СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

чака актуализация 10 декември 2019 775 уникалност: 96.5%

Правен Въпрос

От кой момент се счита, че стоките са изпратени, за да се приеме, че е осъществен ВОД? Може ли да бъде държан отговорен добросъвестен доставчик по ВОД, когато е представил на пръв поглед достоверни доказателства, които впоследствие са опровергани?

Фактическа Обстановка

Телеос е дружество, установено във Великобритания, което продава телефони на дружеството ТТ, установено в Испания. В договорите за продажба е предвидено, че голяма част от стоките трябва да пристигат във Франция. Повечето договори съдържат клаузата франко завод, съгласно „Инкотермс 2000“, според която Телеос трябва да предостави стоките на разположение на ТТ до склад във Великобритания. Превозът към местоназначението им трябва да се организира от ТТ.

Данъчните власти във Великобритания откриват, че документите съдържат неверни данни, и правят извода, че стоките никога не са напускали Великобритания. Поради тази причина те смятат, че Телеос дължи ДДС за телефоните.

Установено е, че Телеос не са имали причина да се усъмнят в предоставените им документи, не участват в измама и не знаят, че телефоните не са напускали Великобритания.

Съдът в Англия спира делото и се допитва до СЕС по следните въпроси:

  • Кога е изпълнено условието стоките да са изпратени, за да бъде осъществен ВОД? Според Телеос изпращане има дори когато стоките не са напуснали държавата членка на изпращача, ако е започнал процесът по изпращане.
  • Може ли да бъде държан отговорен доставчик по ВОД за неплатен ДДС в резултат на измама, когато доказателствата за осъществената доставка, които е представил, макар първоначално да са приети за достоверни, впоследтвие е установено, че не отговарят на истината, ако той самият не участва в данъчна измама?

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 250 думи;

СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

РЕШЕНИЕ НА СЪД(трети състав) - По дело C‑409/04

** септември **** година (*)

„Шеста директива ДДС — Член 28а, параграф 3, първа алинея и член 28в, A, буква a), първа алинея — Вътреобщностно придобиване — Вътреобщностна доставка — Освобождаване — Стоки, изпратени или превозени в друга държава-членка — Доказателства — Национални мерки за борба с измамите“

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Administrative Court) (Обединено кралство) с акт от 6 май 2004 г., постъпил в Съда на 24 септември 2004 г., в рамките на производство по дело

The Queen,

по искане на:

Teleos plc,

Unique Distribution Ltd,

Synectiv Ltd,

New Communications Ltd,

Quest Trading Company Ltd,

Phones International Ltd,

AGM Associates Ltd,

DVD Components Ltd,

Fonecomp Ltd,

Bulk GSM Ltd,

Libratech Ltd,

Rapid Marketing Services Ltd,

Earthshine Ltd,

Stardex (UK) Ltd

срещу

Commissioners of Customs & Excise,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: г-н A. Rosas, председател на състав, г‑н A. Borg Barthet, г‑н J. Malenovský, г‑н U. Lõhmus (докладчик) и г‑н A. Ó Caoimh, съдии,

генерален адвокат: г-жа J. Kokott,

секретар: г-жа L. Hewlett, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 15 юни 2006 г.,

като има предвид становищата, представени:

– за Teleos plc, Unique Distribution Ltd, Synectiv Ltd, New Communications Ltd, Quest Trading Company Ltd, Phones International Ltd, AGM Associates Ltd, DVD Components Ltd, Fonecomp Ltd, Bulk GSM Ltd, Libratech Ltd, Rapid Marketing Services Ltd, Earthshine Ltd и Stardex (UK) Ltd, от г‑н N. Pleming и г‑н M. Conlon, както и от г‑жа E. Sharpston, QC, г‑жа P. Hamilton, г‑н P. Moser и г‑н A. Young, barristers, както и от г‑н D. Waelbroeck, avocat,

– за правителството на Обединеното кралство, от г‑жа C. Jackson, в качеството на представител, подпомагана от г‑н R. Anderson и г‑жа R. Haynes, barristers,

– за гръцкото правителство, от г‑н V. Kyriazopoulos, г‑н I. Bakopoulos и г‑н K. Georgiadis, както и от г‑жа M. Tassopoulou, в качеството на представители,

