СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

актуално 28 май 2020 406 уникалност: 81.2%

Правен Въпрос

Допустимо ли е данъчната администрация да определи данъчната основа за продажба на стоки по правила, които не са предвидени в Директивата за ДДС, когато тези стоки не са налични в склада на данъчно задълженото лице и данъчните документи за тези стоки не са отразени в счетоводството му?

Фактическа Обстановка

ЕТ продава хранителни стоки. При ревизия с ревизионен акт са му начислени допълнителни задължения за ДДС. НАП установява, че част от доставчиците на ЕТ са му издали фактури за доставени продукти и са ги осчетоводили в собственото си счетоводство, но същите не са осчетоводени при ЕТ. НАП не оспорва реалността на доставките, но тъй като стоките липсват в склада на ЕТ, данъчните приемат, че те са продадени на дребно. Тези последващи продажби също не са осчетоводени. Поради липсата на счетоводно отразяване както за получаването, така и за продажбата на стоките, НАП приема, че ЕТ е укрило въпросните доставки. В ревизионния акт, издаден на ЕТ, данъчните са начислили ДДС за внасяне, определен по отношение на укритите продажби. НАП определя данъчната основа, базирайки се на фактурите, отразени в счетоводните книги на доставчиците на ЕТ, и надценка, която е определена спрямо цената, на която ЕТ е продавал укритите стоки. Според ЕТ липсва правно основание, за да бъдат определени данъчните основи по този особен ред. Това, че дадени фактури са осчетоводени при доставчиците му, не означава, че доставките са били реално осъществени.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 108 думи;

СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

„Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 2, параграф 1, буква a) — Член 9, параграф 1 — Член 14, параграф 1 — Членове 73, 80 и 273 — Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност — Данъчна измама — Нередности в счетоводната отчетност — Укриване на доставки и доходи — Определяне на данъчната основа“

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Велико Търново (България) с акт от 28 октомври 2015 г., постъпил в Съда на 9 ноември 2015 г., в рамките на производство по дело

ЕТ „Мая Маринова“

срещу

Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП),

СЪДЪТ (седми състав),

състоящ се от: C. Toader, председател на състава, A. Rosas и E. Jarašiūnas (докладчик), съдии,

генерален адвокат: N. Wahl,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

- за директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, от A. Манов, в качеството на представител,

- за българското правителство, от Д. Драмбозова и Ел. Петранова, в качеството на представители,

- за Европейската комисия, от L. Lozano Palacios и С. Петрова, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

РЕШЕНИЕ

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграф 1, буква a), член 9, параграф 1, член 14, параграф 1 и членове 73, 80 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между ЕТ „Мая Маринова“ (наричана по-нататък „ММ“) и директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ Велико Търново, при Централно управление на Национална агенция за приходите (България, наричан по-нататък „директорът“) във връзка с ревизионен акт за установяване на допълнителни задължения за данък върху добавената стойност („ДДС“) и лихви за забава.

ПРАВНА УРЕДБА

Правото на Съюза

3

Съображение 59 от Директивата за ДДС гласи следното:

„Държавите членки следва да могат в определени граници и при определени условия да въвеждат или да продължават да прилагат специални мерки чрез дерогация от настоящата директива, за да опростят събирането на данъка или да предотвратят някои форми на неплащане или избягване на данъка“.

4

Член 2, параграф 1 от посочената директива предвижда:

„Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:

a) възмездната доставка на стоки на територията на дадена държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;

[…]“.

5

Съгласно член 9, параграф 1 от посочената директива:

„Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.

Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална [или] нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност“.

6

Член 14, параграф 1 от същата директива предвижда:

„Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик“.

7

Член 73 от Директивата за ДДС гласи следното:

„По отношение на доставката на стоки или услуги, различни от посочените в членове 74—77, данъчната основа включва всичко, което представлява насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката, от клиента или трето лице, включително субсидии, пряко свързани с цената на доставката“.

8

Съгласно член 80, параграф 1 от тази директива:

„За да се предотврати неплащането или избягването на данъци, държавите членки могат да вземат мерки, за да гарантират, че по отношение на доставката на стоки или услуги на бенефициери, с които съществуват семейни или други близки лични връзки, връзки по управлението, собствеността, членството, финансови или юридически връзки, както са определени от държавата членка, данъчната основа е пазарната стойност на операцията в [изброените в настоящата разпоредба] случаи“.

9

Член 242 от посочената директива предвижда, че „[в]сяко данъчнозадължено лице води достатъчно подробна отчетност за прилагания ДДС и за неговия контрол от данъчните органи“.

10

Съгласно член 244 от същата директива „[в]сяко данъчнозадължено лице осигурява съхранението на копия от фактурите, издадени от него, или от негов клиент, или на негово име или от негово име от трето лице, като и на всички фактури, които е получило“.

11

Член 250, параграф 1 от Директивата за ДДС предвижда:

„Всяко данъчнозадължено лице представя справка-декларация за ДДС, даваща цялата информация, необходима за изчисляване на данъка, който е станал изискуем, и приспаданията, които трябва да се направят, доколкото това е необходимо за установяването на базата за изчисляване на данъка, общата стойност на сделката, свързана с такъв данък и приспадания и стойността на освободените сделки“.

12

Член 273, първа алинея от Директивата гласи:

„Държавите членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави членки от данъчнозадължени лица и при условие, че такива задължения не пораждат в търговията между държавите членки формалности, свързани с преминаването на границите“.

Българското право

13

Член 3, алинея 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., наричан по-нататък „ЗДДС“) в приложимата към обстоятелствата по главното производство редакция предвижда, че данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.

14

Съгласно член 6, алинея 1 от ЗДДС, „доставка на стока“ по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

15

По силата на член 25, алинея 1 от ЗДДС „данъчно събитие“ по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по член 16 от ЗДДС.

16

Съгласно член 26, алинея 1 от ЗДДС данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Алинея 2 от посочения член гласи, че данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове (BGN) и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.

17

Съгласно член 96, алинея 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50000 BGN (приблизително 25000 EUR) или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.

18

Член 102, алинея 3, точка 1 от ЗДДС в действащата до 1 януари 2012 г. редакция предвижда, че за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.

19

Съгласно член 122, алинея 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от 1 януари 2006 г. (ДВ, бр. 105 от 29 декември 2005 г., наричан по-нататък „ДОПК“) органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на алинея 2 основа, по-специално когато са налице данни за укрити приходи или доходи, когато липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред.

скрито платено съдържание: 2940 думи;