Наредба за Оценка на Риска

глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

чл. 1. С тази наредба се уреждат редът, начинът и периодичността на извършване на оценка на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите.

чл. 2. (1) Наредбата се прилага във всички предприятия, места и дейности, обхванати от разпоредбите на чл. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

(2) Лицата, които за своя сметка работят сами или в сдружение с други, оценяват риска по тази наредба.

чл. 3. Оценяването на риска обхваща:

1. работните процеси;

2. работното оборудване;

3. помещенията;

4. работните места;

5. организацията на труда;

6. използването на суровини и материали;

7. други странични фактори, които могат да породят риск.

чл. 4. (1) Оценяването на риска се извършва от работодателя.

(2) При оценяването на риска участват служби по трудова медицина, органите за безопасност и здраве и другите специалисти от предприятията. При необходимост работодателят привлича и други външни организации и специалисти.

чл. 5. (1) На основата на оценката на риска работодателят:

1. планира и прилага подходящи мерки за предотвратяване на риска, а когато това не е възможно, осигурява защита на работниците и служителите и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до мястото, където има риск;

2. степенува по приоритети мерките за предотвратяване, намаляване и ограничаване на риска, като отчита установения риск, причините за възникване на опасностите, алтернативните решения, вкл. новостите по съответните проблеми, осъществимостта на решенията и възможността за инвестиции;

3. осъществява контрол за изпълнението и ефикасността на предприетите мерки.

(2) Работодателят внася за обсъждане в комитетите и групите по условия на труд въпросите, свързани с оценяването на риска, предложените и предприетите мерки и резултатите от тях.

чл. 6. Когато един обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или работно място се използват от няколко предприятия или организации, работодателите по писмена договореност определят реда и начина за оценяване на риска.

глава втора

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА РИСКА

чл. 7. Работодателят утвърждава и изпълнява програма за оценяването на риска, която включва:

1. организацията и координацията на дейностите по оценяването на риска;

2. подходите и методите за извършване на оценката на риска, включително осигуряването на достоверност на резултатите и разработването при необходимост на подходящи за предприятието методи;

3. оценителите на риска;

4. необходимите ресурси за оценяване на риска;

5. начините за осигуряване на информация, обучение и консултации на оценителите;

6. етапите, последователността и сроковете за оценяване на риска;

7. начина за допитване и консултации с работниците и служителите, работещи на или свързани с конкретното оценявано място.

чл. 8. Оценителите на риска трябва да могат:

1. да прилагат процедурата за оценяване на риска, като на оценяваните работни места и дейности:

а) да анализират риска за здравето и безопасността при работа;

б) да оценяват риска и да определят приоритетите;

в) да оценяват наличните мерки за защита;

г) да предлагат достъпни мерки за предотвратяване или намаляване на риска, да обосновават/представят техните предимства и оценяват тяхната ефикасност;

2. да определят случаите, в които е необходима компетентна помощ, и да се обръщат за такава помощ към подходящи специалисти;

3. когато е необходима количествена оценка на риска, да осигуряват прилагането на подходящи техники и методи;

4. да работят в екип.

чл. 9. Оценителите на риска трябва да притежават знания и информация относно:

1. опасности и рискове, чиито източници, съществуване, прояви и начини за предотвратяване, намаляване и ограничаване са известни;

2. материалите, работното оборудване и технологиите, използвани при работа;

3. работните процеси, организацията на работа и взаимодействието на работещите с използваните материали и оборудване;

4. вида, вероятността, честотата и продължителността на излагане на опасности;

5. нормативната уредба за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;

6. това, което се приема като добра практика за областите, в които няма специфични нормативни разпоредби.

чл. 10. (1) Източници на информация за оценяване на риска са:

1. нормативните разпоредби;

2. българските и европейските стандарти, стандарти на ISO и IEC;

3. анализи на производствени процеси и професионални дейности по отношение здравето и безопасността при работа;

4. становища и оплаквания от работниците и служителите и/или техни представители и резултати от анкети с тях;

5. данни, предоставяни от производители и доставчици на суровини, материали и оборудване;

6. данни от проведени наблюдения и измервания на факторите на работната среда и на специфични показатели за безопасност на работни процеси, работно оборудване и работни места;

7. данни за злополуки и за общата и професионална заболяемост на работниците и служителите;

8. данни за аварии;

9. данни от медицински наблюдения и изследвания;

10. ръководства и други материали за съответната дейност;

11. периодични издания и база данни относно здраве и безопасност при работа;

12. информация, предоставяна от национални служби и институции, компетентни в областта на здравето и безопасността при работа;

13. научна и техническа литература;

14. всякаква друга информация, полезна за оценяване на риска.

(2) Необходимите за оценяването на риска измервания се извършват от звена на работодателя и/или от юридически и физически лица, упълномощени по съответния ред. Измерват се:

1. специфичните показатели за безопасност на работни процеси, работно оборудване и работни места;

2. стойностите на елементите за микроклимата, токсичните вещества и праха във въздуха, шума, вибрациите, осветлението и лъченията;

3. физическото натоварване на работниците и служителите.

чл. 11. (1) Оценката на риска се преразглежда, когато:

1. настъпят промени, които могат да окажат влияние върху риска - въвеждане на нови производствени процеси, оборудване, продукти и материали, промяна на организацията на труда, нови сгради и помещения, реконструкция на съществуващи и др.;

2. след настъпили промени в нормативната уредба;

3. оценката е направена на основата на данни и информация, станали невалидни или неподходящи;

4. има условия оценката да бъде подобрена;

5. прилаганите защитни и профилактични мерки са неефективни или неадекватни;

6. резултатите от разследвания на злополуки, аварии, професионални заболявания и инциденти без злополуки налагат преразглеждане.

(2) Преразглеждане на оценката се извършва:

1. по преценка на работодателя;

2. по предписание на контролните органи.

(3) Периодичността на оценяване на риска се определя от работодателя в зависимост от установения риск и в съответствие с изискванията на нормативните актове.

глава трета

ПРОЦЕДУРА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА РИСКА

чл. 12. При оценяване на риска се осигурява обхващане на всички аспекти на трудовата дейност с цел установяване на всички възможни опасности и рискове.