– за френското правителство, от г‑н G. de Bergues и г‑жа C. Jurgensen-Mercier, в качеството на представители,

– за Ирландия, от г‑н D. O’Hagan, в качеството на представител, подпомаган от г‑н E. Fitzsimons, SC, и г‑н B. Conway, BL,

– за италианското правителство, от г‑н I. M. Braguglia, в качеството на представител, подпомаган от г‑н G. De Bellis, avvocato dello Stato,

– за португалското правителство, от г‑н L. Fernandes и г‑жа C. Lança, в качеството на представители,

– за Комисията на Европейските общности, от г‑н R. Lyal и г‑н A. Weimar, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 11 януари 2007 г.,

постанови настоящото

РЕШЕНИЕ

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 28а, параграф 3, първа алинея и член 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1), изменена с Директива 2000/65/ЕО на Съвета от 17 октомври 2000 година (ОВ L 269, стр. 44, наричана по-нататък „Шеста директива“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Teleos plc, Unique Distribution Ltd, Synectiv Ltd, New Communications Ltd, Quest Trading Company Ltd, Phones International Ltd, AGM Associates Ltd, DVD Components Ltd, Fonecomp Ltd, Bulk GSM Ltd, Libratech Ltd, Rapid Marketing Services Ltd, Earthshine Ltd и Stardex (UK) Ltd (наричани по-нататък „Teleos и др.“) и Commissioners of Customs & Excise (наричани по-нататък „Commissioners“), компетентния орган в Обединеното кралство по отношение на събирането на данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“), относно освобождаването на вътреобщностните доставки.

ПРАВНА УРЕДБА

Общностна правна уредба

3

Съгласно член 2 от Шеста директива с ДДС се облагат доставките на стоки и услуги, извършени възмездно на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, както и вносът на стоки.

4

Шеста директива съдържа дял XVIа, озаглавен „Преходен режим за данъчно облагане на търговията между държавите-членки“, въведен в нея с Директива 91/680/ЕИО на Съвета от 16 декември 1991 година относно допълнение на общата система на данъка върху добавената стойност и за изменение на Директива 77/388/ЕИО с оглед премахването на фискалните граници (ОВ L 376, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 110), като в този дял са включени членове 28а—28м.

5

Съгласно член 28а от Шеста директива:

„1. Следните дейности също подлежат на облагане с данък върху добавената стойност:

a) вътреобщностно придобиване на стоки по възмезден начин на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това качество, или от данъчно незадължено юридическо лице, когато продавачът е данъчнозадължено лице, действащо в това качество, което не отговаря на условията за освобождаване от данъка по член 24 и което не попада в обхвата на режима по второто изречение на член 8, параграф 1, буква а) или по член 28б, Б, параграф 1.

[…]

3. „Вътреобщностно придобиване на стоки“ означава придобиване на правото на разпореждане в качеството на собственик с движими вещи, изпратени или транспортирани [другаде в текста: „превозвани“] до лицето, което ги придобива [другаде в текста: „получателя на доставката“], от или за сметка на продавача, или от придобиващото лице до държава-членка, която не е държавата-членка, от която се изпращат или транспортират стоките.

Когато стоки, придобити от данъчно незадължено юридическо лице, се изпращат или транспортират от трета територия и се внасят от същото данъчно незадължено юридическо лице в държава-членка, която не е държавата-членка по пристигане на изпратените или транспортирани стоки, за стоките се счита, че са изпратени или транспортирани от внасящата държава-членка. Тази държава-членка възстановява на вносителя по определението съгласно член 21, параграф 4 платения данък върху добавената стойност във връзка с вноса на стоките, при условие че вносителят докаже, че придобиването от негова страна е подлежало на облагане с данъка в държавата-членка по пристигане на изпратените или транспортирани стоки.

[…]

5. Като доставка на стоки, извършена по възмезден начин, се третират:

б) прехвърлянето от данъчнозадължено лице на стоки от неговата дейност в друга държава-членка.

[…]“ [неофициален превод]

6

Член 28б, А от Шеста директива предвижда:

„1. За място на вътреобщностно придобиване на стоки се счита мястото, на което се намират стоките към момента, в който пристига пратката или транспортът на стоките до придобиващото ги лице.

