Наредба за Обществения Превоз
(Наредба № 33 от 3 Ноември 1999 г. за Обществен Превоз на Пътници и Товари на Територията на Република България)
дял първи
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
чл. 1. (1 историческа промяна, изм. - ДВ-52 от 10.07.2012) С тази наредба се определят:
1. условията и редът за издаване на лиценз за извършване на обществен превоз на пътници или товари на територията на Република България;
2. условията и редът за извършване на специализирани и случайни превози на пътници на територията на Република България;
3. условията и редът за извършване на обществен превоз на товари на територията на Република България;
4. изискванията към автогарите и условията и редът за работа в тях.
чл. 2. (1) (изм. - ДВ-13 от 11.02.2011) Обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България може да се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци, които притежават лиценз и други документи, които се изискват от закона и тази наредба.
(2) (2 исторически промени, отм. - ДВ-86 от 01.11.2016)
чл. 3. (отм. - ДВ-52 от 10.07.2012)
дял втори
ОБЩЕСТВЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ
глава първа
ЛИЦЕНЗ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ (загл. изм. - ДВ-13 от 11.02.2011)
чл. 4. (1 историческа промяна, изм. - ДВ-13 от 11.02.2011) Лиценз за извършване на обществен превоз на пътници се издава в случаите, когато лицето по чл. 2, ал. 1 отговаря на изискванията за:
1. (доп. - ДВ-48 от 08.06.2018) благонадеждност (добра репутация);
2. (в сила от 1.01.2001 г.) професионална компетентност;
3. (в сила от 1.01.2003 г.) финансова стабилност;
4. (зал. - ДВ-40 от 19.04.2002)
5. (нова - ДВ-52 от 10.07.2012) установяване на територията на Република България.
чл. 5. (2 исторически промени, изм. - ДВ-48 от 08.06.2018) (1) Изискванията за благонадеждност (добра репутация) са изпълнени, когато:
1. ръководителят на транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер или не е лишен с влязла в сила присъда от правото да упражнява превозна дейност;
2. на предприятието или на ръководителя на транспортната дейност не са налагани санкции в една или повече държави членки за тежки нарушения, посочени в Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 г. за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на Приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 74/8 от 19 март 2016 г.) (Регламент (ЕС) 2016/403).
(2) Оценката за изпълнение на изискванията за благонадеждност по ал. 1, т. 2 се извършва в съответствие с изискванията на чл. 1 от Регламент (ЕС) 2016/403.
чл. 6. (1) (2 исторически промени, изм. - ДВ-13 от 11.02.2011) Изискванията за професионална компетентност са изпълнени, когато ръководителят на транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 притежава познания и опит, придобити чрез посещения в курсове за обучение или усвоени в транспортната практика, успешно е положил писмен изпит по предмети, определени в приложение № 1 и има най-малко средно образование.
(2) (2 исторически промени, изм. - ДВ-13 от 11.02.2011) На успешно положилите изпита по ал. 1 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или оправомощено от него лице издава удостоверение за професионална компетентност (приложение № 2). Удостоверението е безсрочно.
(3) (1 историческа промяна, отм. - ДВ-13 от 11.02.2011)
(4) (3 исторически промени, изм. - ДВ-13 от 11.02.2011) Изпитите за професионална компетентност се провеждат от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", като редът и начинът за провеждане на изпитите се определят от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
чл. 6а. (нов - ДВ-13 от 11.02.2011) Освен в случаите по чл. 6 изискванията за професионална компетентност са изпълнени и когато ръководителят на транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 притежава удостоверение за професионална компетентност, издадено по реда на Наредба № 11 от 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (обн., ДВ-108 от 19.11.2002) или от компетентен орган на държава - член на Европейския съюз.
чл. 6б. (нов - ДВ-13 от 11.02.2011) (1) Транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 трябва да бъде ръководена постоянно и ефективно от лице, притежаващо удостоверение за професионална компетентност.
(2) (1 историческа промяна, изм. - ДВ-86 от 01.11.2016) Едно и също лице, притежаващо удостоверение за професионална компетентност по чл. 6, ал. 2 или по чл. 6а, може да ръководи транспортната дейност на не повече от две лица, извършващи обществен превоз на пътници и/или товари.
(3) (нова - ДВ-86 от 01.11.2016) Ръководител на транспортната дейност може да бъде управителят на лицето по чл. 2, ал. 1 или друго лице, назначено по трудов договор.
