СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/****
Правен Въпрос
Допустимо ли е НАП да откаже данъчен кредит на получател по доставка, платил авансово, ако доставчикът не му е доставил стоките и не му е върнал платената сума?
Фактическа Обстановка
Фирин поръчва 10 000 тона пшеница от Агра Плани, която му заплаща авансово, получавайки фактура с начислен 600 000 лв. ДДС. Фирин е 99% собственост на Йорк Скай ЕООД и 1% на г-н Йоркишев. Агра Плани е изцяло собственост на г-н Йоркишев.
НАП смята, че доставката не е реално осъществена, а фактурата е част от измама, поради което отказва на Фирин правото да приспадне данъчния кредит.
Фирин обжалва отказа пред съда, твърдейки, че са покрили изискванията за приспадане на ДДС, а аргументите на данъчните, че сделката е фиктивна, нямат отношение към данъчния кредит, а към привличането на Фирин като солидарно отговорен за невнесения от неговия доставчик данък.
Резюме на Съдебното Решение
СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/****
„Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Авансови плащания — Отказ да се признае приспадане — Измама — Коригиране на сумата за приспадане, когато не е извършена облагаемата доставка — Условия“
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд — Велико Търново (България) с определение от 14 февруари 2013 г., постъпило в Съда на 4 март 2013 г., в рамките на производство по дело
„Фирин“ ООД
срещу
Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — Велико Търново, при Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП)
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: R. Silva de Lapuerta, председател на състав, J. L. da Cruz Vilaça, G. Arestis, J.‑C. Bonichot (докладчик), и Ал. Арабаджиев, съдии,
генерален адвокат: J. Kokott,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
- за директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — Велико Търново, при Централно управление на Националната агенция за приходите, от А. Манов, в качеството на представител,
- за българското правителство, от Ел. Петранова и Д. Драмбозова, в качеството на представители,
- за естонското правителство, от N. Grünberg и M. Linntam, в качеството на представители,
- за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от A. De Stefano, avvocato dello Stato,
- за Европейската комисия, от L. Lozano Palacios и Н. Николова, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 19 декември 2013 г.,
постанови настоящото
РЕШЕНИЕ
1
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 65, член 90, параграф 1, член 168, буква а), член 185, параграф 1, член 193 и член 205 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).
2
Запитването е отправено в рамките на спор между „Фирин“ ООД (наричано по-нататък „Фирин“) и директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — Велико Търново, при Централно управление на Националната агенция за приходите (наричан по-нататък „директорът на ДОДОП“) по повод на правото на приспадане под формата на данъчен кредит на данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) във връзка с извършено от това дружество авансово плащане за доставка на брашно.
ПРАВНА УРЕДБА
Правото на Съюза
3
Съгласно член 2, параграф 1, букви а) и в) от Директива 2006/112 подлежат на облагане с ДДС доставките на стоки и услуги, извършени възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество.
4
Съгласно член 14, параграф 1 от тази директива:
„Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик“.
5
Съгласно член 63 от тази директива данъчното събитие настъпва и данъкът става изискуем, когато стоките или услугите са доставени.
6
Член 65 от същата директива гласи:
„Когато трябва да се извърши плащане по сметка преди стоките или услугите да бъдат доставени, ДДС става изискуем при получаването на плащането и върху получената сума“.
7
Член 90, параграф 1 от Директива 2006/112 предвижда:
„В случаите на анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане, или когато цената е намалена след извършването на доставката, основата се намалява съответно съгласно условия, които се определят от държавите членки“.
8
Съгласно член 167 от тази директива правото на приспадане възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.
9
Член 168 от посочената директива гласи:
„Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки[,] да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:
a) дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице;
[…]“.
10
Член 178 от същата директива предвижда:
„За да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия:
a) за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220—236 и членове 238, 239 и 240;
[…]“.
11
Съгласно член 184 от Директива 2006/112 първоначално определената сума за приспадане се коригира, когато е по-голяма или по-малка от тази, на която данъчнозадълженото лице е имало право.
12
Член 185 от тази директива гласи:
„1. Корекция се прави по-специално, когато след изготвяне на справка-декларацията по ДДС настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане, например когато покупките се анулират или се получат намаления на цените.
2. Чрез дерогация от параграф 1, не се прави корекция в случай на сделки, по които не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане, или в случай на унищожаване, погиване или кражба на вещ, надлежно доказани или потвърдени, или в случай на стоки, запазени за целите на даването на подаръци с малка стойност или даването на мостри, посочени в член 16.
Въпреки това, в случай на сделки, по които не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане, или в случай кражба, държавите членки могат да изискват извършването на корекция“.
13
Съгласно член 186 от посочената директива държавите членки определят подробните правила за прилагане на членове 184 и 185 от нея.
14
Член 193 от същата директива гласи:
„ДДС е платим от всяко данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги, освен когато е платим от друго лице в случаите, посочени в членове 194—199 и член 202“.
15
Съгласно член 203 от Директива 2006/112 ДДС е дължим от всяко лице, което начислява ДДС във фактура.
16
Съгласно член 205 от посочената директива:
„При ситуациите, посочени в членове от 193—200 и членове 202, 203 и 204, държавите членки могат да предвидят, че лице, различно от лицето — платец на ДДС, е солидарно отговорно за плащането на ДДС“.
Българското право
17
Член 70, алинея 5 от Закона за данък върху добавената стойност в редакцията му, приложима за спора в главното производство (ДВ бр. 63, 4 август 2006 г., наричан по-нататък „ЗДДС“), предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.
18
Член 177 от ЗДДС предвижда:
„(1) Регистрирано лице — получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък.
(2) Отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“
(3) За целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и
2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.
(4) Отговорността по ал. 1 не е обвързана с получаването на конкретна облага от невнасянето на дължимия данък.
(5) При условията на ал. 2 и 3 отговорност носи и предходен доставчик на лицето, което дължи невнесения данък.
(6) В случаите по ал. 1 и 2 отговорността се реализира по отношение на лицето, пряк получател по доставката, по която не е внесен дължимият данък, а когато събирането е неуспешно, отговорността може да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките.
(7) Алинея 6 се прилага съответно и по отношение на предходните доставчици“.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
19
Фирин, което е правоприемник на хлебозавод „Корн“, е дружество по българското право с предмет на дейност производството на хляб и сладкарски изделия и търговията с тях. Собственик на 99 % от капитала на това дружество е „Йорк Скай“ ЕООД (наричано по-нататък „Йорк Скай“), а останалата част се притежава от г‑н Йоркишев.
