СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

Правен Въпрос

Фактическа Обстановка

Резюме на Съдебното Решение

СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

„Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 24, параграф 1, член 25, буква б), член 62, параграф 2, член 63 и член 64, параграф 1 — Понятие „доставка на услуги“ — Абонаментен договор за извършване на консултантски услуги — Данъчно събитие — Необходимост да се докаже действителното извършване на услугите — Изискуемост на данъка“

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд — Варна (България) с акт от 29 септември 2014 г., постъпил в Съда на 8 октомври 2014 г., в рамките на производство по дело

„Аспарухово Лейк Инвестмънт Къмпани“ ООД

срещу

Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП),

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Ó Caoimh, C. Toader, E. Jarašiūnas и C. G. Fernlund (докладчик), съдии,

генерален адвокат: P. Cruz Villalón,

секретар: M. Aleksejev, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 2 юли 2015 г.,

като има предвид становищата, представени:

- за „Аспарухово Лейк Инвестмънт Къмпани“ ООД, от Й. Фичев,

- за директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, от А. Кирова, в качеството на представител,

- за гръцкото правителство, от K. Georgiadis и A. Magrippi, в качеството на представители,

- за португалското правителство, от L. Inez Fernandes, R. Campos Laires и A. Cunha, в качеството на представители,

- за Европейската комисия, от Д. Русанов и M. Owsiany-Hornung, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

РЕШЕНИЕ

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 24, параграф 1, член 25, буква б), член 62, параграф 2, член 63 и член 64, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в ОВ L 74, 2011 г., стр. 3 и ОВ L 249, 2012 г., стр. 15, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между „Аспарухово Лейк Инвестмънт Къмпани“ ООД (наричано по-нататък „АЛИК“) и директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (наричан по-нататък „директорът“) по повод на приспадането на данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“), с който са обложени получените абонаментни консултантски услуги.

ПРАВНА УРЕДБА

Правото на Съюза

3

Член 2 от Директивата за ДДС предвижда:

„1. Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:

…

в) доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;

[…]“.

4

Член 9, параграф 1 от тази директива предвижда:

„Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.

Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност“.

5

Член 24, параграф 1 от посочената директива гласи следното:

„Доставка на услуги“ означава всяка сделка, която не представлява доставка на стоки“.

6

Съгласно член 25 от същата директива:

„Доставката на услуги, наред с другото, може да включва една от следните сделки:

…

б) поемане на задължението за въздържане от действие или за толериране на действие или състояние;

[…]“.

7

Член 62 от Директивата за ДДС гласи:

„За целите на настоящата директива:

1) „данъчно събитие“ означава обстоятелство, по силата на което се изпълняват правните условия, необходими за настъпването на изискуемостта на ДДС;

2) ДДС става „изискуем“, когато данъчният орган придобива законното основание в даден момент да изисква дължимия данък от лицето платец на данъка, независимо от това, че срокът на плащане може да бъде отложен“.

8

Член 63 от тази директива предвижда:

„Данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени“.

9

Член 64, параграф 1 от посочената директива гласи следното:

„Когато води до последователни отчитания или плащания, доставката на стоки, различна от тази, състояща се от наемането на стоки за определен период или продажбата на стоки на изплащане, както е посочено в член 14, параграф 2, буква б) или доставката на услуги се счита за завършена при изтичането на периодите, за които се отнасят тези отчитания или плащания“.

10

Член 66 от Директивата за ДДС дава възможност на държавите членки чрез дерогация от членове 63, 64 и 65 „да предвидят, че ДДС става изискуем по отношение на някои сделки или за някои категории данъчнозадължени лица в някой от следните моменти:

а) не по-късно от момента на издаването на фактурата;

б) не по-късно от момента на получаването на плащането;

в) не по-късно от момента на издаването на фактурата, или ако е издадена със закъснение — в посочен срок от датата на данъчното събитие“.

Българското право

11

Съгласно член 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ДВ бр. 63 от 4 август 2006 г.), в редакцията му към периода, в който са се осъществили фактите в главното производство (наричан по-нататък „ЗДДС“):

„С [ДДС] се облагат:

1. всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга;

[…]“.

12

Член 8 от ЗДДС предвижда:

„Услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство“.

13

Съгласно член 9 от ЗДДС:

„(1) Доставка на услуга е всяко извършване на услуга.

(2) За доставка на услуга се смята и:

…

2. поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права;

[…]“.

14

Член 25 от ЗДДС гласи:

„(1) Данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16.

(2) Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

…

(4) При доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.

…

(6) На датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4:

1. данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли […]

[…]“.

Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

15

АЛИК е българско дружество с основен предмет на дейност селско стопанство, растениевъдство, животновъдство и спомагателни дейности.

16

На 1 август 2011 г. това дружество сключва абонаментни договори за консултантски услуги с четири други дружества, а именно „Крестън БулМар — Корпоративни финанси“ ЕООД, „Крестън БулМар — Бизнес развитие“ ЕООД, „Крестън БулМар — Легаконсулт“ ЕООД и „Бизнес Експрес“ ЕООД (наричани по-нататък общо „изпълнителите“), съответно в областта на корпоративните финанси, на бизнес развитието, на юридическите консултантски услуги и на консултантските услуги по информационна сигурност. Всички тези консултантски дружества са представлявани от едно и също лице. Страните по взаимно съгласие прекратяват действието на тези договори, считано от 5 март 2012 г.