Съдържание:
СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**
Правен Въпрос
Кога може да се откаже на лице да бъде регистрирано за целите на ДДС?
Фактическа Обстановка
На дружеството Аблесио е отказана регистрация по ДДС на основание, че няма материални, финансови и технически възможности да извършва декларираната от него дейност по строителни услуги.
Собственикът на Аблесио неколкократно е придобивал идентификационен номер за целите на ДДС за дружества, които никога не са извършвали икономическа дейност и чиито дялове са били прехвърляни скоро след получаване на номера.
Резюме на Съдебното Решение
СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**
„ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 213, 214 и 273 — Идентифициране на данъчнозадължените лица по ДДС — Отказ за предоставяне на идентификационен номер по ДДС с мотива, че данъчнозадълженото лице не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Законосъобразност — Борба срещу данъчните измами — Принцип на пропорционалност“
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstākās tiesas Senāts (Латвия) с акт от 12 октомври 2011 г., постъпил в Съда на 18 октомври 2011 г., в рамките на производство по дело
Valsts ieņēmumu dienests
срещу
Ablessio SIA,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: г-н A. Rosas, изпълняващ функцията на председател на втори състав, г-н U. Lõhmus (докладчик), г-н A. Ó Caoimh, г-н Aл. Арабаджиев и г-н C. G. Fernlund, съдии,
генерален адвокат: г-жа E. Sharpston,
секретар: г-н A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
- за Valsts ieņēmumu dienests, от г-н T. Kravalis, в качеството на представител,
- за латвийското правителство, от г-н I. Kalniņš и г-жа I. Ņesterova, в качеството на представители,
- за естонското правителство, от г-жа M. Linntam, в качеството на представител,
- за Европейската комисия, от г-жа C. Soulay и г-н E. Kalniņš, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
РЕШЕНИЕ
1
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).
2
Запитването е отправено в рамките на спор между Valsts ieņēmumu dienests (латвийската данъчна администрация, наричана по-нататък „VID“) и Ablessio SIA (наричано по-нататък „Ablessio“) по повод отказа за вписване на последния в регистъра на данъчнозадължените лица по данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“).
ПРАВНА УРЕДБА
Директива 2006/112
3
Понятията „данъчнозадължено лице“ и „икономическа дейност“ са дефинирани в член 9, параграф 1 от Директива 2006/112, както следва:
„Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.
Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност“.
4
Член 213, параграф 1 от същата директива гласи:
„Всяко данъчнозадължено лице декларира кога започва, променя или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице.
Държавите членки позволяват и могат да изискват декларацията да се подаде по електронен път в съответствие с условията, установени от тях“.
5
Съгласно член 214 от Директивата:
„1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че следните лица са идентифицирани чрез индивидуален номер:
а) всяко данъчнозадължено лице, с изключение на посочените в член 9, параграф 2, което в рамките на съответната тяхна територия извършва доставки на стоки или услуги, за които ДДС подлежи на приспадане, различни от доставки на стоки или услуги, за които ДДС е дължим единствено от клиента или лицето, за което са предвидени стоките или услугите, в съответствие с членове 194—197 и член 199;
б) всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, извършващо вътреобщностни придобивания на облагаеми с ДДС стоки в съответствие с член 2, параграф 1, буква б), и всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което упражнява правото на избор по член 3, параграф 3 да избере облагаемост с ДДС на техните вътрешнообщностни придобивания;
…
2. Не е необходимо държавите членки да идентифицират определени данъчнозадължени лица, които извършват сделки инцидентно […]“.
6
Член 273, първа алинея от Директива 2006/112 предвижда:
„Държавите членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави членки от данъчнозадължени лица и при условие че такива задължения не пораждат в търговията между държавите членки на формалности, свързани с преминаването на границите“.
Латвийското право
7
Законът за данъка върху добавената стойност (Likums Par pievienotās vērtības nodokli, Latvijas Vēstnesis, 1995 г., №°49) във версията, приложима към обстоятелствата по спора в главното производство (наричан по-нататък „законът за ДДС“), гласи в член 3, параграф 1-1, втора алинея:
„VID има право да откаже вписването на дадено лице в регистъра на данъчнозадължените лица по ДДС, ако това лице:
1) не може да бъде намерено на посочения законно регистриран адрес или на декларирания постоянен адрес или
2) след поискване от VID не предостави информация или предостави невярна информация относно материалните, техническите и финансовите си възможности да упражнява декларираната икономическа дейност“.
8
Съгласно член 3, параграф 5 от посочения закон:
„Ако общата стойност на облагаемите с ДДС доставки на стоки и услуги, осъществени през предходните дванадесет месеца от физическо или юридическо лице и от сдружение на тези лица или негов представител въз основа на договор или споразумение, не достига, нито надхвърля 10000 LVL [латвийски лата], съответното лице, сдружение или неговите представители има право да не се регистрира като данъчнозадължено лице в регистъра на VID. Тази разпоредба се прилага и към институциите, финансирани от държавния бюджет. Всяко лице, което е упражнило правото си по този параграф, е длъжно в тридесетдневен срок от достигането или надхвърлянето на посочената стойност да се регистрира като данъчнозадължено лице в регистъра на VID“.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
9
Ablessio, латвийско дружество с ограничена отговорност, подава молба пред VID да бъде вписано в регистъра на данъчнозадължените лица по ДДС. С решение от 15 ноември 2007 г., потвърдено след подадена административна жалба с решение от 27 ноември 2007 г., VID отказва вписването, като поддържа, че дружеството не разполага с необходимите материални, технически и финансови възможности за упражняване на декларираната икономическа дейност, а именно извършването на строителни услуги.
10
От акта за отправяне на преюдициално запитване става ясно, че VID приема посочените решения за отказ въз основа на констатациите си, че най-напред Ablessio не притежава недвижимо имущество и няма сключен договор за наем на такова. По-нататък, професионален договор за наем е бил сключен единствено за наемане на нежилищна площ от само 4 м2. Най-сетне, това дружество не е било вписано в регистъра на строителните дружества и не е осъществявало никаква дейност от създаването си, като единственият служител на дружеството, вероятно незаплатен, е бил председателят на управителния съвет.
11
Ablessio подава жалба за отмяна на посочените решения за отказ за вписване в регистъра на данъчнозадължените лица по ДДС пред Аdministratīvā rajona tiesa (Първоинстанционен административен съд), който уважава жалбата с решение от 20 октомври 2009 г. и разпорежда на VID да впише дружеството в регистъра. Този съд приема, че Ablessio е предоставил на VID сведения относно възможностите си да упражнява декларираната икономическа дейност и че верността на тези сведения не е била оспорена. Поради това според същия съд предвидените в закона условия, позволяващи на VID да откаже вписването на даден икономически оператор в този регистър, не са били налице.