чл. 7. (1 историческа промяна, изм. - ДВ-108 от 19.11.2002, в сила от 01.01.2003) (1) (изм. - ДВ-52 от 10.07.2012) Финансово стабилно по смисъла на чл. 4, т. 3 е лицето по чл. 2, ал. 1, което разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие, в размер левовата равностойност на 9000 евро за първия автомобил и за всеки следващ автомобил - левовата равностойност на 5000 евро.
(2) Изискванията за финансова стабилност за лицата по чл. 2, ал. 1 са изпълнени, когато стойността на показателя за оценка на финансова стабилност "Фс" е по-голяма или равна на единица.
(3) (1 историческа промяна, изм. - ДВ-52 от 10.07.2012) Показателят "Фс" се определя, както следва:
където: капиталът (К) е равен на размера на собствения капитал (К1) минус размера на невнесения капитал (К2), (G) е размерът на банковата гаранция, (Z) е размерът на застрахователната сума, а "n" е броят на заявените удостоверения за обществен превоз на пътници. Капиталът се определя по данните от представения годишен финансов отчет.
(4) (изм. - ДВ-13 от 11.02.2011) Не е финансово стабилно по смисъла на чл. 4, т. 3 лице, когато показателят за оценка на финансовата стабилност е по-малък от единица и/или лицето по чл. 2, ал. 1 има задължения за данъци и осигурителни вноски освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) (изм. - ДВ-13 от 11.02.2011) Банковата гаранция по ал. 3 трябва да отговаря на следните изисквания:
1. да бъде в полза на лицето по чл. 2, ал. 1;
2. (изм. - ДВ-52 от 10.07.2012) да е със срок една година;
3. да не може да бъде променяна или отменяна без предварително уведомяване на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация";
4. (изм. - ДВ-13 от 11.02.2011) да е издадена от местна банка, притежаваща лиценз, издаден от Българската народна банка за извършване на банкова дейност по смисъла на Закона за кредитните институции или от банка, получила разрешение за извършване на банкова дейност от компетентен орган на държава - член на Европейския съюз.
(6) (нова - ДВ-52 от 10.07.2012) Договорът за застраховка по ал. 3 трябва да отговаря на следните изисквания:
1. да бъде сключен за застраховка по раздел ІІ, буква "А", т. 3, 8, 9, 13 или 16 от приложение № 1 от Кодекса за застраховането; застрахованото имущество трябва да е собственост на лицето по чл. 2, ал. 1;
2. да бъде сключен за застрахователна сума не по-малка от общия размер на собствения капитал, с който е необходимо да разполага превозвачът съгласно ал. 1;
3. периодът на застрахователното покритие трябва да е 1 година.
(7) (1 историческа промяна, предишна ал. 6 - ДВ-52 от 10.07.2012) Лицата по чл. 2, ал. 1 доказват финансова стабилност в следните случаи:
1. при кандидатстване за издаване или продължаване на срока на валидност на лиценза;
2. при увеличаване на броя на автобусите, с които лицето по чл. 2, ал. 1 извършва превозите;
3. (изм. - ДВ-52 от 10.07.2012) всяка година:
а) (изм. - ДВ-86 от 01.11.2016) в 10-дневен срок от заверяването на годишния финансов отчет за последния отчетен период от регистриран одитор;
б) преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена банковата гаранция.
(8) (1 историческа промяна, предишна ал. 7 - ДВ-52 от 10.07.2012) Финансовата стабилност се доказва чрез представяне на справка (приложение № 3) с приложени следните документи:
1. (изм. - ДВ-52 от 10.07.2012) годишен финансов отчет, заверен от регистриран одитор;
2. банкова гаранция, отговаряща на изискванията по ал. 5;
3. (нова - ДВ-52 от 10.07.2012) договор за застраховка, отговарящ на изискванията на ал. 6.
4. (1 историческа промяна, отм. - ДВ-86 от 01.11.2016)
(9) (2 исторически промени, изм. - ДВ-86 от 01.11.2016) Лицата по чл. 2, ал. 1, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен независим финансов одит съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, представят годишния финансов отчет на предприятието за последния отчетен период, заверен от регистриран одитор.
(10) (1 историческа промяна, изм. - ДВ-86 от 01.11.2016) Лицата по чл. 2, ал. 1, чиито годишни финансови отчети не подлежат на задължителен независим финансов одит съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, представят по избор годишния финансов отчет на предприятието за последния отчетен период, заверен от регистриран одитор, и/или банкова гаранция, и/или застраховка.
