СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

чака актуализация 10 декември 2019 766 уникалност: 80.8%

Правен Въпрос

Как трябва да се определи ДДС, който се дължи от лице, което е дерегистрирано за целите на ДДС, но е задържало стоки, за които е ползвало данъчен кредит?

Фактическа Обстановка

Маринов е дерегистриран за целите на ДДС, а след това му е направена ревизия за период, приключващ в момента на дерегистрация. Установено е, че е разполагал с превозни средства, взети на лизинг, както и с такива, на които е бил собственик. НАП прилага законовата презумпция, според която се счита, че е извършил доставки с превозните средства към датата на дерегистрация и ги облага с ДДС. За определяне размера на данъка данъчните използват пазарната цена на превозните средства.

Маринов обжалва, защото смята, че трябва да се отчете обезценяването на превозните средства. Той иска да се определи стойността им съобразно счетоводните норми към момента на дерегистрацията.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 138 думи;

СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

„Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 18, буква в) и членове 74 и 80 — Преустановяване на облагаемата икономическа дейност — Дерегистрация по ДДС на данъчнозадълженото лице от данъчната администрация — Задържане на стоки, довело до приспадане на ДДС — Данъчна основа — Пазарна стойност или покупна стойност — Определяне към момента на доставката — Непосредствено действие на член 74“

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Варна (България) с определение от 9 март 2012 г., постъпило в Съда на 21 март 2012 г., в рамките на производство по дело

Христомир Маринов, действащ като

едноличен търговец „Лампатов — X — Христомир Маринов“,

срещу

Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП),

СЪДЪТ (осми състав),

състоящ се от: г-н E. Jarašiūnas (докладчик), председател на състав, г-н A. Ó Caoimh и г-жа C. Toader, съдии,

генерален адвокат: г-н N. Wahl,

секретар: г-н A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

- за директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите, от г-жа Св. Златева, в качеството на представител,

- за българското правителство, от г-н Юл. Атанасов и г-н Цв. Иванов, в качеството на представители,

- за Европейската комисия, от г-н Д. Русанов и г-жа C. Soulay, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

РЕШЕНИЕ

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 18, буква в) и членове 74 и 80 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в OB L 74, 2011 г., стр. 3 и OB L 249, 2012 г., стр. 15; наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г-н Маринов, действащ като едноличен търговец „Лампатов — X — Христомир Маринов“ (наричан по-нататък „Маринов“), и директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (наричан по-нататък „директорът“) относно ревизионен акт за данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“).

ПРАВНА УРЕДБА

Право на Съюза

3

Член 18 от Директивата за ДДС предвижда:

„Държавите членки могат да третират всяка от следните сделки като възмездна доставка на стоки:

а) употребата от данъчнозадължено лице за целите на стопанската му дейност на стоки, произведени, изградени, добити, преработени, закупени или внесени в хода на тази дейност, когато дължимият за такива стоки ДДС, ако са придобити от друго данъчнозадължено лице, не подлежи изцяло на приспадане;

б) употребата от данъчнозадължено лице на стоки за целите на необлагаема сфера на дейност, когато дължимият за такива стоки ДДС е станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при тяхното придобиване или при тяхната употреба в съответствие с буква а);

в) освен в случаите, посочени в член 19, задържането на стоките от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници, след като то преустанови облагаемата си икономическа дейност, когато дължимият за тези стоки ДДС е станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при тяхното придобиване или при тяхната употреба в съответствие с буква а)“.

4

Съгласно член 19, първа алинея от тази директива:

„В случай на прехвърляне, възмездно или безвъзмездно, или като вноска в капитала на дадено дружество, на съвкупност или част от активи, държавите членки могат да считат, че не се извършва доставка на стоки и че лицето, на което се прехвърлят стоките, трябва да се третира като правоприемник на прехвърлителя“.

5

Член 72 от Директивата за ДДС гласи:

„За целите на настоящата директива „пазарна стойност“ означава пълната стойност, която, за да се получат съответните стоки или услуги в този момент, в който клиентът на същия пазарен етап, на който се извършва доставката на стоките или услугите, трябва да плати при условията на лоялна конкуренция на доставчика в пряка сделка на територията на държавата членка, в която доставката е облагаема.

Когато не може да бъде установена съпоставима доставка на стоки или услуги, „пазарна стойност“ означава следното:

1) по отношение на стоките — сумата, която е не по-малка от покупната цена на стоките или на подобни стоки, или при липсата на покупна цена — себестойността, определена по времето на доставката;

[…]“.

6

Съгласно член 73 от Директивата за ДДС:

„По отношение на доставката на стоки или услуги, различни от посочените в членове 74—77, данъчната основа включва всичко, което представлява насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката, от клиента […]“.

7

Член 74 от Директивата за ДДС гласи:

„Когато данъчнозадължено лице ползва или се разпорежда със стоки, съставляващи част от неговите стопански активи или когато стоките се задържат от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници, когато бъде преустановена неговата облагаема икономическа дейност, както е посочено в членове 16 и 18, данъчната основа е покупната цена на стоките или сходните стоки или при липса на покупна цена — себестойността, определена в момента на извършването на ползването, разпореждането или задържането“.

8

Текстът на член 80 от Директивата за ДДС е следният:

„1. За да се предотврати неплащането или избягването на данъци, държавите членки могат да вземат мерки, за да гарантират, че по отношение на доставката на стоки или услуги на бенефициери, с които съществуват семейни или други близки лични връзки, връзки по управлението, собствеността, членството, финансови или юридически връзки, както са определени от държавата членка, данъчната основа е пазарната стойност на операцията в следните случаи:

а) когато насрещната престация е по-ниска от пазарната [стойност] и получателят на доставката няма пълно право на приспадане по членове 167—171 и 173—177;

б) когато насрещната престация е по-ниска от пазарната [стойност] и доставчикът няма пълно право на приспадане по членове 167—171 и членове 173—177 и доставката подлежи на освобождаване по членове 132, 135, 136, 371, 375, 376, 377, 378, параграф 2, 379 параграф 2 или членове 380—390;

скрито платено съдържание: 2409 думи;