СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**
Правен Въпрос
Може ли да се откаже възстановяването на погрешно начислен данък във фактура, когато, заради акт на данъчните, поправянето на фактурата е станало невъзможно?
Фактическа Обстановка
През 2009 г. дружество Руседеспред издава на дружество Еси Трейд фактура за продажба и реконструкция на сграда, в която е начислено ДДС за реконструкцията. Руседеспред включва фактурата в справката-декларация за съответния данъчен период, а Еси Трейд приспада данъчен кредит по фактурата.
На Еси Трейд е направена данъчна ревизия през 2010 г., с която е установено, че не е трябвало да се начислява ДДС за реконструкцията, защото доставката е освободена – затова на дружеството е отказан данъчен кредит за доставката.
През 2011 г. Руседеспред подава искане за възстановяване на недължимия данък по доставката, но НАП отказва – с основанието, че данъкът е изискуем от лицето, което го е посочило във фактурата. Руседеспред обжалва отказа, но пред административния съд данъчните възразяват, че когато е допусната грешка при издаването на фактурата, друга разпоредба на закона дава възможност грешката да бъде поправена.
Първоинстанционният съд посочва, че рискът от загуби за държавната хазна е абсолютно отстранен с ревизионния акт, който отрича правото на данъчен кредит на Еси Трейд.
Съдът посочва също, че след като фактурата е била предмет на ревизия, грешката в начисляването не може да бъде поправена.
Резюме на Съдебното Решение
СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**
„Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 203 — Принцип на данъчен неутралитет — Възстановяване на доставчика на платения от него данък, когато на получателя на освободена доставка е отказано правото на приспадане“
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд — град Варна (България) с акт от 6 март 2012 г., постъпил в Съда на 15 март 2012 г., в рамките на производство по дело
„Руседеспред“ ООД
срещу
Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП),
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: г-н T. von Danwitz (докладчик), председател на състав, г-н A. Rosas, г-н E. Juhász, г-н D. Šváby и г-н C. Vajda, съдии,
генерален адвокат: г-н P. Cruz Villalón,
секретар: г-н A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
- за директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, от г-жа С. Златева, в качеството на представител,
- за българското правителство, от г-н Цв. Иванов и г-жа Д. Драмбозова, в качеството на представители,
- за Европейската комисия, от г-жа L. Lozano Palacios и г-н Д. Русанов, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
РЕШЕНИЕ
1
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в OB L 74, 2011 г., стр. 3 и OB L 249, 2012 г., стр. 15).
2
Запитването е отправено в рамките на спор между „Руседеспред“ ООД (наричано по-нататък „Руседеспред“) и директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (наричан по-нататък „директорът“) относно отказа на последния да възстанови на Руседеспред данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“), който това дружество е фактурирало на своя клиент, след като данъчната администрация е отказала на този клиент правото да приспадне посочения ДДС, по съображение че разглежданата доставка не е облагаема.
ПРАВНА УРЕДБА
Правото на Съюза
3
Съгласно член 2, параграф 1 от Директива 2006/112:
„Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:
а) възмездната доставка на стоки на територията на дадена държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;
…
в) доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;
[…]“.
4
Член 203 от споменатата директива предвижда:
„ДДС е дължим от всяко лице, което начислява ДДС във фактура.“
Българското право
5
Член 12, алинея 1 от Закона за данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ЗДДС“) предвижда:
„Облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго“.
6
Съгласно член 45, алинея 3 от ЗДДС:
„Освободена доставка е […] доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях“.
7
По силата на член 70, алинея 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за ДДС, който е начислен неправомерно.
8
Съгласно член 85 от този закон данъкът е изискуем от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по член 112 от същия закон.
9
Член 116 от същия закон предвижда:
„(1) Поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови.
…
(3) За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен.
(4) Когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол — за всяка от страните, който съдържа:
1. основанието за анулирането;
2. номера и датата на документа, който се анулира;
3. номера и датата на издадения нов документ;
4. подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните.
(5) Всички екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя, а отчитането им от доставчика и получателя се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона“.
10
Възстановяването на недължимо платени суми за данъци е уредено в членове 128 и 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
11
На 15 август 2009 г. Руседеспред издава на „Еси Трейд“ ЕООД (наричано по-нататък „Еси Трейд“) фактура за продажбата и за реконструкцията на сграда. Във фактурата са посочени стойността на сградата и на реконструкцията, размерът на данъка за придобиване, на таксата вписване, както и размерът на ДДС.
12
Продажбата на тази сграда е счетена за освободена от ДДС, поради което данъкът е изчислен въз основа на останалите три елемента на споменатата фактура, а именно стойността на реконструкцията, данъкът за придобиване и таксата вписване.
13
Впоследствие Руседеспред включва същата фактура в справка-декларацията си за съответния период, а Еси Трейд упражнява правото си на данъчен кредит във връзка с фактурирания ДДС.
14
През 2010 г. Еси Трейд става обект на данъчна ревизия, извършена от данъчната администрация, която с ревизионен акт от 18 юни 2010 г. отказва на това дружество правото на данъчен кредит във връзка с ДДС, посочен в споменатата фактура. Според данъчната администрация цялата доставка, документирана с тази фактура, е освободена, поради което ДДС по фактурата е начислен без основание. Посоченият ревизионен акт е влязъл в сила на 4 април 2011 г.
15
На 9 май 2011 г. Руседеспред подава искане за възстановяване на недължима сума до данъчната администрация, която от своя страна възлага извършването на проверка на това дружество и с акт за прихващане или възстановяване от 2 юни 2011 г. отказва поисканото възстановяване, по съображение че не са установени недължимо платени суми за ДДС. Тя приема, че съгласно член 85 от ЗДДС посоченият в издадената на 15 август 2009 г. фактура ДДС е изискуем от Руседеспред, в качеството му на лице, което е посочило споменатия данък в тази фактура.
16
След като с решение от 25 август 2011 г. директорът потвърждава акта за прихващане или възстановяване от 2 юни 2011 г., Руседеспред подава жалба пред Административен съд — град Варна и твърди, че данъчната администрация неправилно е отказала да възстанови неправомерно начисления ДДС по освободената доставка, като се има предвид, че преди това с влязъл в сила ревизионен акт същата е отказала на получателя на фактурата правото на данъчен кредит във връзка с посочения данък.
