СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**
Правен Въпрос
Кога стопанисването на селскостопански съоръжения от юридическо лице с нестопанска цел представлява независима икономическа дейност?
Фактическа Обстановка
Съгласно унгарското законодателство са учредени две дружества с нестопанска цел, които могат да извършват само такава търговска дейност, която подпомага основната им. Двете дружества са създадени, за да изградят, а след това да управляват селскостопански съоръжения. За изграждането на съоръженията те получават държавно финансиране и средства от ЕС. Уговорено е за управлението на съоръженията да събират такса от собствениците на земята, които са и членове на дружествата.
На дружествата е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за изграждането на съоръженията – с довода, че не извършват „икономическа дейност“ съгласно унгарския закон за ДДС. Данъчната администрация твърди, че те не са извършвали никаква дейност по доставка на услуги, тъй като управлението на съоръженията е законово задължение. Също така таксата, която са събирали, не може да се приеме за „възнаграждение“ съгласно закона.
Резюме на Съдебното Решение
СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (oсми състав) - По дело C‑263/15
* юни **** година (*1)
„Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 9, параграф 1 — Понятия „данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност“ и „икономическа дейност“ — Член 24, параграф 1 — Понятие „доставка на услуги“ — Селскостопански съоръжения — Изграждане и експлоатация на система за отвеждане на води от търговско дружество с нестопанска цел — Значение на финансирането на съоръженията посредством държавни помощи и помощи от Европейския съюз“
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Kúria (Върховен съд, Унгария) с акт от 14 май 2015 г., постъпил в Съда на 3 юни 2015 г., в рамките на производство по дело
Lajvér Meliorációs Nonprofit Kft.,
Lajvér Csapadékvízrendezési Nonprofit Kft.
срещу
Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (NAV),
СЪДЪТ (осми състав),
състоящ се от: D. Šváby, председател на състава, J. Malenovský и M. Vilaras (докладчик), съдии,
генерален адвокат: г‑жа E. Sharpston,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
- за унгарското правителство, от M. Z. Fehér и G. Koós, в качеството на представители,
- за Европейската комисия, от K. Talabér-Ritz и M. Owsiany-Hornung, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
РЕШЕНИЕ
1
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 9, параграф 1 и член 24, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в ОВ L 74, 2011 г., стр. 3 и ОВ L 249, 2012 г., стр. 15).
2
Запитването е отправено в рамките на спор между Lajvér Meliorációs Nonprofit Kft. и Lajvér Csapadékvízrendezési Nonprofit Kft., търговски дружества с нестопанска цел, от една страна, и Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (NAV) (Главна регионална данъчна дирекция на област Южно Задунавие, Унгария) по повод на правото им на приспадане на данък върху добавената стойност (ДДС) по фактурите, издадени от Recontír BPM Kft. за извършените за тяхна сметка дейности.
ПРАВНА УРЕДБА
Правото на Съюза
3
Член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 предвижда, че подлежи на облагане с ДДС доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество.
4
Член 9, параграф 1 от посочената директива предвижда:
„Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.
Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност“.
5
Член 24, параграф 1 от същата директива гласи:
„Доставка на услуги“ означава всяка сделка, която не представлява доставка на стоки“.
Унгарското право
6
Член 5, параграф 1 от az általános forgalmi adóról szóló 2007. évi CXXVII. törvény (Закон CXXVII от 2007 г. за данъка върху добавената стойност, наричан по-нататък „Законът за ДДС“) предвижда:
„За данъчнозадължено лице се счита лице или правосубектно образувание, което осъществява от свое име икономическа дейност, независимо от мястото, целта и резултата на тази дейност. […]“.
7
Член 6, параграф 1 от Закона за ДДС гласи:
„Икономическа дейност е извършването по търговски начин на каквато и да е дейност, от която се получава доход, т.е. постоянно или редовно, когато тя има за цел или резултат получаването на насрещна престация и се осъществява по независим начин“.
8
Член 16 от Закона за ДДС предвижда:
„За доставката на стоки или услуги е без значение дали същата е извършена въз основа на договор, законова или подзаконова разпоредба, съдебен или административен акт (включително постановен не по съществото на спора) или при продажба на търг“.
9
Член 259, параграф 6 от Закона за ДДС гласи:
„Насрещна престация: всяка имуществена облага, включително активите, признати за намаляване на съществуващо вземане, с изключение на обезщетенията за вреди“.