2. Без да се засяга параграф 1, мястото на вътреобщностно придобиване на стоки по член 28а, параграф 1, буква а) се счита, че се намира на територията на държавата-членка, издала идентификационния номер по данък върху добавената стойност, под който придобиващото лице е придобило стоките, освен ако това лице не докаже, че придобиването е подлежало на облагане в съответствие с параграф 1.

[…]“ [неофициален превод]

7

Член 28в, A, буква a), първа алинея от Шеста директива гласи:

„При спазване на останалите общностни разпоредби и при условията, предвидени от държавите-членки за гарантиране на правилното и ясно прилагане на разпоредбите за освобождаване от данък, предвидени по-долу, както и за предотвратяване на отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци или злоупотреба [другаде в текста: „предотвратяване на всяка евентуална измама, избягване на данъци или злоупотреба“], държавите-членки освобождават от данък:

a) доставката на стоки по определението съгласно член 5, изпратени или транспортирани от или за сметка на продавача, или от получателя на доставката извън територията по член 3, но в рамките на Общността, която доставка се извършва за друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това качество в държава-членка, която не е държавата-членка на отпътуване на пратката или транспорта на стоките [другаде в текста: „държавата-членка, от която започва изпращането или превозването на стоките“].“ [неофициален превод]

8

Съгласно член 28г, параграф 1 от Шеста директива:

„Данъчното събитие възниква при извършването на вътреобщностното придобиване на стоки. Вътреобщностното придобиване на стоки се счита за извършено в същия момент, в който се счита осъществена доставката на подобни стоки на територията на страната. “ [неофициален превод]

9

Член 22 от Шеста директива, в редакцията след изменението с член 28з от същата директива, предвижда множество задължения за данъчнозадължените лица, по-конкретно относно отчетността, фактурирането, декларирането, както и справката-декларация, която те са задължени да подадат пред данъчната администрация. Параграф 8 от този член гласи следното:

„Държавите-членки могат да налагат други задължения, които сметнат за необходими за правилното събиране на данъка и за предотвратяване на незаконното му избягване [другаде в текста: „предотвратяване на данъчната измама“], при спазване на изискването за еднакво третиране на вътрешните сделки и сделките между държави-членки, извършвани от данъчнозадължени лица, и при условие че тези задължения не пораждат в търговията между държави-членки формалности при преминаването на границите.“ [неофициален превод]

Национална правна уредба

10

Член 30, параграф 8 от Закона относно данъка върху добавената стойност от 1994 г. (Value Added Tax Act 1994, наричан по-нататък „Закона от 1994 г.“) гласи следното:

„В правилник може да се предвиди прилагането на нулева ставка за някои доставки на стоки или на такива стоки, които могат да бъдат определени в правилника, в случаите когато:

a) Commissioners са убедени, че стоките са били или предстои да бъдат изнесени до място извън територията на държавите-членки или че въпросната доставка включва едновременно:

i) превоза на стоките извън територията на Обединеното кралство и

ii) тяхното придобиване в друга държава-членка от лице, задължено да заплати ДДС във връзка с това придобиване в съответствие с разпоредбите на законодателството на държавата-членка […]

b) са изпълнени другите условия, ако има такива, които могат да бъдат предвидени в правилника или наложени от Commissioners.“

11

Член 134 от Правилника за данъка върху добавената стойност от 1995 г. (Value Added Tax Regulations 1995) гласи:

„Когато Commissioners са убедени, че:

a) доставката на стоки от данъчнозадължено лице предполага те да напуснат Обединеното кралство;

b) доставката е предназначена за данъчнозадължено лице в друга държава-членка;

c) стоките са били прехвърлени в друга държава-членка и

d) стоките не спадат към онези, във връзка с които данъчнозадълженото лице е избрало възможността по член 50A от [Закона от 1994 г.] за облагане с ДДС въз основа на маржа на печалбата по доставката,

доставката се облага с нулева ставка, ако отговаря на условията, които Commissioners могат да наложат.“

12

Други правила за освобождаване на вътреобщностните доставки са посочени в циркулярни писма № 725 и № 703, които според акта за препращане имат отчасти силата на закон.

