СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-**/**
Правен Въпрос
Физическо лице (частен съдебен изпълнител, регистриран по ЗДДС) трябва ли да бъде третирано като данъчно задължено лице за всяка друга спорадично извършена стопанска дейност?
Фактическа Обстановка
Г-н Костов е частен съдебен изпълнител (ЧСИ), регистриран по ЗДДС в България. Той сключва договор с Бон Мартин АД, съгласно който се задължава да участва в търгове за продажба на недвижими имоти. В случай че бъде обявен за купувач, г-н Костов трябва да прехвърли собствеността върху имотите на доверителя (Бон Мартин), който, от своя страна, трябва да му заплати възнаграждение.
Г-н Костов придобива имотите и ги прехвърля на дружеството Блейк Сий Кепитал със съгласието на Бон Мартин. Данъчните приемат, че г-н Костов е извършил облагаема доставка в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице и следователно – начисляват ДДС върху полученото от Бон Мартин възнаграждение. Г-н Костов обжалва ревизионния акт, твърдейки, че услугата е извършена спорадично и без връзка с икономическата му дейност като ЧСИ.
Резюме на Съдебното Решение
СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-**/**
„Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 9, параграф 1 — Понятие за данъчнозадължено лице — Физическо лице — Облагаема доставка на услуги — Инцидентно извършена услуга — Без връзка с регистрирана и облагаема с ДДС дейност, извършвана по занятие — Частен съдебен изпълнител“
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд — град Варна (България) с акт от 1 февруари 2012 г., постъпил в Съда на 7 февруари 2012 г., в рамките на производство по дело
Галин Костов
срещу
Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: г-н A. Tizzano, председател на състав, г-жа M. Berger, г-н A. Borg Barthet (докладчик), г-н E. Levits и г-н J.-J. Kasel, съдии,
генерален адвокат: г-н M. Wathelet,
секретар: г-н A. Calot Escobar,
като има предвид становищата, представени:
- за директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, от г-жа С. Златева,
- за българското правителство, от г-жа E. Петранова и г-н Цв. Иванов, в качеството на представители,
- за румънското правителство, от г-н R.-H. Radu, в качеството на представител, подпомаган от г-жа R. -I. Munteanu и г-жа I. Bara, в качеството на съветници,
- за Европейската комисия, от г-жа L. Lozano Palacios и г-н В. Савов, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 28 февруари 2013 г.,
постанови настоящото
РЕШЕНИЕ
1
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на понятието за данъчнозадължено лице по отношение на данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) съгласно правната уредба в Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в ОВ L 74, 19.3.2011 г., стр. 3 и ОВ L 249, 14.9.2012 г., стр. 15, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).
2
Запитването е отправено в рамките на спор между г-н Костов и директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (наричан по-нататък „директорът“) във връзка с ревизионен акт за сделки, свързани с договор за поръчка.
ПРАВНА УРЕДБА
Право на Съюза
3
Съгласно член 2 от Директивата за ДДС:
„1. Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:
а) възмездната доставка на стоки на територията на дадена държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;
[…]
в) доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;
[…]“.
4
Член 9 от Директивата за ДДС гласи следното:
„1. „Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.
Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност.
2. Освен лицата, посочени в параграф 1, всяко лице, което инцидентно доставя ново превозно средство, което се изпраща или превозва до клиента от продавача или клиента, или от името на продавача или клиента до местоназначение извън територията на държава членка, но на територията на Общността, се счита за данъчнозадължено лице“.
5
Член 12, параграф 1 от Директивата за ДДС гласи следното:
„Държавите членки могат да считат за данъчнозадължено лице всеки, който инцидентно извършва някаква сделка, свързана с дейностите, посочени в член 9, параграф 1, [втора] алинея, и по-специално някоя от следните сделки:
а) доставка на сгради или на части от сгради и прилежащата им земя, когато е извършена преди първото обитаване;
б) доставка на земя за строеж“.
6
Член 14 от същата директива гласи:
„1. „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик.
