа и външни обекти.
11
Ибердрола сключва договор с Община Царево относно реконструкцията на канално-помпената станция чрез изграждане или подобряване, като е възложило тези дейности на трето дружество.
12
След приключването на строителните работи сградите, които Ибердрола е предвидило да построи във ваканционното селище, ще могат да бъдат свързани към канално-помпената станция. Върховният административен съд (България) се позовава на заключението на вещо лице, според което това свързване би било невъзможно без реконструкцията на съществуващата станция поради недостатъчния ѝ капацитет.
13
Посочените във фактурата разходи за реконструкцията на канално-помпената станция са отразени в счетоводството на Ибердрола по сметка „Разходи за бъдещи периоди“ като разходи за придобиване на дълготрайни материални активи, а в отчета на приходите и разходите — като материални запаси за 2009 г. и 2010 г. Според вещото лице е налице връзка между посочените във фактурата доставки и стоките и услугите, които Ибердрола трябва да достави след изграждането на разрешените сгради в имотите му.
