СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

Правен Въпрос

Фактическа Обстановка

Резюме на Съдебното Решение

СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

„Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Шеста директива 77/388/ЕИО — Директива 2006/112/ЕО — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, използвани едновременно за облагаеми и за освободени сделки (стоки и услуги със смесено предназначение) — Определяне на подлежащата на приспадане част — Клон, установен в държава членка, различна от тази на централата на дружеството — Разходи на клона, предназначени единствено за извършените от централата сделки — Общи разходи на клона, използвани както за извършените от него сделки, така и за тези на централата“

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Conseil d’État (Държавен съвет, Франция) с акт от 29 март 2017 г., постъпил в Съда на 3 април 2017 г., в рамките на производство по дело

Morgan Stanley & Co International plc

срещу

Ministre de l’Économie et des Finances,

СЪДЪТ (четвърти състав),

състоящ се от: T. von Danwitz, председател на седми състав, изпълняващ функцията на председател на четвърти състав, K. Jürimäe, C. Lycourgos, E. Juhász и C. Vajda (докладчик), съдии,

генерален адвокат: P. Mengozzi,

секретар: C. Strömholm, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 март 2018 г.,

като има предвид становищата, представени:

- за Morgan Stanley & Co International plc, от C. Aldebert и C. Reinbold, адвокати,

- за френското правителство, от D. Colas, E. de Moustier, A. Alidière и S. Ghiandoni, в качеството на представители,

- за португалското правителство, от L. Inez Fernandes, M. Figueiredo и R. Campos Laires, в качеството на представители,

- за Европейската комисия, от N. Gossement и R. Lyal, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 3 октомври 2018 г.,

постанови настоящото

РЕШЕНИЕ

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 17, параграфи 2, 3 и 5 и на член 19, параграф 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, 1977 г., стр. 1, наричана по-нататък „Шеста директива“), както и на членове 168, 169 и 173—175 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Morgan Stanley & Co International plc (наричано по-нататък „Morgan Stanley“) и ministre de l’Économie et des Finances (министър на икономиката и финансите, Франция) (наричан по-нататък „данъчната администрация“) относно приспадането на данъка върху добавената стойност (ДДС), платен от парижкия клон на Morgan Stanley (наричан по-нататък „парижкият клон“), първо, във връзка с разходите, предназначени за сделките на централата в Обединеното кралство, и второ, във връзка с общите разходи, направени както за извършените от централата сделки, така и за тези на клона.

ПРАВНА УРЕДБА

Шеста директива

3

Съгласно член 4, параграф 1 от Шеста директива за данъчнозадължено лице се смята всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, посочена в член 4, параграф 2 от тази директива, където и да е, независимо от целите и резултатите от тази дейност.

4

Член 13, част Б, буква г) от тази директива предвижда, че посочените в тази разпоредба финансови сделки са освободени от ДДС.

5

Член 13, част В от същата директива предвижда:

„Държавите членки могат да дават на данъкоплатците право на избор по отношение на данъчното облагане в случаите на:

…

б) сделките, посочени в част Б, буква г) […]

[…]“ [неофициален превод].

6

Член 17, параграфи 2, 3 и 5 от Шеста директива гласи:

„2. Доколкото стоките и услугите се използват за нуждите на неговата облагаема сделка, данъчнозадълженото лице има право да приспадне от дължимия данък:

а) дължимия или платен [ДДС] за стоки или услуги, които друго данъчнозадължено лице му е доставило или предстои да му достави;

…

3. Държавите членки дават също на всяко данъчнозадължено лице правото на приспадане или възстановяване на [ДДС], посочен в параграф 2, доколкото стоките и услугите се използват за нуждите на:

а) сделки, свързани със стопанските дейности, посочени в член 4, параграф 2, които се извършват в друга страна и които биха отговаряли на условията за приспадане на данъка, ако биха били извършени на територията на страната;

…

5. Що се отнася до стоките и услугите, предназначени да бъдат използвани от данъчнозадълженото лице както за сделки, попадащи в обхвата на параграфи 2 и 3, за които [ДДС] подлежи на приспадане, така и за сделки, за които [ДДС] не подлежи на приспадане, приспада се само частта от [ДДС], която се приписва на първата категория сделки.

Тази част се определя в съответствие с член 19 за всички сделки, извършвани от данъчнозадълженото лице.

[…]“ [неофициален превод].

7

Член 19, параграф 1 от Шеста директива гласи следното:

„Подлежащата на приспадане част съгласно първата алинея от член 17, параграф 5 представлява дробна величина:

- с числител общата сума без [ДДС] на годишния оборот, който се приписва на сделки, за които [ДДС] подлежи на приспадане съгласно член 17, параграфи 2 и 3, и

- знаменател общата сума без [ДДС] на годишния оборот, който се приписва на сделките, включени в числителя, и на сделките, за които [ДДС] не подлежи на приспадане. Държавите членки могат също да включват в знаменателя сумата на субсидиите освен посочените в член 11, част А, параграф 1, буква а).

Частта се определя на годишна база в процентно изражение със закръгляне до цифра, която не превишава следващата единица“ [неофициален превод].

8

Считано от 1 януари 2007 г., в рамките на преработка на Шеста директива, разпоредбите ѝ са заменени с тези на Директива 2006/112.

