СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

Правен Въпрос

Фактическа Обстановка

Резюме на Съдебното Решение

СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

„Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Прекратяване на дружество, което води до дерегистрацията му по ЗДДС — Задължение за начисляване на ДДС върху наличните активи и за внасяне на начисления ДДС в държавния бюджет — Оставяне в сила или изменение на закона, съществуващ към датата на присъединяване към Европейския съюз — Член 176, втора алинея — Ефект върху правото на приспадане — Член 168“

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд София-град (България) с акт от 21 октомври 2016 г., постъпил в Съда на 2 ноември 2016 г., в рамките на производство по дело

„Уинд Иновейшън 1“ ЕООД, в ликвидация,

срещу

Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — София,

СЪДЪТ (шести състав),

състоящ се от: C. G. Fernlund (докладчик), председател на състава, Aл. Арабаджиев и E. Regan, съдии,

генерален адвокат: M. Wathelet,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

- за директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — София, от Ал. Георгиев, в качеството на представител,

- за българското правителство, от Ел. Петранова и М. Георгиева, в качеството на представители,

- за Европейската комисия, от L. Lozano Palacios и Н. Николова, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

РЕШЕНИЕ

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 168 и 176 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между „Уинд Иновейшън 1“ ЕООД (наричано по-нататък „Уинд Иновейшън“) и директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — София (България) (наричан по-нататък „директорът“), относно акта за дерегистрация на това дружество по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

ПРАВНА УРЕДБА

Правото на Съюза

3

Съгласно член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС:

„Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.

Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност“.

4

Член 18 от Директивата за ДДС предвижда:

„Държавите членки могат да третират всяка от следните сделки като възмездна доставка на стоки:

…

в) […] задържането на стоките от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници, след като то преустанови облагаемата си икономическа дейност, когато дължимият за тези стоки ДДС е станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при тяхното придобиване […]“.

5

Член 168 от Директивата за ДДС гласи:

„Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:

а) дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице;

[…]“.

6

Член 176 от Директивата за ДДС има следния текст:

„Съветът единодушно, по предложение на Комисията определя разхода, по отношение на който ДДС не подлежи на приспадане. В никакъв случай данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане по отношение на разход, който не представлява стриктно разход за стопанската дейност, като луксозни стоки, забавления или развлечения.

До влизането в сила на разпоредбите, посочени в първа алинея, държавите членки могат да запазят в сила всичките изключения, предвидени по националното им законодателство към 1 януари 1979 г., или в случаите на държавите членки, които са се присъединили след тази дата — към датата на тяхното присъединяване“.

Българското право

Законът за данък върху добавената стойност в сила от 1 януари 2007 г.

7

Законът за данък върху добавената стойност (ДВ бр. 63 от 4 август 2006 г., наричан по-нататък „ЗДДС“) влиза в сила на 1 януари 2007 г. — датата, на която влиза в сила и Договорът между държавите членки на Европейския съюз и Република България и Румъния за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз (ОВ L 157, 2005 г., стр. 11).

8

Член 106 от ЗДДС предвижда:

„(1) Прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго.

(2) Регистрацията се прекратява:

1. по инициатива на регистрираното лице, когато е налице основание за дерегистрация —задължителна или по избор;

2. по инициатива на органа по приходите, когато:

а) е установил основание за задължителна дерегистрация;

б) е налице обстоятелство по чл. 176“.

9

Съгласно член 107 от ЗДДС:

„Основание за задължителна дерегистрация е:

…

4. прекратяването на лицето в случаите на:

а) прекратяване на юридическо лице - търговец, със или без ликвидация;

[…]“.

10

Член 111 от ЗДДС гласи:

„(1) Към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и/или услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са:

1. активи по смисъла на Закона за счетоводството, или

2. активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, различни от тези по т. 1.

…

(3) Данъкът по ал. 1 се включва в резултата за последния данъчен период […] и се внася в [предвидения] срок[…]“.

11

Член 76 от ЗДДС гласи:

„(1) Регистрираното лице има право да приспадне начисления данък при дерегистрацията му по този закон за обложените активи по чл. 111, ал. 1, т. 1, които са налични към датата на последващата му регистрация.

(2) Правото по ал. 1 възниква, когато са налице едновременно следните условия:

1. наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството към датата на последващата регистрация по този закон са били обложени при дерегистрацията по реда на чл. 111, ал. 1, т. 1;

2. начисленият данък при дерегистрацията е внесен ефективно или е прихванат от органа по приходите;

3. с наличните активи по т. 1 лицето е извършвало, извършва или ще извършва облагаеми доставки по смисъла на чл. 69;

[…]“.

Законът за данък върху добавената стойност в сила преди 1 януари 2007 г.

12

Според запитващата юрисдикция, Административен съд София-град (България), още Законът за данък върху добавената стойност, в редакцията му към 31 декември 2006 г., предвижда режим, идентичен на залегналия в член 111, алинеи 1 и 3 от ЗДДС, влязъл в сила на 1 януари 2007 г., съгласно който се приема, че към датата на дерегистрацията лицето извършва доставка на всички налични активи и начисленият данък се включва в резултата за последния данъчен период.

13

Законът за данък върху добавената стойност, в редакцията му към 31 декември 2006 г., съдържа и разпоредба, идентична на член 76, алинея 2, точка 2 от ЗДДС, влязъл в сила на 1 януари 2007 г., съгласно която, за да е налице право на приспадане при повторна регистрация, е необходимо начисленият при дерегистрацията данък да е внесен ефективно или да е прихванат от органа по приходите. Този закон обаче предвижда също че назначеният от съда ликвидатор има право да избере съответното юридическо лице да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър.