СЕС - Решение от **.**.**** по Дела С-***/** и С-***/**
Правен Въпрос
Трябва ли да се счита за ДЗЛ физическо лице, извършвало селскостопанска дейност върху имот, придобит чрез освободена доставка, когато се пристъпи към продажба на имота, който е трансформиран в имот за строителство, по независещи от лицето причини?
В този случай земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка, трябва ли да бъде считан за ДЗЛ съгласно нормалния режим?
Фактическа Обстановка
Дело C-181/10
Г-н Слаби е физическо лице, което не упражнява икономическа дейност. Той придобива недвижим имот, който към момента на придобиване е представлявал земеделска земя. В периода 1996 – 1998 г. лицето ползва имота за селскостопанска дейност. През 1997 г. е сменено предназначението на имота, чрез план за устройство на територията, като новото предназначение е за жилищно строителство. След тази промяна на плана г-н Слаби разделя недвижимия имот на 64 отделни парцела, които продава на физически лица. Той се обръща към полското министерство на финансите с въпроса дали продажбата на парцелите представлява облагаема с ДДС доставка. Получава отговор, че тъй като селскостопанският производител има качеството на данъчно задължено лице, което упражнява икономическа дейност, и обхватът и мащабът на сделките показват, че физическото лице има намерение да осъществи редица продажби, то следва да се приеме, че посочените сделки представляват икономическа дейност. Несъгласен с това становище, г-н Слаби обжалва пред съда.
Дело C-181/10
Семейство Куц са собственици на селскостопански имот, който използват за извършване на селскостопанската си дейност. Съпрузите са регистрирани за ДДС цели. След промяна в устройствения план на територията, с която процесният имот е отреден за строителство на жилища, съпрузите започват инцидентни продажби на части от стопанството си, като тези доставки са облагаеми. Според тях тези доставки не трябва да се облагат, поради което отправят искане за официално тълкуване от данъчните. В своето становище данъчните посочват, че продажбите на семейството представляват облагаеми доставки. Съпрузите обжалват това тълкуване пред съда. Според сезираната юрисдикция посочените продажби трябва да бъдат облагаеми, тъй като са част от селскостопанското предприятие на семейството и те извършват продажбите като търговци.
Резюме на Съдебното Решение
СЕС - Решение от **.**.**** по Дела С-***/** и С-***/**
„Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Понятие за данъчнозадължено лице — Доставка на земя за строеж — Членове 9, 12 и 16 — Липса на приспадане на ДДС по получените доставки“
с предмет две преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша) с актове от 9 март 2010 г., постъпили в Съда на 9 април 2010 г., в рамките на производствата по дела
Jarosław Słaby
срещу
Minister Finansów (C-180/10)
и
Emilian Kuć,
Halina Jeziorska-Kuć
срещу
Dyrektor Izby Skarbowej w Warszawie (C-181/10),
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: г‑н J. N. Cunha Rodrigues, председател на състав, г‑н Ал. Арабаджиев (докладчик), г‑н U. Lõhmus, г‑н А. Ó Caoimh и г‑жа P. Lindh, съдии,
генерален адвокат: г‑н J. Mazák,
секретар: г‑н A. Calot Escobar,
като има предвид становищата, представени:
– за г‑н Kuć и г‑жа Jeziorska-Kuć, от г‑н W. Modzelewski, radca prawny,
– за полското правителство, от г‑н M. Szpunar, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от г‑н D. Triantafyllou и г‑жа K. Herrmann, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 12 април 2011 г.,
постанови настоящото
РЕШЕНИЕ
1
Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1), изменена с Директива 2006/98/ЕО на Съвета от 20 ноември 2006 година (ОВ L 363, стр. 129; Специално издание на български език 2007 г., глава 9, том 3, стр. 126), (наричана по-нататък „Шеста директива“), както и на член 9, параграф 1, член 16 и член 295, параграф 1, точка 3 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), изменена с Директива 2006/138/ЕО на Съвета от 19 декември 2006 година (ОВ L 384, стр. 92; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 134, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).
2
Запитванията са отправени в рамките на два спора, първият — между г‑н Słaby и Minister Finansów (министър на финансите) (дело C‑180/10), и вторият — между г‑н Kuć и г‑жа Jeziorska-Kuć (наричани по-нататък „съпрузите Kuć“) и Dyrektor Izby Skarbowej w Warszawie (директор на данъчната администрация на Варшава) (дело C‑181/10), във връзка с отговора на въпроса дали прехвърлянията на няколко отредени за строителство парцела трябва да бъдат обложени с данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“).
ПРАВНА УРЕДБА
Правото на Съюза
3
Съгласно членове 411 и 413 от Директивата за ДДС тя отменя и заменя, считано от 1 януари 2007 г., законодателството на Съюза в областта на ДДС, и в частност Шеста директива. Съгласно съображения 1 и 3 от Директивата за ДДС преработването на Шеста директива е било необходимо, така че разпоредбите относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки в областта на ДДС да бъдат изложени по ясен и рационален начин в нова структура и нов текст, без по принцип да се внасят съществени промени. В този смисъл разпоредбите на Директивата за ДДС по същество са идентични със съответните разпоредби от Шеста директива.