Директива 2006/112

9

Член 9, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/112 предвижда:

„Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност“.

10

Съгласно член 137, параграф 1, буква а) от тази директива държавите членки могат да позволят на данъчнозадължените лица право на избор за данъчно облагане на финансовите сделки, посочени в член 135, параграф 1, букви б)—ж) от нея.

11

Съгласно член 168 от посочената директива:

„Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки[,] да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:

а) дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице;

[…]“.

12

Член 169 от същата директива гласи:

„В допълнение към приспадането, посочено в член 168, данъчнозадълженото лице има право да приспадне ДДС, посочен там, доколкото стоките и услугите се използват за целите на следното:

а) сделки, свързани с дейностите, посочен[и] в член 9, параграф 1, втора алинея, които се извършват извън държавата членка, в която този данък се дължи или е платен, по отношение на ко[и]то ДДС би могъл да бъде приспаднат, ако те са били извършени на територията на тази държава членка;

[…]“.

13

Член 173, параграф 1 от Директива 2006/112 предвижда:

„В случаите на стоки или услуги, използвани от данъчнозадължено лице както за сделки, по отношение на които ДДС подлежи на приспадане в съответствие с членове 168, 169 и 170, така и на сделки, по отношение на които ДДС не подлежи на приспадане, само такава част от ДДС, която може да се припише на първите сделки, подлежи на приспадане.

Частта, подлежаща на приспадане, се определя в съответствие с членове 174 и 175 за всичките сделки, извършени от данъчнозадълженото лице“.

14

Член 174, параграф 1 от тази директива гласи следното:

„Подлежащата на приспадане част представлява дробна величина, състояща се от следните суми:

а) с числител общата сума без ДДС на годишния оборот, който се приписва на сделки, за които ДДС подлежи на приспадане съгласно членове 168 и 169;

б) със знаменател общата сума без ДДС на годишния оборот, който се приписва на сделките, включени в числителя[,] и на сделките, за които данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане.

[…]“.

15

В член 175, параграф 1 от посочената директива се уточнява, че подлежащата на приспадане част се определя на годишна база, определена като процент и закръглена до цифра, ненадвишаваща следващото цяло число.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

16

От акта за преюдициално запитване е видно, че парижкият клон, в качеството му на постоянен обект, е данъчнозадължено лице за целите на ДДС във Франция. За него са извършени две счетоводни проверки, които по отношение на облагането с посочения данък обхващат периодите от 1 декември 2002 г. до 30 април 2005 г. и от 1 декември 2005 г. до 30 април 2009 г.

17

В хода на тези проверки е установено, че клонът извършва, от една страна, банкови и финансови сделки за местните си клиенти, за които той е избрал да бъде третиран като задължено по ДДС лице, и от друга страна, услуги в полза на централата в Обединеното кралство, за които получава насрещна престация под формата на парични плащания. Клонът приспада целия ДДС, с който са обложени разходите за тези две категории доставки.

18

Според данъчната администрация ДДС, начислен за придобиването на стоки и услуги, използвани единствено за извършените с централата в Обединеното кралство вътрешни сделки, не поражда право на приспадане, тъй като те не попадат в приложното поле на ДДС; тя все пак смекчава позицията си, като допуска приспадането на част от съответния данък, вземайки предвид приложимата за централата пропорция на приспадане и действащите във Франция правила относно изключенията от правото на приспадане. Що се отнася до смесените разходи, а именно разходите за сделките, извършени едновременно с централата в Обединеното кралство и с клиентите на парижкия клон, данъчната администрация смята, че те подлежат само на частично приспадане, и взема предвид приложимата за централата пропорция на приспадане, като я коригира с пораждащия право на приспадане оборот на парижкия клон, при спазване на действащите във Франция правила относно изключенията от правото на приспадане.

19

Предвид тези корекции данъчната администрация издава за Morgan Stanley актове за установяване на допълнителни задължения по ДДС. Tribunal administratif de Montreuil (Административен съд Монтрьой, Франция) отхвърля исканията на Morgan Stanley за отмяна на посочените актове. Подадените срещу решенията на този съд въззивни жалби на свой ред са отхвърлени от Cour administrative d’appel de Versailles (Апелативен административен съд Версай, Франция).

20

Conseil d’État (Държавен съвет, Франция) е сезиран с касационна жалба срещу решението на въззивната инстанция и иска да установи, от една страна, по отношение на разходите на установен в една държава членка клон, които са предназначени единствено за сделките на намиращата се в друга държава членка негова централа, дали съгласно разпоредбите на Шеста директива и на Директива 2006/112 държавата членка, в която е регистриран клонът, трябва да прилага за тези разходи приложимата за клона пропорция на приспадане или приложимата за централата пропорция на приспадане или пък — като се основава на констатациите относно правото на възстановяване в решение от 13 юли 2000 г., Monte Dei Paschi Di Siena (C‑136/99, EU:C:2000:408) — специфична пропорция на приспадане, определяна чрез едновременното прилагане на правилата на държавите членки, в които съответно е регистриран клонът и се намира централата, по-специално предвид евентуалното наличие на режим за облагане по избор на тези сделки с ДДС.