СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

чака актуализация 31 май 2020 773 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Допускат ли се национални данъчни разпоредби, изискващи корекция на ползван данъчен кредит за облагаеми стоки, ако същите са били обект на кражба и извършителят не е бил разкрит?

Фактическа Обстановка

Едноличен търговец (ЕТ) се занимава с търговия на стоки, за покупката на които ползва данъчен кредит. Впоследствие е извършена кражба от търговския му обект, като извършителят не е установен. При ревизия НАП начислява ДДС в размер на ползвания данъчен кредит върху откраднатите стоки. НАП приема, че ревизираното лице дължи ДДС, защото то е трябвало да извърши корекция и да начисли данък, равняващ се на приспаднатия данъчен кредит при покупката на стоките. Едноличният търговец обжалва акта на НАП по административен ред, а след отхвърляне на жалбата му – и по съдебен. Административният съд се обръща към СЕС с преюдициален въпрос.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 89 думи;

СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

„Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Корекция — Кражба на стоки“

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Варна (България) с акт от 24 октомври 2011 г., постъпил в Съда на 2 ноември 2011 г., в рамките на производство по дело

ЕТ „ПИГИ — Павлета Димова“

срещу

Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП),

СЪДЪТ (седми състав),

състоящ се от: г-н J. Malenovský, председател на състав, г-жа R. Silva de Lapuerta (докладчик) и г-н E. Juhász, съдии,

генерален адвокат: г-жа J. Kokott,

секретар: г-н A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

- за директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, от г-жа Св. Златева, в качеството на представител,

- за българското правителство, от г-н Цв. Иванов и г-н Юл. Атанасов, в качеството на представители,

- за Европейската комисия, от г-жа L. Lozano Palacios и г-н Д. Русанов, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

РЕШЕНИЕ

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 185 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в ОВ L 74, 2011 г., стр. 3 и OB L 249, 2012 г., стр. 15, наричана по-нататък „Директивата“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между ЕТ „ПИГИ — Павлета Димова“ (наричан по-нататък „ПИГИ — П. Димова“) и директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (наричан по-нататък „Директорът“) по повод корекцията на данъчен кредит за данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“).

ПРАВНА УРЕДБА

Право на Съюза

3

Член 1, параграф 2, втора алинея от Директивата гласи:

„За всяка сделка ДДС, начисляван върху цената на стоките или услугите по ставката, приложима за такива стоки или услуги, е изискуем след приспадането на сумата на ДДС, поета пряко от различните елементи на себестойността“.

4

Съгласно член 168 от Директивата:

„Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:

а) дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице;

[…]“.

5

Член 184 от Директивата предвижда, че първоначално определената сума за приспадане се коригира, когато е по-голяма или по-малка от тази, на която данъчнозадълженото лице е имало право.

6

Член 185 от Директивата гласи следното:

„1. Корекция се прави по-специално, когато след изготвяне на справка-декларацията по ДДС настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане, например когато покупките се анулират или се получат намаления на цените.

2. Чрез дерогация от параграф 1, не се прави корекция в случай на сделки, по които не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане, или в случай на унищожаване, погиване или кражба на вещ, надлежно доказани или потвърдени, или в случай на стоки, запазени за целите на даването на подаръци с малка стойност или даването на мостри […]

Въпреки това, в случай на сделки, по които не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане, или в случай кражба, държавите членки могат да изискват извършването на корекция“.

7

Съгласно член 186 от Директивата държавите членки определят подробните правила за прилагане на членове 184 и 185 от Директивата.

Българското право

8

Република България транспонира Директивата със Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., наричан по-нататък „ЗДДС“), в сила от 1 януари 2007 г.

9

Корекциите на ползван данъчен кредит са уредени в частност в член 79 от ЗДДС, който предвижда:

„[…]

(3) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.

(4) Корекцията […] се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция […].

[…]

(6) […] за стоките или услугите, които са дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, лицето дължи данък […]“.

10

Ограниченията за корекции са предвидени в член 80 от ЗДДС по следния начин:

„[…]

(2) Корекции по чл. 79, ал. 3 не се извършват в случаите на:

1. унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила, както и в случаите на унищожаване на акцизни стоки под административен контрол по реда на Закона за акцизите и данъчните складове;

2. унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина;

[…]

4. технологичен брак в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност;

скрито платено съдържание: 2002 думи;