10
Член 4, параграф 1 от [a] gazdasági társaságokról szóló 2006. évi IV. törvény (Закон IV от 2006 г. за търговските дружества) предвижда:
„Търговско дружество може да се учреди и за извършването на обща икономическа дейност, която не е насочена към извличане на печалба (търговско дружество с нестопанска цел). Търговско дружество с нестопанска цел може да се учреди и да извършва дейност под каквато и да е правноорганизационна форма. Нестопанската цел на дружеството трябва да е посочена в неговото наименование до указанието за правноорганизационната му форма“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
11
Жалбоподателите в главното производство са „търговски дружества с нестопанска цел“, които в това си качество извършват икономическа дейност, която не е насочена към реализиране на печалба, и могат да упражняват икономическа дейност, от която се получава доход само когато тя има допълнителен характер. Дружествата са учредени с цел изграждането и последващото използване на селскостопански съоръжения, а именно система за отвеждане на води, резервоар и кладенец за изсмукване на наноси, върху терени, които са собственост на съдружниците.
12
Дейностите, необходими за изграждането на тези съоръжения, са финансирани с държавни средства и със средства на Европейския съюз. За извършването на тези дейности жалбоподателите в главното производство са получили административни разрешения и съгласието на собствениците на съответните терени. Освен това е предвидено, че жалбоподателите в главното производство събират от посочените собственици такса за експлоатация на селскостопанските съоръжения за срок от осем години.
13
Жалбоподателите в главното производство възлагат подготовката и извършването на операциите на дружеството Recontír BPM, което издава фактури с включен ДДС за извършените дейности, който жалбоподателите в главното производство са поискали да приспаднат.
14
Претендираното от жалбоподателите в главното производство право на приспадане обаче не е признато от NAV, с мотива че планираната дейност не е „икономическа дейност“ по смисъла на член 6 от Закона за ДДС, нито що се отнася до участъците, принадлежащи към пътната мрежа, които в това си качество могат да се използват от всеки, нито по отношение на участъците, находящи се върху терени частна собственост. Поради това с оглед на дейността си жалбоподателите в главното производство нямали качеството на „данъчнозадължени лица“. Те изобщо не извършвали дейност по отношение на своите съдружници или на трети лица, която да може да се квалифицира като „доставка на услуги“. Нормалната експлоатация на селскостопанските съоръжения, която се състои в поддръжката на бетонния път и района около него и в осигуряването на свободното оттичане на водата, спадала към дейностите, свързани с обществената пътна мрежа и представлявала изпълнение на предвидено в правна норма задължение, а не доставка на услуги. Ограничените доходи, които жалбоподателите в главното производство очакват да получат за експлоатацията на селскостопанските съоръжения, не съответстват на понятието „насрещна престация“ по Закона за ДДС.
15
Жалбата на жалбоподателите в главното производство е отхвърлена с решение на първоинстанционния съд по същите мотиви като изложените от NAV.
16
Ето защо жалбоподателите в главното производство подават касационна жалба пред Kúria (Върховен съд, Унгария), пред който твърдят, че като търговски дружества имат качеството на „данъчнозадължени лица“, което почива на обективна даденост. Те считат, че възможността да упражнят правото на приспадане зависи от класификацията на упражняваната дейност и че за да отговаря на определението за икономическа дейност по смисъла на член 6, параграф 1 от Закона за ДДС, е достатъчно дейността да се извършва трайно и редовно, вследствие на което да се получава насрещна престация. Реализирането на печалба не било необходимо за квалифицирането на дейност като „икономическа дейност“.
17
Запитващата юрисдикция отбелязва, че понятието „икономическа дейност“ е много широко и че в тази област не оказва влияние нито реализирането на печалба, нито финансирането на инвестиции посредством държавни помощи. Според нея, за да се квалифицира дейността като „доставка на услуги“, е без значение, че жалбоподателите в главното производство изпълняват задължение за поддръжка, предвидено в правна норма. За сметка на това запитващата юрисдикция иска да се установи дали таксата, заплащана по силата на договор за експлоатация и използване, трябва да се счита за насрещна престация и дали съществува пряка връзка между подобна насрещна престация и поддръжката на селскостопанските съоръжения, изградени чрез инвестициите.