4
Според член 2, параграф 1, буква a) от Директивата за ДДС, който по същество възпроизвежда текста на член 2, параграф 1 от Шеста директива, „подлеж[и] на облагане с ДДС възмездната доставка на стоки на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество“.
5
Член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС, който по същество е аналогичен на член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива, гласи:
„Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.
Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност“.
6
Член 12, параграфи 1 и 3 от Директивата за ДДС, който по същество възпроизвежда текста на член 4, параграф 3 от Шеста директива, съдържа следните разпоредби:
„1. Държавите членки могат да считат за данъчнозадължено лице всеки, който инцидентно извършва някаква сделка, свързана с дейностите, посочени в член 9, параграф 1, втора алинея, и по-специално някоя от следните сделки:
[…]
б) доставка на земя за строеж.
[…]
3. За целите на параграф 1, буква б) „земя за строеж“ означава всяка необлагородена или облагородена земя, определена като такава от държавите членки“.
7
Член 16, първа алинея от Директивата за ДДС, който по същество съответства на член 5, параграф 6 от Шеста директива, има следното съдържание:
„Употребата от данъчнозадължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, за лични нужди или за нуждите на персонала му, или безвъзмездното разпореждане с такива стоки, или по-общо тяхната употреба за цели извън предмета на стопанската дейност на лицето, когато дължимият ДДС за тези стоки или техни съставни части е подлежал изцяло или частично на приспадане, се третира като възмездна доставка на стоки“.
8
Член 295, параграф 1, точки 1 и 3 от Директивата за ДДС, както и член 25, параграф 2, първо и трето тире от Шеста директива определя за целите на прилагането на дял XII, глава 2 понятието „земеделски производител“ като „всяко данъчнозадължено лице, чиято дейност се извършва в земеделско, горско, или рибно стопанство“ и понятието „земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка“ като „земеделски производител, който е обхванат от режима на единна данъчна ставка, предвиден в [посочената] глава“.
9
Член 296, параграф 1 от Директивата за ДДС, който съответства на член 25, параграф 1 от Шеста директива, гласи:
„Когато прилагането по отношение на земеделските производители на общия режим на ДДС, или специалния режим, предвиден в глава 1, има вероятност да породи затруднения, държавите членки могат, в съответствие с настоящата глава, да прилагат по отношение на земеделските производители режима на единна ставка, имащ за цел да компенсира ДДС, начислен върху покупките на стоки и услуги, извършени от земеделски производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка“.
Национална правна уредба
10
Член 15, параграфи 1, 2, 4 и 5 от Закона от 11 март 2004 г. относно облагането на стоките и услугите (наричан по-нататък „Закон за ДДС“) предвижда:
„1. За данъчнозадължени лица се считат юридическите лица, образуванията, които нямат юридическа личност, и физическите лица, които извършват някоя от независимите икономическите дейности, посочени в параграф 2, независимо от целите или резултатите от тази дейност.
2. За икономическа дейност се счита всяка дейност на производители, търговци или доставчици на услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии или приравнените на тях дейности, дори когато дейността е осъществена само еднократно, но от обстоятелствата е видно, че е било налице намерение тя да бъде упражнявана многократно. Експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на доход от нея на постоянна основа също се счита за икономическа дейност.
[…]
4. От физическите лица, упражняващи изключително селскостопанска, лесовъдна или риболовна дейност, за данъчнозадължени се считат лицата, попълнили декларация за регистрация, като посочената в член 96, параграф 1.
5. Разпоредбата на параграф 4 се прилага mutatis mutandis спрямо физическите лица, упражняващи изключително селскостопанска дейност при условия, различни от посочените в същия параграф“.
11
Член 43, параграф 1, точки 3 и 9 от Закона за ДДС гласи:
„1. Освобождават се от облагане:
[…]
3) доставката от обхванат от режима на единна данъчна ставка земеделски производител на произведените от него земеделски продукти и доставката на услуги от земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка;
[…]
9) доставката на незастроени недвижими имоти, различни от земя за строеж и предназначени за строителство“.
Споровете в главното производство и преюдициалните въпроси
Дело C-180/10
12
През 1996 г. г‑н Słaby придобива като неупражняващо икономическа дейност физическо лице недвижим имот, включен съгласно действащия към момента план за устройство на територията в зона със земеделски земи. Между 1996 г. и 1998 г. той използва имота за селскостопанска дейност, която преустановява през 1999 г.
13
През 1997 г. планът за устройство на територията е изменен и оттогава въпросният терен е отреден за строителство на ваканционни жилища. След това изменение г‑н Słaby разделя имота на 64 парцела, които от 2000 г. започва да разпродава на физически лица.