(11) (1 историческа промяна, доп. - ДВ-86 от 01.11.2016) Когато лицето по чл. 2, ал. 1 доказва финансовата си стабилност с годишния отчет на предприятието, заверен от регистриран одитор, и средствата от собствения му капитал са в размер, по-малък от предвидения в ал. 1, освен годишния финансов отчет представя и договор за застраховка или банкова гаранция. В този случай договорът за застраховка или банковата гаранция може да бъде сключен, съответно издаден за размера на средствата от собствения капитал на превозвача, които не достигат, за да докаже финансовата си стабилност за всеки получен и/или заявен за издаване лиценз.
(12) (нова - ДВ-86 от 01.11.2016) За установяване на съответствието с изискването превозвачът да няма задължения за данъци и осигурителни вноски лицензиращият орган изисква от органите по приходите издаването на удостоверение за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(13) (нова - ДВ-86 от 01.11.2016) Когато лицето по чл. 2, ал. 1 е приложило към документите по ал. 8 удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, лицензиращият орган не изисква издаването на удостоверението по ал. 12.
чл. 7а. (нов - ДВ-52 от 10.07.2012) (1) Изискването по чл. 4, т. 5 е изпълнено, когато лицето по чл. 2, ал. 1 е действително и трайно установено на територията на Република България съгласно член 5 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за установяване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета (ОВ, L 300 от 14 ноември 2009 г.) (регламент (ео) № 1071/2009).
(2) Когато лицето по чл. 2, ал. 1 не разполага със собствен или нает експлоатационен център по член 5, буква "в" от Регламент (ЕО) № 1071/2009, възлага извършването на техническо обслужване и поддръжка на превозните средства, с които извършва превозите, на физически или юридически лица, извършващи дейности по техническо обслужване и ремонт на пътни превозни средства.
(3) (отм. - ДВ-86 от 01.11.2016)
чл. 8. (2 исторически промени, отм. - ДВ-13 от 11.02.2011)
чл. 9. (4 исторически промени, изм. - ДВ-86 от 01.11.2016) (1) За издаване на лиценз за извършване на обществен превоз на пътници на територията на Република България и на удостоверения за обществен превоз на пътници лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление по образец (приложение № 5) до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", към което прилага:
1. документи за финансова стабилност по чл. 7, ал. 8;
2. (доп. - ДВ-51 от 19.06.2018) свидетелство за съдимост на ръководителя на транспортната дейност. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" чрез оправомощени длъжностни лица извършва служебна проверка на обстоятелствата по чл. 5 в Министерството на правосъдието, когато заявеният ръководител на транспортната дейност е български гражданин;
3. копие на удостоверението за професионална компетентност на ръководителя на транспортната дейност - представя се, когато удостоверението не е издадено от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", а от компетентен орган на друга държава - членка на Европейския съюз;
4. свидетелства за регистрация за моторните превозни средства, с които превозвачът ще извършва дейността, а когато те не са негова собственост - и договор за наем или лизинг за тях - представят се сканирани копия на документите на електронен носител;
5. списък с данни за моторните превозни средства на разположение на превозвача по образец (приложение № 5а) на електронен носител.
(2) Заявлението по ал. 1 може да бъде подадено лично или по пощата до седалището на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - София, ул. Ген. Й. В. Гурко 5, или във всяко регионално звено на агенцията в областните градове или да бъде подписано с квалифициран електронен подпис и подадено по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.
(3) В 5-дневен срок от датата на подаване на заявлението по ал. 1 служители на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" извършват проверка за съответствие с изискването за установяване съгласно чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 и съставят протокол (приложение № 5б). Протоколът съдържа заключение за съответствие или несъответствие с изискването за установяване и се съставя в два еднообразни екземпляра - един за лицето по чл. 2, ал. 1 и един за Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
(4) В срока по ал. 3 ръководителят на регионалното звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" изпраща документите по ал. 1 заедно с екземпляр от съставения протокол (приложение № 5б) до изпълнителния директор на агенцията.
(5) (доп. - ДВ-48 от 08.06.2018) При непълнота и/или нередовност на представените документи по ал. 1 или когато представените документи не удостоверяват съответствието с някое от изискванията по чл. 4, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или оправомощено от него лице уведомява заявителя и определя 14-дневен срок за отстраняването им.
(6) Срокът по чл. 10, ал. 1 спира да тече:
1. от изпращането на искане за издаване на удостоверение по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и/или справка за приети или отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда до получаването им в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация";
2. от изпращането на уведомлението по ал. 5 до получаването на уведомлението за отстраняване на непълнотата и/или нередовността и съответните документи към него в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