13

Циркулярно писмо № 703, отнасящо се до всички икономически оператори, осъществяващи търговия в рамките на Общността, предвижда по-конкретно:

„8.4 Условия за прилагане на нулева ставка при доставки до други държави-членки

Ако доставите стоки на клиенти, регистрирани като данъчнозадължени лица по ДДС в друга държава-членка на [Европейския съюз], можете да обложите с нулева ставка доставките си в Обединеното кралство, при условие:

– че сте получили и посочили върху фактурите си, отнасящи се до облагаеми с ДДС продажби, вътреобщностния идентификационен номер по ДДС, включително двубуквения код на страната на Вашия клиент,

– че стоките са изпратени или превозвани извън Обединеното кралство в направление към друга държава-членка на [Съюза] и

– че в срок от три месеца, считано от датата на доставката, получите и запазите валидни търговски документи, доказващи, че стоките са напуснали Обединеното кралство.

[…]

Ако Вашият клиент от Общността сам вдигне стоките или организира вдигането им и напускането на Обединеното кралство, Вие следва:

– да получите потвърждение по какъв начин стоките ще напуснат Обединеното кралство и какво доказателство за тяхното отпътуване ще Ви бъде представено и

– да предвидите да поискате от клиента си да внесе гаранция, равна по размер на ДДС, задължение за чието плащане ще носите, ако не получите доказателство за отпътуването на стоките от Обединеното кралство. (Гаранцията ще може да бъде върната, когато получите доказателство, че стоките са напуснали Обединеното кралство).“

Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

14

През 2002 г. Teleos и др. продават мобилни телефони на испанско дружество, Total Telecom España SA/Ercosys Mobil SA (наричано по-нататък „TT“). Съгласно договорите за продажба местоназначението на стоките се намира по принцип във Франция, а в някои случаи в Испания. При почти всички случаи договорите са сключени съгласно едно от международните търговски правила, разработени от Международната търговска камара (правила, наречени „ Incoterms 2000“), а именно „франко завод“ („ex-works“ или EXW), което означава, че Teleos и др. са задължени единствено да поставят стоките на разположение на TT в склад, намиращ се в Обединеното кралство, като последното дружество е отговорно впоследствие за превоза до уговорената държава-членка. Складът принадлежи на Euro-Cellars Ltd, дружество за митнически складове и разпространение.

15

За всяка сделка Teleos и др. получават от TT няколко дни след продажбата подпечатания и подписан оригинал на международната товарителница CMR (спедиторски документ, създаден въз основа на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, подписана в Женева на 19 май 1956 г., изменена с Протокола от 5 юли 1978 г.), описващ стоките и посочващ адреса на доставка, името на водача и регистрационния номер на превозното средство. Прието е такъв документ, който съдържа подписа на ТТ, да удостовери, че мобилните телефони са достигнали до предвиденото местоназначение.

16

На първо време Commissioners приемат тези документи като доказателство за износа на стоките извън Обединеното кралство и по този начин гореспоменатите доставки са освободени от ДДС, като е приложена нулева ставка, а Teleos и др. имат право на възстановяване на платения по получени доставки данък. При последващи проверки обаче Commissioners откриват, че в някои случаи посоченото в международните товарителници CMR местоназначение е фалшиво, че посочените в тях превозвачи или не съществуват, или не извършват превоз на мобилни телефони, и че регистрационните номера на посочените превозни средства се отнасят до несъществуващи или неподходящи за превоза на такива стоки превозни средства. От това Commissioners правят извода, че мобилните телефони никога не са напускали Обединеното кралство и вследствие на това налагат заплащането на полагащия се ДДС във връзка с гореспоменатите доставки в размер на няколко милиона GBP [британски лири], като признават, че Teleos и др. по никакъв начин не са участвали в измамата.

17

От акта за препращане е видно, че са налице доказателства, според които ТТ подава до компетентните испански органи данъчни декларации във връзка с вътреобщностното придобиване на мобилни телефони. Това дружество декларира и последваща доставка на тези стоки като освободена вътреобщностна доставка и иска възстановяване на платения по получени доставки ДДС.

скрито платено съдържание: 5467 думи;