ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ***/****
Правен Въпрос
Кой трябва да докаже реалното транспортиране на стоките при ВОД, когато доставчикът е представил редовна товарителница – самият доставчик или НАП?
Фактическа Обстановка
Българско дружество прави две доставки на захар до търговец в Румъния, регистриран за целите на ДДС в държавата си. И двете са доставени до там от румънски превозвачи. Представени са две международни товарителници, които удостоверяват, че стоките са предадени на превозвачите. НАП твърди, че пристигането на стоките в Румъния не е доказано, поради което българското дружество не може да се ползва от нулевата данъчна ставка, която се прилага при доставка към други държави в ЕС на лица, регистрирани по ДДС. От своя страна обаче данъчните не представят убедителни доказателства, че стоките не са транспортирани до Румъния, и дружеството обжалва ревизионния акт.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ***/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на тридесети март в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
АГЛИКА АДАМОВА
при секретар и с участието на прокурора М. П. изслуша докладваното от съдията АГЛИКА АДАМОВА по адм. д. № ***/****
Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. Бургас срещу решение № 1927/17.11.2014 г., постановено по адм. д. 2309/2013 г. по описа на Административен съд гр. Бургас /АСБ/.
Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че представените по делото инвойси и ЧМР не представляват доказателство за реалност на доставките, тъй като не съдържат всички необходими реквизити и данни. Изтъква също, че ревизираното лице не е взело всички разумни мерки за да се увери, че осъществяваната от него операция не е замесена в данъчна измама, както и мерки за избягване на собственото си участие в такава. Поради това касаторът моли решението да бъде отменено. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът "Тейстико" ООД гр. Сливен оспорва касационната жалба. И двете страни, в качеството си на ответници по касация оспорват подадената от противната страна касационна жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК.
По същество, касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна АСВТ е приел за установено, че основната икономическа дейност на ревизираното лице е търговия на едро със захар, сол и консервирани храни.
С РА, на основание чл. 86, ал. 2 във връзка с чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е начислен ДДС за данъчен период 01.07.2011 г. - 31.07.2011 г. в размер на 15 226,45 лева, по две фактури, № 1000000057/05.07.2011 г. и № 1000000058/05.07.2011 г. издадени от ревизираното лице, с получател Лемарко Шугар SRL с № RO26321608 - Румъния, с предмет на доставката захар и палети, и двете с данъчна основа - 38 166,13 лева. Към фактурите са издадени инвойс фактури № 1000000057/05.07.2011 г. и № 1000000058/05.07.2011 г., всяка на стойност 19 514,03 евро, с предмет по всяка захар 23 100 кг. и 22 бр. палети.
Представени са две международни товарителници (СMR) от 05.07.2011 г. - едната с превозвач "DUKTIL SPEDITION" S.R.L. Румъния и номер на превозното средство IF04WYY/TR 04 WXE и водач Matei Stecea и другата с превозвач "DUKTIL SPEDITION" S.R.L. Румъния и номер на превозното средство TR 04UPN/TR 04 TGL IVECO и водач Toma Vasile. ЧМР са подписани от изпращач, превозвач и получател /положен е печат на румънското дружество, дата на получаване и подпис на физическо лице, без да е изписано неговото име/. Фактурите са платени по банков път на 26.07.2011 г. Осчетоводени са в счетоводството на ревизираното лице. В хода на ревизията са дадени обяснения, че заявката е направена от Сорин Ступаро по телефон, а стоката е товарена директно от доставчик в гр. Девня. Транспортните разходи са за сметка на клиента и стоката е транспортирана с негови камиони.
Налице са данни за преминаване и платени пътни такси на посочените превозни средства през ГКПП Дунав мост Русе, съответно влизане на 01.07.2011 г. и излизане на 06.07.2011 г. Няма данни за преминаване на 05.07.2011 г. Румънският търговец, съобразно приобщените в хода на ревизията данни от румънските данъчни органи не извършва дейност на декларирания адрес и не отговаря на поканите към датата на проверката. Сведения в този смисъл са били изискани и в хода на съдебното производство, като ГД "Гранична полиция" потвърждава липсата на данни за преминаване, като подчертава, че след 01.01.2007 г. информационната база не съдържа пълни данни за всички осъществени пътувания на граждани на ЕС.
Органите по приходите са счели, че не са изпълнени визираните в чл. 45 от ППЗДДС законови изисквания. Направен е извод, че с процесните фактури от жалбоподателя, са документирани облагаеми доставки на стоки, за които следва да се приложи общия ред за облагане по ЗДДС.
Съгласно изслушаната в хода на съдебния процес счетоводна експертиза, пряк доставчик на ревизираното лице за процесното количество захар е "Юнипри" ЕООД, гр. София, който има сключен договор за наем на площ и съхранение на стоки за периода 2010 г. - 2015 г. с "ГБС-Имоти" АД, находящ се в гр. Девня, кв. Повеляново, представен по делото. В договора за наем са уговорени и допълнителни такси за извършвана от наемодателя товаро-разтоварна дейност. При получаване на захарта същата е заприходена в счетоводството на ревизираното лице и впоследствие е изписана във връзка с процесните ВОД. Представени са фактури по предходните доставки, както и доказателства за произход на стоката.
С протокол за натоварване от 05.07.2011 г. "ГБС-Имоти" АД клон Девня предава на Stesea Petre Matei 46,2 т захар по 50 кг, или общо 23100 кг (22 палета х 21 торби), като е посочен номер на МПС - IF04WYY. С протокол за натоварване от 05.07.2011 г. "ГБС-Имоти" АД клон Девня предава на Toma Vasile 46,2 т захар по 50 кг, или общо 23100 кг (22 палета х 21 торби), като е посочен номер на МПС - TR04TGL. Представено е удостоверение за качество № 04-07/06.07.2011 г., издадено от "Юнипри" ЕООД, че продукти захар, внос Румъния, торби 50кг, количество 46,20т са безвредни и отговарят на всички органолептични показатели.
При тези факти първоинстанционният съд е счел, че представените ЧМР са документи, чиято истинност не е оспорена и оборена, редовни са и удостоверяват транспортиране на стоката до Румъния, а липсата на доказателства за заплатени винетни такси не оборва този извод. Административният съд е приел още, че липсват установени факти, въз основа на които да се направи извод, че получателят е липсващ търговец, както и че липсват данни за данъчна измама. Крайният извод на съда е, че декларираните от жалбоподателя ВОД са доказани по реда на чл. 45 от ППЗДДС вр. чл. 53, ал. 2 от ЗДДС.
Касационната жалба е неоснователна. Решението е валидно и допустимо. То е надлежно мотивирано и обосновано. Не е допуснато нарушение на материалния закон.
Съгласно чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, съдържащ се в глава 4, озаглавена "Освобождавания на вътреобщностни сделки", държавите-членки освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в държава-членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката.
Разпоредбата възпроизвежда съдържанието на чл. 28в, част А, буква а) от Шеста директива и е част от преходния режим за облагане на търговията между държавите членки, регламентиран в раздел XVIа от тази директива, чиято цел е да се прехвърлят данъчните приходи в държавата членка, в която се осъществява крайното потребление на доставените стоки - решение от 27.09.2007 г. по дело Teleos и др., C-409/04, т. 36, решение от 27.09.2007 г. по дело Collеe, C-146/05, т. 22, решение от 27.09.2007 г. по дело Twoh International, C-184/05, т. 22, решение от 22.04.2010 г. по дело X, C-536/08 и C-539/08, решение от 7.12.2010 г. по дело R, С-285/09, т. 37 и решение от 22.09.2012 г. по дело VSTR, С-587/10, т. 27.
